Шляейки се по белия свят бях пропуснал поредната дандания относно самозабравянето на някои хора.
Вчера при акулата забелязах да се спряга името на Иво Сиромахов, видя ми се доста несвързано, докато най-накрая разбрах, за какво бил шумът. Бай ви Иво плагиатствал и като го обарали, вместо да се извини се държал арогантно.
Недостойна постъпка, дума няма.
Но тук няма да нищя господина Сиромахова – то си е на неговата съвест.
Покрай данданията веднага се нагнездиха разни, кой недоразбрал, кой … той си знае и ревнаха за торенти, читанки, “пирати” и прочие
Например: Чест прави на Денислава Симеонова, че се е опитала да предостави всички гледни точки в публикацията си, но не прави чест на тези, които искат да четат книги безплатно в нета, да теглят филми от пиратските тракери и да се спазват авторските права на туитовете им. – от тук.
Подобни изцепки има и в коментарите под статията в “Капитал” и къде ли не.
Айде, за торентите темата е дълга, да не я нищим, че ще стане (отново) безкрайна.
Става въпрос за омесването на понятията, което може би се дължи на това, че издателските права (Copyright – права за копиране) у нас много “тарикатски” са наречени “авторски”.
Не помня кой, май Шаркан – сам той много добър писател, беше споменал, че единственото авторско право е да не се подписват други под произведението му (цитирам по памет). http://www.gatchev.info/blog/?p=983#comment-313611 Всичко останало е в сферата на издателските права. Това твърдение може да не е юридически издържано, но точно отразява същността на проблема.
И за тези, които щом някой се обади, че е бил изплагиатстван скачат на нож с антиторентско/пиратско/читанкски лозунги да поясня – никой от портестиращите – в конретния случай срещу Сиромахов, но не само, даже и да гледа “пиратски” филми, или чете в “Моята библиотека” не издава (или продава ) въпросните произведения под свое име. Така че нещата са несъвместими.
Те за това става въпрос, или да цитираме незнайния народен автор – “Де е Ямбол, де е Стамбул”
Ей завърна се значи (страхотни снимки от Виена просто :))….правилно си схванал идеята, но за съжеление след статия в “Капитал” може да прочетеш адски глупости от хора, които не са се поинтересували даже за какво иде реч…просто с глупостта е трудно да се пребориш и за това там не съм коментирал….но ми хареса как се активираха страшно много хора на базата на 2-3 блога….просто беше красиво…казвам “беше” защото след утре май ще свърши 🙁 Айде лека ти вечер и малко ти завиждам за красивата ваканция….ама искренно, не лицемерно :))))
Очевидно имате задълбочени познания по темата с авторските права и правата за копиране. Бихте ли ми разяснил тогава нарушение на кой копирайт е пускането на статус във Фейсбук?
След което ще се радвам да разбера правилно ли е според Вас да се тегли безплатно музика от Дата.бг?
И накрая, ако Ви се отговаря, как ще реагирате, ако се окаже, че прякорът Джийзъс (на Благой Георгиев) не е измислен от Трите корни? 🙂
Поздрави,
един от изцепилите се 🙂
И по какъв начин оборваш факта, че пиратите са крадци? Да, буквално крадци …
По полека с думите 🙂
http://www.gnu.org/philosophy/words-to-avoid.html#Piracy
http://www.gnu.org/philosophy/words-to-avoid.html#Theft
Тук:
http://www.gatchev.info/blog/?p=983#comment-313611
е точният цитат на Шаркан
Същи свидетел на Йехова си – не ми отговаряш, а ме пращаш да чета написано от други 😀 Това говори за (нефелен) промит мозък.
Собствено мнение нямаш ли? Много уважавам Ричард Столман, но не гурута никога не съм имал.
Да, пиратите са крадци, убийци, подпалвачи, садисти и т.н.
Хората, които ползват замунда и подобни не са пирати, т.е. не са всичко изброено.
Основният проблем тук е, че на интелектуално съдържание е трудно да му се сложи материална стойност. Е, по косвени начини това се прави.
До сега авторите независимо на книги или музика или друго, за да станат популярни трябваше да си продадат правата за ИЗДАВАНЕ на посредници, които ако имат доброто желание ги популяризираха и им продаваха произведенията.
Занчи какво става – вече говорим за печалби на едни съвсем други хора, не на авторите. От тия печалби самите автори вземат съвсем малко. Парадоксът особено при музикантите беше, че изпълнители със златни плочи не вземаха печалба от тях. Кийт Ричардс в едно интервю наскоро спомена, че 60-те години те не са вземали никаква печалба от плочите си. И за други музиканти съм го чел. А праводържателите трупат милиони – значи за какви авторски интереси говорим?
Сега нещата се менят – Интернет дава възможност автроите сами да си популяризират произведенията, а ако имат нужда от посредници, те да са наистина посредници, а не да събират основната печалба. Да, ама праводържателите не искат сегашното положение да се промени, за това правят всичко възможно, включително да обявяват потребителите (ако тази дума за изкуство е удачна) за престъпници.
