“Известно време никой не проговори. Само Оувес остана прав. Разхождаше се нервно напред-назад, дългата черна опашка свистеше покрай хълбоците му и от време на време той изцвилваше в почуда. Накрая рече:
— Това не го проумявам. Никога нямаше да повярваме, че в нашата ферма могат да стават такива неща. Сигурно ние някъде грешим. Според мен единственото разрешение е да работим по-усилено. Отсега нататък, другари, сутрин ще ме събуждат цял час по-рано от вас.”
Джордж Оруел
Фермата
гл. 7-а
Често чувам – “ние сме си виновни”, “преди да виним правителството/парламента/филанкишията да видим себе си”.
Наскоро в един коментар при Христина Графът казва: “Изобщо да, трябва да се протестира – срещу правителството, полицията, общината, образованието, възпитанието от соца, комунягите и Буш!
Че иначе трябва да се замислим за самите себе си, а това обикновено не е приятно занимание…”
Самата Христина казва:Проблема не е в политиците, а в мен и в теб ! …… Пиенето, наркотиците , цигарите…. оръжието, мечтите за власт. Ние им ги създадохме.
Майк Рам днес твърди: “смятам, че причината е в самите нас – ние сме лошите и промяната трябва да започне от самите нас.”
Може да се изредят още.
Като погледнете – това са цитати все на много интелигентни хора. Не ги познавам лично, но предполагам нито един от тях не прави безобразията, заради които призовава да погледнем първо себе си.
Общо взето хората защитаващи горната позиция обикновено, даже по-скоро винаги не са простаци, не правят золуми, възпитани са, възпитават добре децата си – тези от тях които ги имат.
А останалите – те не се вълнуват от тези проблеми. Те си изхвърлят боклука, карат като ненормални, бият този, който им наруши дебилното лично пространство, торшат всичко, което не е тяхно и не си задават въпроси.
Кой е виновен тогава? Ние? Те? Првителството?
Какво значи “ние сме виновни”? Всеки носи отговорност за себе си и своите действия. И за децата си. Отговорност за чуждите постъпки човек може да носи доколкото се примирява с тях. Но и опитите на отделния човек да покаже непримиримост към простотията най-често са обречени. Помните ли какво ставаше в “Нощен влак за Вавилон” на Бредбъри с човека, опитал се да отвори очите на другите пътници, че ги лъжат? Хората просто искаха да бъдат лъгани.
Кой е виновен – “ние”, “българите”, “българският манталитет/народопсихология”?
Какви са германците да речем? Един ще каже работливи. Друг подредени. Трети, като моите родители, които получаваха много подаръци и помощи от германските приятели на баща ми ще кажат – добри. Някой оцелял от Освиенцим ще твърди съвсем друго.
В зависимост от условията се проявават едни или други качества на човек. И при различни условия тези, които имат преобладаващи качества по адекватни за ситуацията надделяват над останалите, при които доминиращи са други качества
Когато образованието, културата и доброто възпитание са непрестижни, а се налага култ към други “ценности” и поведение, естествено е носителите на първите да са на заден план. Също когато е подронен аавторитетът на професии, които задължително трябва да внушават респект като тези на полицаите и съдиите, не можем да чакаме добри резултати.
Как мисля аз защо се стигна до това изпростяване съм писал тук, а също така и тук
А какъв е изходът? Да показваме на простака, че не го уважаваме и не одобряваме поведението му? Наивно. Много наивно.
Някои избират варианта “бягство” – бягство от държавата в по-добрия вариант. Или бягство от проблемите чрез разни субстаннции – начин който не помага на никого, освен на разпространителите на въпросните субстанции. Или направо бягство от живота – така остава единствено по-голямо жинзнено пространство да избуява простотията.
Единственият начин, който виждам аз, е да държим сметка на управляващите – да защитаваме правата си, да не си траем, когато публично се гаврят с нас, да изискваме подобряване на образователнта система и реабилитиране на учителската професия. Да искаме полицията и съдилищата да си вършат работата и да не пускат виновните срещу съответната индулгенция. Да държим отговорни тези, които прахосаха европейските фондове, парите заделени за защита от наводнения, пенсионния фонд, за асфалтирането на пътищата и още и още.
