В началото бе Главната улица.
И по нея циркулираше градското население, след приключилия работен ден.
Дългогодишна българска традиция с корени далече преди да се родя беше, привечер народът да плъзне по главната улица. Хората се срещаха, разговаряха, понякога се заформяше компания, която се насочваше към някое заведение, но често така приключваха вечерните развлечения с разходката.
Вечерната разходка по центъра на града, наричана в различни региони и времеви интервали “гезмето”, “стъргалото” и т.н. дълго време беше традиционен начин за развлечение. Тогава кръчмите бяха много по-малко от сега, но върпреки това не бяха препълнени.
Тогава родителите ми , понеже нямаше къде да ме оставят, ме вземаха често с тях. Обичах тези вечерни разходки. Заслушвах се в разговорите на възрастните, не всичко разбирах, но чувах и научавах много интересни неща. Темите на разговорите бяха най разнообразни – от злободневни и политически, които много много не ме интересуваха, през различни географски и научни факти до предстоящото кацане на Луната и космическата надпревара между СССР и Щатите и какво ли не още.
Не знам, причините какви са били, дали финансови (не ми се вярва) или други, но тогава хората можеха да си прекарат времето приятно и без алкохол и не непременно в заведение.
Постепенно тая традиция започна да отмира.
По време на гимназията, все още съществуваше, но постепенно кръчмата беше почти изместила “гезмето” като място за социални контакти.
Всъщност идеята за този пост ми дойде, след като прочетох Синдромът на 16-годишните от Никола Наумов
И по наше време имаше ученици, които се “прославяха” с алкохолни “подвизи”, но те бяха единици. Сега уви, реалността е може би даже по-страшна, отколкото я описва г-н Наумов.
Не всички тинейджъри разбира се са като описаните. Виждал съм много, които са с разностранни интереси, които под пълноценно прекарано време разбират много други неща, различни от препиване, но за съжаление увличащата сила на масата е страшна и младежът трябва да е изградена силна личност, за да не й се подаде. В тая възраст одобрението на връстниците е много важно, а това да бъдеш обявен за “задръстен” е ужасно….
Разбира се, нямам намерение да въздишам по отминали табиети и не призовавам “назад към разходката”. 🙂
Тая традиция може би беше подходяща за малкия град, където повечето хора се познаваха, а времето не беше така забързано и динамично.
Столът в кръчмата трайно е заместил тротоара, алеята и пейката в парка и няма намерение да отстъпва.
Но и на него могат да се водят интелигентни разговори. И не е задължително, да паднем от него, за да смятаме, че сме си изкарали “страхотно”.
И дали не можем да се забавляваме и по други начини? Защото нашият пример е най-важен за децата ни. Родителите най-добре можем да им покажем, че светът е много интересен, без да се налага всекидневно да го замъгляваме с алкохолни пари и други вещества.
