В дейността на всеки има спадове, особено ако в нея има творчески елемент. Пулиш се срещу работата, а ни мерак, ни идеи…

В писането на блог се наблюдават подобни периоди.
Тъкмо съм се настроил да пиша и се оказва че в главата вакуумът е малко по разреден отколкото е на орбитата на МКС

Или идва добра идея, но докато стигна до място където мога да я запиша, тя е сублимирала.
Друг път идеята си остава, но ако не я развия веднага, след това вдъхновението го няма и след някой друг опит, тя остава да отлежава в черновите за неопределен (по-скоро безкраен) период.

Видни блогъри съветват да ходим навсякъде тежко въоръжени с дебели тефтери, тетрадки, дневници, топове хартия, плочи, химикалки, моливи и кремъци и да залавяме с тях всяка мисъл, която се осмели да премине през или покрай главите ни.

Добра идея, ама човек рискува да развие хиперграфия, а и писах вече за “увяхналите” мисли.

Вариантът ходене навсякъде с разтворен лаптоп, овесен със синджир на шията с цел моментално писане на дълбокомислени постове при всяка поява и на най-дребна идейка също не върви. Има риск на кръстовище или при други обстоятелства вместо безценните (в смисъл че никой не би платил каквато и да била цена за тях) мисли, материалният им носител да поеме към небитието.

Тогава, след като не мога да намеря удовлетворение при големите, реших да не си играя на дребно и едро, а да се обърна директно към великите!

Зелазни в интервю казва, че често му се е случвало да няма идеи и да не му се пише, но си налагал да пише на ден поне по едно изречение задължително, без да пропуска ден.

Та реших и аз като него и започвам да пиша по изречение на ден. Ето:

Това е едно изречение.

Ето ви изречение. Е ли то такова? Е. Всичко си има. И точка. И глагол. Вярно, спомагателен, ама глагол, Хм, глагол, ама спомагателен.
Опа, това беше друг филм. Древен.

Утре ще напиша:

Това е второ изречение

вдруги ден…

Какво, какво? Не съм бил схванал добре идеята на Зелазни ли?

Абе! Вие да не сте си пили кафето с него случайно, та да знаете каква му е била идеята?! Много пък “схванати” се извъдихте!

Та така изречение след изречение, ден след ден…
За да не се моря, ще почна да пиша само номерче:

..
565
566
567
…

А когато числата станат прекалено големи, че да ми е трудно да ги изписвам… Абе тогава ще му мисля.

Да видим на кое изречение ще стана като Зелазни.

Моля? Да бе, знам, че Зелазни е починал.
Не бе, не да стана като него в този смисъл..

АБЕ! Вие какво?!
Ама ….
Я си….
Ама работа, а!
…..