И ако си траем, не протестираме, не убедим още хора да протестират с нас – тогава вече сами сме си виновни.
И доказваме, че сме даже не овце, а мърша
Не съм много съгласен с твоята теза. Това, че съм употребил думата “вина” не означава, че търся някого да обвинявам. По-скоро искам да посоча, че всеки сам носи отговорността за собствения си живот. Или поне в най-голяма степен.
Вярно е, че масата хора са тъпи и няма да се запитат: “Къде сгреших аз?”, защото е много болезнено и им е много по-лесно да живеят като добитък. Ти, обаче отиваш в другата крайност и за всичко обвиняваш правителството. Какво е виновно правителството, че хората са простаци?
Не че защитавам настоящите ни управници, но не мисля, че с митинги срещу тях ще направим хората, които ги избират, по-умни. Трябва да има и друго решение. Признавам си, че още не го знам, но не мисля, че да си измиваш ръцете за всичките си проблеми с правителството е по-малко наивно.
Не, не точно. Понеже тезата ми е всъщност развита в няколко поста, затова не е станало ясно.
Абсолютно съгласен. Особено когато се добави уточнението “поне в голяма степен”.
Моята теза е, че дълги години е водена дали целенасочена, дали просто безхаберна политика, която е довела до конкретното изпорстачване на нацията. И правителството не носи вина за целия този период, но носи до толкова, до колкото не прави нищо за преодоляване на това състояние, а напротив – спомага за задълбочаването му.
Аз мисля, че всяко правителство прави така – не само българските имам предвид. Колкото е по-прост един народ, толкова по-лесно се манипулира.
Да, но поне много правителства, освен тези предимно в държавите, известни като “бананови републики” имат грижата полицията да е наистина полиция, престъпността да е в умерени размери и т.н.
При нас всичко съвсем излезе от контрол.
Не трябва да забравяме и още една не по-малка отговорност, която носи всеки – отношението му към постъпките на другите.
„Отговорност за чуждите постъпки човек може да носи доколкото се примирява с тях.”
А ако се примирява това анулира цялата му безупречност в лично-семеен план…
Никакви правила и закони, никакви държавни институции не могат да прочистят атмосферата на един народ.
Преди 80-100 години държавата се грижеше учителите да не умрат от глад. Сред хората те бяха в челната тройка на най-уважаваните – попа, даскала и кмета…
Именно.
И кой създава тази атмосфера? Дългогодишното некадърно управление и целенасоченото девалвиране на изконни ценности и издигането на пиедестал на боклуци.
“Преди 80-100 години държавата се грижеше учителите да не умрат от глад. Сред хората те бяха в челната тройка на най-уважаваните – попа, даскала и кмета…”
А нали говорим за същия народ, защо тогава ги е уважавал, а сега не?
Какво е предизвикало промяната?
Освен това “да не умрат от глад” е много относително.
Така пишеше в учебниците от соц. време, когато началната заплата на учител беше 120 лева. А за ония времена от преди 100 години съм чувал най-различни неща за доходите на различни групи хора да речем, но от разстоянието на времето всеки ги интерпретира както му изнася, така че няма смисъл да задълбаваме темата.
„И кой създава тази атмосфера?” – това е тема, по която си струва да се пише. Но е толкова многопосочна, че даже една публикация е много малко, камо ли мнение.
„Така пишеше в учебниците от соц. време” – другояче сигурно пише сега някъде.
Но, joe, аз го казвам по лични спомени – и преди 65 години материалното положение на учителите беше жалко. Поне в провинцията беше така – аз свидетелствам.
Тук съм писал как виждам нещата: http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=184
Вярно, не една статия не може да обхване всичко.
Но основното е дългогодишната политика на обезценяване на авторитетите и “чалгизацията” на нацията – имам предвид не конкретно въпросната музика, а всичко свързано с т.нар. “чалга култура”
Кои са сега примерите за подражание на младото поколение?
Не, не са Компира и Крушата, макар че и те имат не малък принос към формирането на мирогледа на младите.
Основно са бившите комсомолски секретари, които сега са “босове”, “мениджъри”, “президенти” и какво ли не още.