Е, надявам се здравият разум да надделее и разни недуразумения, като RIAA или Музикаутор да останат където им е мястото – на бунището
Като споменха Музикаутор, каква им е ролята изобщо, освен на паразит.
Хората (Цонко Цонев, или организаторите на Сонисфиър) си сключват договори с продуцентите на разните групи, поемат си рисковете, организират концертите и осигуряват охрана и всичко необходимо, а ония искат процент!? От къде на къде? Имали “права”. Какви права – да лапат на чужд гръб?
Та май пиратите не са потребителите, а едни съвсем други хора, които реват срещу “пиратството” 😉
Ако става дума това, което с стои вдясно от клавиатурата ми не е мишка, това което е на монитора ми не е бюро, а драйвъра на видеокартата ми не е шофьор. В същото време докато „сбърканите“ се борят за това как трябва да бъдат наричани – хомосексуалисти или хомосексуални, вместо да се борят да си решат проблемите по същество, ще продължават да ядат бой.
Интернет от колко време има? Достатъчно дълго. Технологии – добри, лесни за употреба, дори и свободни, платени и безплатни за разпространение на интелектуално съдържание от колко време има? Не чак толкова дълго, но все пак достатъчно. Защо авторите на въпросното интелектуално съдържание продължават по същия начин? А, да, обвързващи дългосрочни договори … 😉 Никой не ги е бил да подписват въпросните договори.
Казваш, че договорите са такива, че парите отиват в банковите сметки на капиталистическите изедници. Всъщност това някой го е казал и хиляда други го повтарят. Може и така да е, а може и една лъжа, повторена хиляда пъти да става истина. Все едно е. Дали крадеш от автора или от издателя няма никакво значение. Кражбата си е кражба и в законен и в морален смисъл.
Между другото – кой е автора и кой – издателя на Windows и MS Office? Да не се окаже, че съм сбъркал точните названия и такива продукти няма?
И накрая – чети история, полезно е. Вземи пример от Хитлер – като не успя да вземе властта с преврат, написа книга и я взе с избори.
Това се мъча да обясня – думата “кражба” е неуместна.
Реално интелектуалне продукт няма как да бъде откраднат, освен ако не бъде изплагиатстван.
Добре, сканираш и пускаш в Интернет всички томове на Хари Потър. Това не е ли плагиатство 1:1?
Кражба е незаконно присвояване. В случая, в който на обложката на диска или на N-та страница на книгата е записано „всички права – запазени“ разпространението например на Хари Потър е незаконно. Моралът е дълга и широка, но и в негов смисъл е незаконно. Джоан Роулинг е намерила за добре да работи по този начин. Ако й свиеш колата е същото.
Не, не е плагиатство, защото като ги пуснеш в нет-а, не ги пускаш от свое име.
Роулинг не губи нищо от това, а печели. Например някое хлапе, като се зариби по Х-и том ще иде да гледа филма по тоя том, или ще накара баща си да му купи следващия, а няма да чака някой някога да го качи в мрежата.
Я се замисли, защо Microsoft всъщност никога не са вземали сериозни мерки срещу пиратството?
Не могат да си защитят програмите ли? Грънци. Само че, точно “пиратското” разпространение на софтуера им го направи практически (почти)незаменим. Аз не го ползвам де. Четох преди време ревю на програми за работа с DjVu формат. Оказа се, че най-добрата е най-непозната и най-слабо разпространена, защото е перфектно защитена с “тапа”, а други са лидери на пазара, пък били те по-лоши.
@fatlamer – благодаря. 🙂
То това е проблемът – че се поразлайваме като улични псета след някоя кола, после пак лягаме в калта…
Снимките от Виена са страхотни!
Поздрави.
Аз открих още една причина издателите да реват с глас срещу торентите и разпространението в интернет.
Значи, по-специално да кажа за книгите, защото те ме вълнуват най-много. Няма книга, която да съм прочела в нета, която да ми е харесала страшно много и която после да не съм си купила с пари. Защото е ценна и защото държа да я имам.
И тук съм се замисляла, че така всъщност се прецакват тези, чиито книги не струват. Ако аз нямах възможността предварително да я прочета, щях да се доверя на винаги хвалебствените анотации отзад на корицата и да се набутам с количество пари на вятъра. както и много често ми се случва напоследък – пазарувам си книги от интернет-книжарница и половината от тях не струват и не отговарят на анонса за съдържанието им – така си трупам вкъщи книги, които да ми събират прахоляк.
А прочитайки книга в интернет, която не ми харесва, аз няма да си я купя. И така са прецакани и автора, и издателството, и рекламната агенция. Ама това не е ли техен проблем, че се опитват да ми пробутат продукт, който не струва? Защо те да имат право да го правят, а аз да нямам право да се защитя? Ако беше възможно да се връща на търговците продукт, който просто не ми харесва, а не само в изричните и редки случаи на некачествена и повредена стока, тогава този проблем с копията в интернет, нямаше да е толкова наболял.
