Когато си представих книжката онзи ден, аз си мислех, че предлагам нещо ново… Но на представянето един човек стана и каза – “Защо във всяко едно фентъзи има пророчество, което предстои да се сбъдне?” И тогава си казах – абе да не би всички да страдаме от един недостатък – рециклираме стари идеи? Пише Светослав Александров във Фейсбук по повод представянето на новата му книга.
Нататък продължава с примери за експлоатиране на еднакви идеи във филмите.
(Замислих се, да погледна как са бозите, ама се уплаших и се отказах 😉 )
И почвам да си мисля – абе да не би фантастиката да е започнала да губи своя чар и да се изтърква в своята липса на оригиналност днешно време? – Продължава Светльо.
Всъщност, явлението не е само при фантастиката.
Едни и същи идеи се експлоатират многократно във всички области на изкуството. Имаше и такъв фантастичен разказ – компютър проверява всяко ново произведение, дали не е плагиат и винаги открива сходни идеи, публикувани даже преди векове. За да пишат оригинално, авторите трябва да пишат безсмислици…
Такава е всъщност цялата история на изкуството. По повод на някакво събитие, или просто понеже се появява някой гениален автор, художник, музикант… се появява нов тип произведение, после около него се сформира нов стил, течение, движение… и така, до появата на нов гений.
Това се дължи донякъде, на свойството ни да търсим подобни модели. По-лесно възприемаме познатото – като “потребители” на изкуството. Обикновено по тая причина на новото му е трудно да се наложи – знаем с джаза как е било, по-късно с рок-музиката…
От друга страна, ако правим изкуство, познатите модели лесно се налагат в съзнанието ни и е трудно да разчупим шаблона, да погледнем извън рамката. За това и толкова рядко се появяват гениални автори. Е, самозвани гении с лопата да ги ринеш, ама те не влизат в сметката.
И все пак и без революционни скокове, движение има.
Преди години, когато мислех, че фантастиката окончателно се е изчерпала, попаднах на “Хиперион” на Дан Симънс. Бях.. очарован е слаба дума, възхитен? Нещо ново, различно, невероятно! И страшно увлекателно.
Така че излизат и сега нови идеи и похвати и във фантастиката. Но нормално е общият поток да се върти около едни и същи идеи и стилове.
“Хари Потър”, колкото и да го наричам Хари Плосък също бе някакъв вид революционно явление, даже и само с обединяването на стандартната училищна обстановка с магическа среда.
Търсенето на оригиналност на всякаква цена не винаги е добра идея. Пример – Мартин с Песен за огън и лед, който за да разчупи шаблоните избива всички герои, които стават симпатични на читателя. В началото наистина шаблонът се разчупва, читателят не знае на къде ще тръгне историята, очакванията му са опровергани, но в крайна сметка и това се превръща в шаблон и читателят започва да се бои да си хареса някой герой, защото Мартин сигурно му е подписал присъдата вече.
Така че скъпи автори, щом имате идея и искате да пишете/рисувате/композирате – направете го, даже и да прозира някакъв шаблон в него.
Читателят (и т.н.) ще бъде доволен да прочете нова история, щом харесва творчеството ви, а даже може и да се почувства по-комфортно в шаблона. Е, ако имате гениално хрумване…
Много обичам добрите пародии като хумор за живот без киселини и мисля, че ако преобърнем Махатма Ганди – не Ганда Махатми, а First you win, then they fight you, then they laugh at you, then they ignore you, – много добре описва това, което казваш. Не знам дали обяснява явлението де 😀
@cellfourteen – като се замисля, описаната последователност май се случва доста по-често от оригиналната.
Няма как да се избяга от шаблоните, защото самото човешко мислене е на основата на шаблони, на мисловни постройки (конструкти), на архетипи и абстракции.
Тъй че няма как да не преоткрием топлата вода, ето как се сглобяват сюжетите на повечето художествени произведения (от какъвто и да е жанр и вид изкуство):
http://tvtropes.org/pmwiki/pmwiki.php/Main/HomePage
Въпросът е, че за да е добро едно произведение, в него трябва да има оригинално смесване на шаблоните и представянето им в нова светлина и по нов начин — но за читатели, които са чели много книги, дори и уж оригиналните автори ще им се струват посредствени, защото самият усет на читателите вече е стигнал до небесата и читателите търсят да прочетат (нови) неща, които досега не са чели (или не са чел неща, представени по подобен начин), а повечето творби се пишат за мнозинството, а не за изтънчения вкус на един сериозен читател с многогодишен опит и голяма лична библиотека от книги/филми и сериали/и т.н.
Литературните, филмовите, музикалните и т.н. критици виждат творбите по един начин, а масовият читател ги вижда по други начини — това как ще се възприеме и разтълкува едно произведение зависи от опита на самата отделна личност и от това, което е достигнало до нея като отзиви и коментари от дадената творба.
Вероятно всичко това е пределно ясно, но все пак реших да го напиша за тези, на които още не им е ясно (ако въобще има такива). 🙂