Новината, че YouTube започва да блокира клипове с антиваксерско съдържание естествено разбуни духовете. Социалните медии се изпълниха с вопли за нарушаване на свободата на словото и прочие.
В случая имаме една частна медия, която определя какво съдържание да бъде публикувано в нея и за никакво нарушаване на свободата на словото не може да се говори, доколкото радетелите на “алтернативното познание” могат свободно да показват техните си разбирания в други медии, както и собствени сайтове или да ги изразяват публично. Който не е съгласен с позицията на въпросната частна медия може спокойно да ползва други начини да изразява позицията си.
Тук обаче няма да тълкувам въпроса за свободата на словото. Това, заради което пиша този пост са обвиненията във “фашизъм”, “нацизъм” и прочие.
Как обаче дойде фашизмът и производните му като нацизма на власт? След масова пропаганда на псевдонаучни “теории”. Да припомним – расовата “теория” за превъзходството на едни раси и народности над други, евгениката, социалният дарвинизъм.
Между другото и комунизмът се отличи в тая насока и заради псевдонаучните идеологически базирани “теории” хиляди учени изгубиха живота си в СССР.
Всичко това придружено от създаване на фалшиви авторитети, чиито изявления запълват медиите съгласно добре познатото изявление на Гьобелс за многократно повторената лъжа.
Сега освен официалните медии безброй блогове, влогове и канали в социалните мрежи бълват псевдонаучни глупости и конспиративни “теории”.
Да уточним. Далеч съм от мисълта, че те са част от пъклен план на неизвестна организация или организации и прочие. Няма да създаваме нова конспиративна “теория”. Защо хората се увличат по псевдонауката има много обяснения, ще ги пропуснем в този пост.
Обаче не липсват политици, които се опитват да яхнат вълната на псевдонаучните и конспиративни течения и да управляват чрез тях общественото мнение. Засега за щастие със слаб успех. Но докога?
И странно ли е, че масово въпросните политици са от националистически, крайно-десни или крайно-леви партии?
Никак не е странно, че са „националистически, крайно-десни или крайно-леви партии“. Популизмът е единственият им шанс да изстискат и последния глас, за да минат процентната бариера. Тази криза е пълна със златни възможности, а и няма данни някога да са се тревожели особено от контрааргументите на по-критичните избиратели. Дори политическите им опоненти са изкушени от електората им и премълчават, вместо да адресират манипулациите и псевдонауката. В момента политиците нямат време да образоват публиката. Според мен натискът от страна на критичния избирател трябва да е върху хората, които се кани да избере и ще го представляват (настояване за отговори на трудни въпроси, изискване на ясна позиция и аргументация). Обратното – борба на избирателя с хора, за които няма да гласува, е загуба на ценно време и работи изцяло в полза на хората в кавичките по-горе.