Прочетох поста на Longanlon в който той задава въпроса “Защо Кремиковци да е държавен проблем?” и настоява “Кога най-после ще се отървем от тоя воденичен камък?”

Чудех се дали да му отговоря в коментар, но тъй-като отговорът ми ще е по-дългичък, реших да напиша специален пост по темата, която не засяга само Кремиковци.

Ще започна по-отдавна, когато в годините скоро след “прехода” спорехме с приятел за разликите между социализЪма и капитализЪма, когато той се опитваше да ме убеди, че разлика няма. Един от аргументите му беше за случая с Крайслер в края на 70-те години, когато Япония от производител на двутактови таратайки се превърна в производител на сериозни автомобили, които силно конкурираха американските “танкове” както по икономичност, така и по безопасност. Човекът ми показа и статия, не помня от ФТ или подобно издание беше.

Американецът може да е патриот, но от гол патриотизъм няма да си купи кола, която гори 3 пъти повече от някоя друга, която освен това е и с много по-добри спирачки.

Та Крайслер тръгнал с големи крачки към фалита, което алармирало американското правителство.
Управниците си направили сметка, колко души ще останат без работа и какъв удар ще е това по американската икономика. Съответно взели решение, да отпуснат заем на компанията, за да преструкторира производството си, да може да стане конкурентно на японското. И съответно подходът бил успешен.

Та моят приятел настояваше, че това е социалистически похват и че между двата строя няма разлика. Всъщност разликата направо боде очите, само човек не трябва да си ги затваря, а да пожелае да види истината.

Социалистическият подход – дават се държавни дотации на губещи предприятия, чиято продукция никой не купува. Когато стане въпрос за съкращения на мястото на съкратена чистачка се назначават трима нови чиновници.

В случая, за който разказах, става въпрос за заем! Даже и да е безлихвен (не помня дали беше или не) заемът е нещо, което след определено време се връща. И заемът е отпуснат не за да се “нахранят гладните” а за да може да стане продукцията конкурентноспособна. Т.е. в случая държавата изпълнява правилно функцията си да регулира, а не да се меси където не й е работа.

По настоящем Крайслер е собственост на германския концерн Даймлер. Но американското правителство не се е месило да провали сделката, никой не е скочил: “сакън, да оставим “родната” компания в родни(нски) ръце” 😉 За държавата е важно, че хората си имат работа и си плащат данъците, компанията също си плаща данъците в Америка, пък кой е собственик, това въобще не е работа на държавата.

За съжаление в България нито един от двата варианта не работи, а на лице е трети – мутренският похват, когато едно печелившо предприятие изкуствено се превръща в губещо и се източва. При това управляващите участват в играта, като или директно го източват през частни фирми, които формално не са техни, но всеки знае кой седи зад тях, или пък като срещу комисионна разрешават определени нечисти сделки.

Тук много добре е описан механизма на източване на Кремиковци По подобен начин бяха източени БГА “Балкан” в продължение на много години- помним да речем фирмата Джес Еър в която пръст имаше Луканов. Всъщност източването на Балкан продължи много и след като Луканов се пресили на другия свят.

Много работещи и печелещи предприятия бяха изнесени в чужбина, например уникалните машини от комбината в Радомир сега работят в Турция. Акумулаторният завод в Търговище (който работеше по договор с Швеция) сега е в Украйна, а на мястото му уж се върши същата дейност, но със стари машини.

Обикновено при източването на предприятията се наливат държавни пари на “килограм”, които после се усвояват от частни фирми. Последен пример, който научих е във ВиК-Търговище. Предстои приватизация на озонаторната станция. Ще я вземе познайте кой – сегашният директор на ВиК – г-н Гяуров. (едно умалено копие на Лупи – от където е минал е оставил разруха след себе си). Съответно всички стаи в озонаторната са с ултрамодерно оборудване, климатици и т.н. (познайте как е в сградата, която няма да се приватизира 😉 ) Парите естествено са държавни. После г-н Гяуров ще вземе готова оборудвана станция и ще събира такса за озониране на водата.

Да се върнем на Кремиковци. Много се спекулира, че това е ” творение на комунистическата мегаломания”. Така е, комбинатът е построен за да се покаже “колко сме велики”. Но така или иначе го има и от него се печели. Замърсявал въздуха – вярно, но ако държавата се намеси с основната си функция – да регулира, това бързо би се оправило, нищо че за работа на филтрите се харчи ток и това оскъпява продукцията.

Дали държавата трябва да се интересува от Кремиковци, бил той вече частна фирма? Да, определено. Там работят много хора. С комбината работят много фирми. Железарски, строителни, транспортни, фирми за събиране на скрап. От фалита на комбината ще са засегнати страшно много хора и фирми. Една нормална държава би се интересувала от ставащото там и би взела мерки, да нещата да стават по друг начин.

Нашата държава също се интересува. По описаната по-горе схема обаче.