“Аман” – ООД
“Катилска мечта” ООД
Сноб и син” ЕООД
“Сори Интернешънъл” ЕООД
“Трета тухла” ООД
“Як шоп” ООД
и много други
Кратка извадка от списък с необичайни и смешни имена на фирми, който периодично се появява на един или друг сайт.
В него неизменно присъства фирмата “Първи долап” ООД
На хората от Търговище и околността това не им прави впечатление, звучи им естествено, докато може би за хора от други места “Пет розови котки” ООД да не звучи странно. Какво да кажем за “Варвàрски минерални бани” ЕООД – не Вàрварски, както може би някои си мислят – иде от село Варвàра, не от вàрварин.
Вярно е, че много други имена са си откровено смешни та даже идиотски.
Но какъв ще да е този долап и кои и какво ли крие в него?
През Търговище минават две реки – Врана и Сива. Сива в в края на града и сравнително в по-ново време е влязла в пределите му, но Врана буквално го дели на две, като минава през целия град.
Сега тя е малка река, укротена в бетонен канал, прекаран встрани от естественото й корито, но преди е била по-пълноводна и е причинила няколко големи наводнения с много жертви. След захващането на водите й в няколко микроязовира и промяната на коритото вече не се е бунтувала, като имаше няколко малки наводнения, дължащи се на беотговорност – непочистено корито, изпуснати язовири и подобни. Но това има малко общо с темата.
Връзката е тая, че винаги разни хора по различно време са опитвали да впрегнат мощта на водата по разни начини, като един от тях са били водениците. Воденици, наричани в някои краища също долапи. Названието “долап” не е търговищки патент – на много места се е използвал. И най-близката до града воденица естествено се е казвала първи долап.
Къде са били останалите и колко точно, едва ли има жив човек, който да знае. А не знам и дали е документирано.
Но първата е дала името си и на местността, която се нарича “Първи долап”. Така се казва и ресторантът, построен там, точно до КАТ.
Всъщност май имаше период, когато ресторантът носеше друго име, но и тогава всички го знаеха като “Първи долап”.
Когато в България започна да има фирми, бе регистрирана и фирма със същото име.
Кои са били хората, изкарвали прехраната си със старата воденица, кои са мелели брашно, разговорите докато се смели житото, случките от ония времена са отдавна забравени. Но народното й название е останало в името на местността, регистъра на НАП, а вече и увековечено завинаги във виртуалния свят посредством кеша на Гугъл.
Ха ха,разсмя ме! В Банско преди 10 години на края на града по пътя за Шилигарника имаше малко ресторантче, в което мъжете на връщане от нивите си често отсядаха. След n брой ракии последна грижа им е било явно къде е инструментариума! Първа, втора… поредна забравена мотика и всички забравиха името на кръчмето. Така и го помнят и до днес-“Забравената мотика”… Името”Мотиката” сега е на хотела, построен на същото място! :))
Хубава история 🙂
Иначе “мотиката” може да се свърже и със състоянието на някои от излизащите от ресторанта 🙂