Или по-точно с кредитна карта…
Това, което уж отличава човека от животните, е че може да мисли. (Сега, дали животните могат или не могат е по друга тема. Моето мнение е, че могат, ама за това – друг път.)
Това пък, което отличава хората от човека, е че избягват да мислят. Някои просто не могат, а на други им е направо противопоказано…
Аз понякога мисля.. ъъ .. понякога си мисля, че мисля..
Но понякога пък имам прорения. Ей тъй, както си седя и току видя нещо очевидно. Дето винаги ми е било пред очите. Ама нито съм го помислял, нито съм го осъзнавал.
Така и днес ме навяха едни кредитни мисли… Не мисли на кредит (опазил Господ), а мисли за кредитните карти.
Пазаруването с карти и особено по Интернет е удобство. (Е, има си там едни неприятни страни, за които е ставало дума и друг път, че тогава не усещаш, как банката те товари с такси, но пък е удобно…)
И за да е защитена информацията, картата е защитена с ПИН, който притежателят трябва да помни и в никакъв случай, да не записва върху нея. Защото попадне ли в чужди ръце – моите парички вече не са мои.
Дебитните карти имат ПИН. Кредитните – също. Когато теглим пари от банкомат, или пазаруваме през ПОС терминал трябва да си помним ПИН-кода, без да го пишем върху картата, или на листче, пъхнато при нея!
По незнайна причина, дебитните не са на почит в онлайн услугите. Но виж, с кредитна може да купиш какво ли не. В тоя случай обаче ПИН-кодът не се ползва.
Трябва номер на картата и т.нар. “секретен” код (или както там се нарича за съответните карти), който е записан… на гърба на картата.
Идеята е, че номерът на картата може да се намери на много места, но ключът – не – трябва човек да държи картата в ръка, за да го види, а не да си ровичка в бази данни по Нета.
Обаче в случай, че картата попадне в чужди ръце, въпрос на секунди е, да бъде изхарчен кредитният лимит – новият “собственик” има всичката необходима му информация, записана на картата!
Гравирана там не от неразумния картодържател, а от самата банка…
А не е ли по-разумно, точно тоя толкова важен ключ да се дава на отделно картонче, или пък да е на подвижна пластинка, която да се отчупва от картата, като се съветва картодържателят да не го държи на едно място с карата?
Така и банките биха си спестили сума разходи, при злоупотреби с крадени карти.
Ъ?
Бе това с номера не го знаех – поръчвала съм онлайн, но съм избирала от другите начини на плащане. Благодаря, Божо, за инфото – имало е защо да се притеснявам, когато изгубих кредитната си карта. Все пак ми се размина. 🙂
@frog’n’roll – да има някаква полза и от моя блог 😀
Леле, колко стар блог, а още не си му сменил картинката на темата! И аз съм върла фенка на Atahualpa, ама непрекъснато я побарвам, клонирам, гримирам и т.н., докато започне да прилича на нещо като нищо на света! :p
А от блога ти още не знам има ли полза, защото сега го открих, но ако не е полезен, поне ми е приятен. 🙂
@Мариана Евлогиева – радвам се, че допринасям да се чувстваш приятно 🙂
А за фасона на блога – имам идеи заразкрасяване, но не остава време. А и предпочитам да отделя повече време, когато намеря за писане на по-качествено съдържание, а не толкова на изгледа 🙂
А, що бе? Освен, че ми харесва съдържанието, малинката също беше много хубава. Представях си малинака около пещерата. 🙂
П.П. Ааааа! Ама хедърт сам си се сменял! Чак сега забелязах. 😳
Хех, това за малинака около пещерата ми хареса много 🙂
Аз сигурно съм субективна, защото при мен изтече много вода от времето на картинката с малинката. Така че не ми обръщай внимание, че мрънкам. 😉
А моята кредитна карта даже ПИН няма! Не разбирам откъде им е хрумнало да правят карти без елементарна защита. Е,да, уж трябвало в магазина да ти искат личната карта, за да сравнят името с това от картата, но досега не са ми я искали на повече от десетина места. А в интернет пазарувам чрез PayPal.
Да бе, сякаш нарочно са направени така, че да се крадат лесно. 👿
Здрасти 🙂 Аз работя в тая област, та да пообясня. Като ти откраднат картата, прекарат я два пъти през пос-а на супермаркета или 14годишният ти племенник си купи коза от сексшоп онлайн, можеш да идеш в банката и да оспориш транзакцията. Паричките ти се връщат, плащаш скромна такса за преиздаване на кредитната карта и така.
