Преди 5-6 години докато работех и слушах радио с едно ухо, прозвуча “Новото гробище над Сливница” на Вазов в рок вариант. Заслушах се, групата ме заинтригува. След това чух и “Хаджи Димитър” в тяхно изпълнение. Оказа се, че има още песни по “Епопея на забравените” и по стихове на Ботев също, а групата е “Епизод”.
Първи беше открил това моят съкурсник от Шуменкото ВпИ (сега Шуменски университет) и приятел Максим от Монтана (Михайловград по ония времена).
Не групата – тогава те току-що са започвали, а това, че стиховете на Ботев и Вазов много пасват на метъл-музиката. И още повче, че тинейджърите много се палят, като ги слушат в такъв вариант. И ако в училище са спяли, когато са изучавали тези стихове, след концерт ги научаваха доброволно “от самосебе си”.
Като учител в Михайловград, Максим сформира ученическа група и с тях забиваха здраво по разните мероприятия на художествената самодейност, дискотеки и други подобни.
Максим покрай тая дейност беше си спечелил голям авторитет сред повечето ученици и те уважаваха мнението му. Доста хора беше отказал от опитите да пробват наркотични вещества – тази “мода” тогава си пробиваше път и използваха най-често разни лекарства, защото другите наркотици още не бяха разпространени “на пазара”.
Но от Партийното ръководство му забраниха.
Не, не антинаркотичната пропаганда. А музикалните изяви. Които пък стояха в основата на имиджа и уважението към него както вече казахме.
Какво им е пречел, от какво “другарите” са се уплашили, не знам. По-скоро от омраза към всичко, което не им е привично. Ако Максим и групата му изпълняваха частушки, едва ли щяха да го спрат.
А михайловградските партийци бяха особено консервативни. Когато съвсем официално и легално излезе филмът за “Щурците”, в Михайловград, оплака се Максим го давали само веднъж, в работен ден по обяд, когато почти никой не е могъл да го гледа.
И “Щурците” бяха “опасни”…
Но дойдоха други времена, що-годе патриотичното възпитание, което се опитваше да наложи българското образование отстъпи на съвсем неясно ориентирани програми. Все повече младежи или мразят България, или без да я мразят, гледат как да се изнесат на по-цивилизовани места. Всякакви български постижения са забравени, българското се отрича.
В това време група “Епизод” решиха да се опрат на българските корени, със стихове от българската класика и със свои собствени искат да припомнят героичната част от българската история, със средствата на най-подходящата музика за целта – метъла.
Наред с песни за измислени герои от скандинавския фолклор, за Валхала и Асгард, можем да чуем и не по-лоша музика, за реални личности от нашата история. Левски, Хаджи Димитър, Патриарх Евтимий, героите на Шипка, Батак и много още.
Във време на крайно засилване на българския национален нихилизъм, “Епизод” правят музика, която да утвърждава българските ценности, да припомня, че корените ни не висят във въздуха, а са дълбоко вплетени в историята.
хаха, извини ме за спама, ти си псалутно прав – епизод наистина правят музика, която утвърждава българските ценности, както и такава, която бичува недъзите.
чуй това, например: http://www.vbox7.com/play:5b66bb0d
пп
моля, изтрий този коментар, ако не ти се струва достатъчно възвишен и патриотичен, по никакъв начин няма да ме засегнеш 🙂
Що пък спам 😀
Благодаря за коментара.
Много си я обичам тази песня, ама тя не беше ли на “Ренегат” ?
Мда, прав си, че е имало “подозрения” че е работа на “Епизод”
Все пак – “Ренегат”
http://www.mp3.bg/news/3228.html
Съжалявам, че ще разочаровам някой, ама според мен “Епизод”, трудно бих я нарекъл група.Колкото до ценностите, човек може да ги открие по много начини.Не е нужно да се напъвам за тяхната”музика” за да обичам Левски.Това не е критика към вас.Щом на вас тази музика ви действа, ОК.Важен е крайният резултат:)
Е всеки има право на свой (лош) вкус 😀