Проблемът е толкова остър, защото интернет дава по-голяма възможност за отсяване на качественото от некачественото. Истинските и добри творци никога няма да протестират срещу широкото разпространение на творбите им, защото те ще се радват, че идеите им достигат до повече хора. Хич не си мисля, че Скорпиънс например няма да искат музиката им да стига до все повече хора, които не плащат, за да я слушат. Ми аз щях ли изобщо да знам кои са Скорпиънс, ако някогаш в миналото, когато всичко беше табу тук, нямаше пиратски копия от музиката на тези групи? Но сега всички искат да парвят пари и цепят стотинката на две от разсъждения за честност и почтеност…
Само лакомдурниците, които правят всичко за пари, ще протестират срещу такова разпространение, въпреки че самото им съществуване изкривява същността на творчеството в днешно време. Без изобщо да стигам до темата, дали аз изобщо печеля нещо, ако кача в нета книга, която харесвам – Божо вече го е казал, а и много други преди това.
Затова винаги ще съм ЗА свободното разпространение на копия. И винаги ще съм ПРОТИВ тези, които искат лесно да печелят на чужд гръб.
Така е, и добре, че има вече издатели, които се усещат да дадат улеснение на читателите, като http://e-knigi.net/ например. Там доста книги можеш да ги прочетеш преди да решиш, дали да платиш.
А и ако платиш преди да прочетеш, но не ти хареса не се набутваш много, ама като се замисля, до сега съм плащал там само за книги със свободен достъп.
Но не са страшни издателите, повечето от тях така или иначе ще се настроят към новата реалност (алтернативата им е да фалират). Страшни са “праводържателите”, които най-често са съвсем други паразитни организации, нямащи нищо общо с автори и издатели, като RIAA или Музикаутор, които вече споменах.
Наскоро Слави Трифонов се жалваше, че не успявал да осъди “Господари на ефира”. Реално няма основания да ги съди, защото те цитират неговото предаване, не си присвояват авторство (както неговият сценарист прави. То това със присвояването още от времето на “Куку” го има, помня как бяха присвоили стихотворение на Румен Белчев, подписано със псевдоним.). Но явно Слави е от лагера на тези, които искат за всяко цитиране, прочитане, излъчване на нещо да се плащат “права”. Както мераците за всяко четене на книга в библиотека (не електронна, а реална) да се плаща колкото е цената на книгата.
Не знам, колко хора си дават сметка, ако това се узакони, какво ще се случи със знанието, образованието и културата.
Благодаря за сайта 🙂 Страхотна идея, ще го разгледам обстойно още тези дни 🙂
Кой го е еня за образованието, науката и културата? Да не мислиш, че тоя смешник точно има интерес да се перчи пред образовано население, дето няма да му търпи нито просташкото поведение, нито напъните? Такива като него имат интерес публиката да е проста, та да им се връзва на простотиите, дето ги дрънкат…
Сетих се да допълня с онзи стар лаф: “Делото по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.” Тоест, очевидно като в едно праисторическо общество, тези дето милеят за науката ще трябва сами да се оправят, за съжаление. Дълъг път има да извърви това общество, докато разбере, че не умните хора са му проблемът, а обратното…
Уви, много точно заключение.
Въпросът, дали изобщо ще оцеле обществото, или ще се размие в други народности.
Но пък в края на краищата нали уж целта е да има една обща земна нация, без регионални различия.
Мани. Не ми се мисли.
@Таня – ами недей пазарува в Интернет книжарници.
@Таня и автора – хора, и двамата изхождате от позицията на “аз” и “ако”. Освен, че за мен сте …. ааааааааааа …. тъй де … пиратите СА 😉 престъпници явно нямате успех и в убеждаването на останалите почтени хора, които не обичат да крадат.
@Георги Фурнаджиев – въпрос –
А) Чел ли си книга взета на заем?
Б) Давал ли си книга на заем?
Ако на един от подвъпросите отговорът е “да”, значи и ти си лицемерен престъпник по твоята логика!
ПП
И в обществена (или ведомствена ) библиотека сигурно си ходил.
Леле…
Отговор
А) Да
Б) Да
ПП) В две-три библиотеки все още има столове, вдлъбнали се по формата на д-то ми 🙂
Айде сега, лицемерен престъпник … много молим, чак пък лицемерен 🙂
Сериозно – не се определям като извършител на престъпление. Първо, нищо незаконно не съв извършил, поне не ми е известно, като отговорих положително. Второ не вие, а аз признавам правото на пълнолетния автор да прави каквото си иска с плодовете на труда си. Признавам правото на инвеститор _свободно_ да търси възвръщаемост на инвестицията си по законен начин, както намери за добре. Признавам правото на всеки да му дават и да яде зелник, ако ме разбираш. Също така _не_ признавам борба за каквото и да е да се води с незаконни/неморални средства. И _не_ вярвам, че въпросните пирати всъщност едва ли не се борели за правата на горкичките ограбвани автори (демонстративно си обърсвам несъществуваща сълза). Тъй, че и от етична гледна точка не се чувствам като нещо, еквивалентно на (лицемерен) престъпник 😉