Е, ще трябва да докажеш и че не ти трябва гумена коза, но това е лесно в повечето случаи. Банката си има история на твоите покупки и примерно едно изпразване на цялата сметка за 4 часа и половина, ще се сметне за извън обичайното. Някои банки даже си имат свои принципи за сигурност и блокират сметки, ако забележат необичайни действия.
Излиза, че всички имат ползва от този CARD VERIFICATION VALUE CODE. Колкото повече транзакции текат от или към една сметка, толкова повече се облажва банката, на теб ти е лесно да не помниш пинове, особено ако имаш повече от 5 карти (което в останалите страни е нормално), а на крадците им отърва, защото портфейл с кредитни карти струва повече от торба банкноти (с уговорката да ги изхарчиш бързо) 🙂
Даа, добро пояснение. Благодаря.
Така си и мислех. Същата работа, както с пиратските версии на много програми, където ключът или начинът на кракване изтича от самите производители. Иначе биха загубили популярност програмте им, ако са недостъпни в морето от конкуренция.
И с дебитните карти е така. Няма нужда от пин-код при пазаруване online.
Не разбирам обяснението на Светлина. Как така ще се отмени транзакцията? А магазините какво мислят по тоя въпрос? Купеното от магазина кой ще го връща?
Застрахователите.
Всъщност, така както разбирам схемата, банките имат далавера и от легални, и от нелегални транзакции. Парите на банката най-често ги въстановяват застрахователите. Както и останалите загуби.
Въпреки това застрахователите са на далавера, колкото повече застраховани карти има, защото все пак застрахователни събития се случват по-рядко.
В цялата схема клиентът е най-прецакан, защото даже да му се въстановят загубите, това първо ще стане след време, после му струва много нерви и допълнителни разходи (към които влизат и застрахователните такси).
Но така си е било винаги – контрата е винаги у крайния потребител.
Във връзка с това на мен ми се случи, ама без майтап, от Виза Интернешънъл да ми върнат 500 лева заради платена от мен, но непредоставена ми онлайн услуга (самолетни билети на една вече фалирала компания): http://chudene.blogspot.com/2009/07/blog-post_02.html . И сумата ми я възстановиха от Виза, не от MyAir.
Е, те връщат. Няма да си позволят да им излезе лошо име. И при кражби връщат. Но както чета, и теб са те мотали повече от месец, което потвърждава горното мнение.
Иначе положителното е, че VISA са поели ангажимента да ти върнат парите и да не се занимаваш, а нататък те да си уреждат отношенията, с авиокомпанията, със застрахователи и т.н. маймуни по веригата.
Добре… Ето ги подробностите. Банката ти не може да има договори с всички онлайн сайтове по света, обаче ти можеш да пазаруваш от тях, нали? Това е защото сайтовете сключват договори с посредници, които работят с определени набори от банки. В случая на Чуденка банката е взела пари от посредника и ги е дала на клиента си. Защото банката трябва да се грижи за клиента си, а посредникът е този, който е виновен за лошата транзакция. Той от своя страна най-вероятно ще успее да си възвърне дължимото от оригиналния сайт и така 🙂
А че е тромаво, тромаво е. От друга страна, повечето банки ти позволяват да оспориш транзакции на възраст до 6 месеца.
Не мога да кажа, че системата е в нечий ущърб, защото реално нуждите на всички са покрити. Обикновеният потребител има лесен начин за пазаруване навсякъде (сътветно и получава продуктите, които желае), банката има текучество на средства, посредникът взима комисионни от транзакциите към сайтовете, сайтовете продават стоките или услугите си.
Благодаря за полезната за мен информация, Светлина 🙂 Ще я имам предвид. Като оспорвах обаче, четох из нета, че се оспорва до максимум 3 месеца от транзакцията.
За това гледайте да пазарувате само от Trusted online shops. Най-лесния вариант е да пуснете едно търсене в Google за въпросния сайт , преди да си купувате каквото и да е .
Напоследък са намаляли , но преди беше пълно с фалшиви сайтове предлагащи дрехи/самолетни билети или казина.
@Traveller – да, това е също много важно предупреждение!
Отказвам да си правя кредитна карта изобщо. Все още предпочитам наложения падеж и си имам подбрани магазин от които пазарувам онлайн редовно, а като дойде да си плащам сметките в други две държави, ползвам paypal, там системата си дърпа от дебитната ти карта, която си дал, а ако си чужбина някъде далеч, да речем на прекрасното място, където нашият летен сезон е зима, а нашата зима лято.. то спокойно мога да ви гарантирам че дебитна виза ви върши префектна работа в магазините и по летищата
Може би наистина има вариант човек да мине само с дебитна карта.
Интересна информация seo. Благодаря.
И аз предпочитам да харча само пари, които имам налични.