Наскоро Сонда засне екипировка, изоставена на Луната преди 40 години Какво, тези които твърдяха, че кацане не е имало ще млъкнат най-после?

Нее. Всичко е грозна измама. И най-лошото, аз съм отговорен за това…

Но да започнем подред.

Итало Калвино пише в “Разстоянието до Луната”:
“Според сър Джордж Дарвин някога Луната е била много по-близо до Земята. Полека-лека приливите и отливите….. при които Земята губи енергия, изтласкали Луната надалеч.

– Точно така! – възкликна старият Qfwfq. – Вие не помните тия неща, но аз – да.”

Даа, така беше, а старият Qfwfq ми се пада нещо като далечен братовчед. Много далечен. И много стар. Още тогава беше много стар.

Тая есен както винаги, при пълнолуние подготвяхме съдовете за новата реколта. Аз миех една огромна каца за зеле, а Печената пуйка се шматкаше наоколо на кокили, и току разбутваше гърнетата с джибрите.

“Тази огромна Луна като че тежеше върху плещите ни” – да цитирам пак стария Qfwfq “и изглеждаше, сякаш щеше да ни смачка.”

Печената пуйка с дълъг закривен прът брулеше камъни от Луната. Те описваха странни траектории. Някои падаха обратно. Други се задържаха в тези места, които векове по-късно щяха да бъдат наречени “точки на Лагранж”. Трети преодоляваха лунната гравитация и биваха засмукани от земната, като с изсвирване падаха около нас. Когато някой камък уцелеше някого по главата, Печената пуйка надаваше весел крясък, а уцеленият след като се свестеше търсеше по-твърд предмет…

По едно време един от камъните падна точно между две гърнета с джибри от моите и ги пръсна. Вбесих се и метнах кацата по негодника. Не прецених замаха обаче и с прискърбие видях, как широкият съд направи няколко лупинга, поколеба се, но после уверено се отправи към местността, която след векове щеше да бъде известна като Морето на спокойствието.

Идиотът, безкрайно щастлив от събитието се захили неудържимо. Тогава едни след друг метнах и двата пластмасови бидона за ракия, които обаче не улучиха целта си, а подло последваха кацата, за да полегнат на метри от нея. Тогава всъщност не знаехме, че това е пластмаса. Грозният Ръб ги бе изровил отнякъде. На единия пишеше “made in Atlantida” а на другия “сделано в Альдебаранской народной республике”

От удара с трите предмета, Луната както после разбрахме, започнала да се отдалечава с по 38 mm средно за година…

За съжаление, привлчени от смеха на тъпака, почти всички членове на племето станаха свидетели на невъздържаната ми постъпка и на загубата, която необмислено причиних. Бидоните бяха уникални. Щях да бъда линчуван, но се измъкнах, като обещах да направя каци на всички и да дам своите джибри на другите, отказвайки се от своя дял ракия за зимата. Което обаче обещах с широко сърце – бях открил къде Печената пуйка крие своите запаси.

Но да беше приключило всичко с разочарованието, което донесох на съплеменниците си…

Уви, през 1961 година американците прихванаха данните от уникален Съветски спътник на Луната, притежаващ камера с нечувана до скоро разделителна способност. Руснаците никога не собщиха за него, понеже го считаха за загубен, а те тогава криеха провалите си.

На снимките ясно се видяли моята нещастна каца за зеле и двата пластмасови бидона.

Президентът Кенеди събрал научен съвет, да разрешат загадката, какво е снимала сондата.

Тогава в главата на оня гад – фон Браун се родила пъклена идея, как да изкара американската нация напред, в борбата за превъзходство в космоса. Начертал лунен модул, на който степента, която остава на Луната да прилича точно на моята каца. Бидоните трябвало да бъдат изхвърлените от астронавтите раници с кислород, преди излитането им за завръщане. Така, дори някой да се усъмни, доказателствен материал винаги можел да се заснеме с по-качествена апаратура.

Кенеди прегърнал подлата идея. На 16 юли 1969 думнали един огромен фишек, а междувременно фалшивият сценарий бил заснет в студиото на Кубрик и разпостранен по света като чиста монета.

Грозна конспирация, която и до днес получава “доказателства” за истинността си, благодарение на моите необмислени деиствия, преди толкова години. Заради което изпитвам огромен срам.

ПП
Между другото сондата “Lunar Reconnaissance Orbiter” е заснела останките от всички лунни експедиции, без тази на Аполо 12, защото орбитата й минава далече от мястото на кацане на дванадесетицата. Заснети са не само спукаемата степен на лунните модули и кислородните раници, но много повече предмети, включително и стъпките на астронавтите 😉
ППП
В последствие и япоски и индийски спътници потвърдиха снимките.
Следващи постове по темата:
Конспирацията конспиративна, дело на всеки
Лунатици – 3-та част