Интелектуална проява, или простотия?
А да ви видим сега.
Става въпрос за песничката на Rachel Bloom
Fuck Me, Ray Bradbury
На първо четене, отговорът е ясен.
Пуританите могат да се задоволят само със заглавието и то ще им даде смисъл от живота поне за няколко месеца.
Но да видим за какво става въпрос.
Steve called me up and said: “Wanna hang out tonight?”
We could see an indie film or just grab a bite
I said: “Oh, Steve, YOU’RE cute, but a MOVIE’S not what I need. No offense, BUT I’d rather stay home and read.”
Я, младо момиче предпочита книги пред филми?
(не че не познавам такива де)
Но нататък:
“F-ck Me, Ray Bradbury
А, кой беше тоя пергиш Ray Bradbury?
The greatest Sci-Fi writer in history”
….
Всъщност Бредбъри е много повече от Sci-Fi писател. Той пише по сложни теми (не само фантастика, която за доста индивиди е “третокласна литература”), със сложен език, трудно смилаем от много хора, и не на последно място е изключително поетичен.
А празноглавата мацка дали познава наистина творчеството му, или е чула нещо там и е решила да се направи на интересна?
В клипа се споменават някои книги на Бредбъри, но ето какво казва и самото девойче:
“I would say very earnestly that I am overwhelmed with how well he combines such mind-blowingly cool ideas with the realism of how humans deal with these ideas,”
“That’s what struck me especially about Martian Chronicles or The Illustrated Man…. I found myself as emotionally engaged as I was mentally”
От интевюто й в SeattlePI.com blog става ясно, че не само добре познава произведения на дядо Рей, ами и ги оценява обективно.
В клипа се акцентира върху тийнове с книги, литературни фенове, че даже и Кърт Вонегът се споенава за момент, макар и фенката му да отнася шамар :D…
Много нестандартно и различно от фокуса на безбройните поп, рап и т.н. клипове, които ни заливат от ефира (за ония, в които поп върви в съчетание с още една дума да не говорим).
В клипа се предлагат едни други ценности, от тези, които са общоприети сред по-големия процент на младежите, а именно – качествената литература.
Ноо, начинът на поднасяне на цялата работа…
А? какво?
Начинът всъщност е точно същият, както се поднасят ония, другите “ценности” които се натрапват като стремеж на младите. Точно начинът, по който посланието най-лесно ще достигне до тях. Тук се подсещам за паралел с филма “The girl next door”, представен у нас с идиотското заглавие “Съседка за секс”. По-точно за образователните филми по полова просвета, на които всички ученици заспиваха и накрая, филмът направен така, че да заинтересува тийнейджърите.
Та, в крайна сметка а) или б)?
Интелектуално или просташко?
Май отговорът не е еднозначен?
За мен всъщност е.
Ако можех, бих стиснал ръката на Рейчъл Блум.
(шшш, ръката бе, казах ръката…)
Аз пък чак се чувствам лично засегната. Егати адската простотия 🙁
Цитат от това review:
http://www.youtube.com/watch?v=Ss3PFLmEGCE
“And so many people, who sing about fucking, it sounds like they’re singing about “i wanna make money, i wanna get famous, i want everyone to love me”.
“And when she sings about fucking, it’s like she’s singing about fucking.”
🙂
Бе не само
Всъщност доста ирония и пародиране на тийнеджърското поведение има в клипа (на песента) – вместо да се захласват от спортни или поп звезди, хлапетата се редят за автограф на книги.
Вместо да се бият агитки на футболни отбори, фенки на различни писатели си удрят шамари 😀
И забележи – другата фенка е на Вонегът – не на Роулинг, не на Стивън Кинг даже, а на писател от ранга на Бредбъри.
@frog – да нямаш лични отношения със стария джентълмен?
Тогава пази се от Рейчъл, че гледай какви шамари раздава 😀
Още едно филмче с Рейчъл Блум – за феновете.
http://www.youtube.com/watch?v=zKi05YDUwJE&NR=1
Имам лични отношения ами – от детенце съм влюбена в произведенията му, с него ми беше прощъпулникът в SF (или каквото и да е там определението в момента 🙂 ) И шамарите ще са от мене, можеш да се обзаложиш, хехех.
“451 градуса по Фаренхайт”, “Вино от глухарчета”, “Смъртта е занимание самотно”, “Дървото на вси светии”… Що за олигофрен ще изпее горното за този прекрасен автор?! То пък и едно пеене, тя пък и една песен. Ляляляля. Пфу! 👿
Пич къде го прочете това с фак… А иначе дървото на вси светии е супер 🙂
@Eduard – дал съм линкове 😉