Току що пуснах един коментар при Стоян, където той освен другото пише “Виждал съм много коментари, че анонимността дразни. Много хора искат да разберат кой стои зад дадена статия.”
Така е.
Григор, чийто блог задължително присъсства постоянно в отворените табове на браузера ми, често повтаря, как стои зад публикациите си с името си.
И още много известни блогъри.
Ще кажете, ами ти бе древен, кво си се покрил!
Мне. Истината е, че не съм анонимен. Заглавието ми го има на сайта. И не е скрито, нито е кодирано с някаква анаграма. Само е не е точно на мястото, където повечето хора очакват че е, но близо.
Това естествено не е с цел да се “крия”. И да не си пиша името, който иска,много бързо може да ме открие кой съм.
Защо тогава такова странно поведение?
Ще се опитам да обясня. (ако на някого му пука де 🙂 )
Повечето блогъри ползват блога си, като един вид средство за себеизява. Там често е и CV-то им, искат да покажат какво са постигнали и т.н.
Моят блог няма такива цели. Просто, както писах в първия пост, стигнах до извод, че така и така пиша доста по форуми и по други блогове (“Алооо! Бе ти работа нямаш ли! Май само киснеш в нета!” – имам бе, ама сега, да речем, докато чкам 1000+ файла да се компресират, какво да правя, освен да ръся мъдрости!), та защо да не си записвам мислите в собствен? Освен това собственият блог дава възможност и за допълнително обмисляне и доразвиване на дадена тема, за оглеждането й от много страни.
За това и не публикувам в svejo.net, макар че го посещавам, защото не държа да има много наплив на сайта ми. Сега имам малко, но качествени читатели и така ми харесва :).
Ясно е, че на публичен сайт винаги може да се домъкне всякакъв добитък, но за сега поне такъв не се е задържал за дълго. 🙂
Та така мисля, че е по-ясно за тези читатели, които се чудят, тоя пък какъв е и за какво се бори.
Е… анонимността дразни, но пък не е забранена (все още). Има някаква нотка романтизъм и интрига да списваш анонимен блог. Понякога дори завиждам малко на такива, но в Интернет пълна анонимност няма. Хората, работещи в този бранш, знаят какво имам предвид.
Иначе за свежо-то и голямата посещаемост:
Принципно почти всички блогъри казват, че не ги интересува колко хора четат писаниците им. Да ама не са съвсем искрени. Аз поне не им вярвам. Друго си е да обърнат внимание на това, което си имал да кажеш.
Аз отскоро публикувам в свежо, защото смятам, че отвреме-навреме пиша по нещо интересно или полезно и мисля, че то би било от полза и на други хора, освен тези, които ме четат редовно.
Голямата посещаемост (освен всичко останало) вдига рейтингът ти в Google и започваш да се появяваш но по-предни позиции в списъка с резултати от дадено търсене, така че има полза от нея 🙂
Аз както казах, не съм анонимен – има ми го името на сайта, а и по писанията много лесно може да се разбере, къде работя 😉
“Принципно почти всички блогъри казват, че не ги интересува колко хора четат писаниците им.”
Мене всъщностн ме интересува, но повече ме интересува кои са.
За сега поне са все готини хора, от което съм много доволен.
Аз по принцип не се чувствам добре в големи компании, когато има повече от 10 човека на купон, обикновенно не ми е много комфортно, та така и в онлайн “купона” 🙂
За мен пък 10 човека си е направо навалица. Непоносимостта ми е още по-голяма от твоята вероятно 🙂
Затова отреме навреме ме избива на самотно ходене по горите. Даже утре вечер планувам едно такова самотно походче с нощувка в гората.
Дано не излезе нещо непредвидено. Лошото време също не ме плаши. Ако ще и цяла нощ да вали, мен ше си ми е добре баце! 🙂
ама, хора, не е така. хайде сега да видим какво е анонимност.
естествено, че ако отида в милицията и се представя като бат пеп, на милицунерите няма да им хареса.
но ако отида на разпивка с блогъри и се представя като петър христов, роден на еди коя си дата, с егн еди кво си и лк. №…, изд. на… от мвр..
това последното ще бъде абсолютна анонимност, нали? НАЛИ?
ей го-оня ден молифчето имаше рд и си седим ние, цокаме бирка, мезим и си гукаме нещо. влиза напълно непознат за нас човек, приятел на оптимишо, който го представи (забравих как, но с ника му беше), след което започна да ни запознава: ето това – вика – е бат пеп, това е блу, ето го молифчето и т.н.
схващате ли накъде бия? 🙂
Познато 🙂
Навремето, когато линукс-клуба в дир-а още беше цивилизовано място, чат-пат се срещахме на по бира. И при представяне, ако не си кажеш ник-а, все едно си никой 😀
Наистина в някои случаи се получава така, че е по-лесно е да те свързват с виртуалната, отколкото с реалната ти личност.
Ето защо е сякаш по-добре да направиш така, че двете да не се различават много-много 🙂
Хмм, в един човек обикновено се крият много личности 🙂
(случаите на шизофрения не ги броим 😉 )
Pingback: Пещерата на неандерталеца » Blog Archive » Наука vs. нÀука
Добър материал за размисъл ми даде днес, Божо – не знам как стигнах до този текст сутринта, но си струваше. Напълно си отстоявам идеята за анонимността на моя блог(вж. about 2 при мен).
Поздрави! 🙂
Ами Интернет е все още свободно място, така че всеки си решава сам, кой да бъде в него 🙂