Във времена, в които основно гледаме света през прозореца, в които ни липсва свободата, социалните контакти,
в които сигурен съм много хора римуват думите напрежение и отегчение във всевъзможни комбинации със затвор и нетърпение,
в които много също така много хора са убедени, че не могат повече, не издържат…
Искам да напомня. Всички сме свободни хора. И не! Не призовавам към нещо, което се римува с изброените по-горе думи, но
води до още по-голямо ограничаване на свободите. Не. Няма смисъл, а и съм убеден, че специалистите си разбират от работата
и няма да обсъждам дали мерките са адекватни, или може по-добре. Винаги може по-добре, но едно работещо решение е винаги по-добро
от много други, но погрешни.

Идеята е друга.

Да, казах думата. Но нека по-подробно.
Предполагам, няма човек, който да не знае, или поне да не е научил тези дни за Нютон, който в период на изолация е родил най-гениалните си идеи.

Изолацията не е попречила на полета на въображението му.
Но да не се връщаме толкова назад.

Нашият съвременник Стивън Хокинг, когото загубихме съвсем скоро бе лишен от всякакви свободи. И не, свободата му на движение не бе ограничена от властите, а от природата. Природата му бе осигурила тяло, което все повече и повече не се подчиняваше на волята му, докато накрая успяваше да движи само едно-две мускулчета под едното си око и посредством тях да контролира компютърната система, която му служеше за работа и за комуникация с останалия свят.
По-страшен затвор трудно може да си представи човек. Обаче тази изолация не попречи на полета на въображението на професор Хокинг да достигне най-отдалечените краища както на макро-вселената, както и до дълбините на микросвета.

Знам. Ние не сме Нютоновци, нито Хокинговци. Но имаме същите неща, които и те са притежавали. Имаме мозък. (или?) Имаме въображение.
Трябва само да ги впрегнем в работа.
Използвайте ги. Може да научите нов чужд език. Може да се захванете с калиграфия (нещо, което Стив Джобс твърди, че му е било много полезно) или с оригамии. Или някоя сериозна игра. Или ако притежавате определени сръчности и умения, на които не сте обръщали досега особено внимание, тепърва да ги доразвиете.
Да си припомните забравеното от училище като прегледате какво учат децата ви.

Вместо човек да се дразни от изолацията, може да я използва рационално.
Всички имаме мозък (?? дали?) и въображение. Да ги използваме, да не ги оставяме да закърняват.

А и да не забравяме – има безброй други светове, които са само на една мисъл разстояние.
Както открил героят на тази стара приказка, с която реших да ви почерпя:

http://www.webkeybg.info/the_cave/doc/the_storyteller.pdf
(Специални поздрави на феновете на Дио)