Заглавието е част от един древен виц – когато някакъв нашенец го разпитват в мазето на ДС той се прави на улав и дава тарикатски отговори. На въпроса “баща ти конспиратор ли е?” той отговаря “кон спирал, магаре спирал, на мен не ми е казвал”.

Тая тема от много време ми се мотае из черновите недовършена.
Повод да я извадя от там е коментарът към предишния ми пост, в който се споменава “световната конспирация”.

Не вярвам в конспиративните теории. Не вярвам в световния заговор на юдео-масоните, извънземните или … тайнствените властелини, които са открили безсмъртието и от тайните си обиталища ни управляват 😉

Вярвам обаче в икономическия интерес. А той кара всеки, който държи някакъв капитал, да се стреми да го увеличава.

Който е успял да натрупа достатъчно капитал има и потенциала да го задържи. Нараствайки капиталът минава границите на отделните държави, обединява се с други и съответно влиянието му се разпростира на големи територии.

Като се разглежда историята се вижда, че много събития се развиват по подобен начин. Често и главните действащи фигури се повтарят. За това е лесно като се съпоставят фактите и някои неща се понагласят, да се съчини теория за предварително направен план, в който всяка следваща стъпка е планирана поне 100 години по-рано. Всъщност палновете, до колкото ги има се съставят за далеч по-кратки периоди. Но крайният резултат е еднакъв – все по голяма кнцентрация на капитали.

Както Стив Джобс казва в тая реч, “Не може да свържете точките, гледайки напред. Можете да ги свържете само гледайки назад”.

Наистина, гледайки назад, нещата изглеждат понякога като направени по сценарий, който се разиграва многократно. Това обаче е в резултат на развитието по еднакви икономически и други закони, които карат нещата да се развиват по подобен начин.

Не вярвам, че както се твърди във филма, има план от много години, за установяване на световно господство. От друга страна както гравитацията привлича все повече маса около гравитационните центрове, което води до образуване на звезди и планети, така и там където е концентриран повече капитал се събира още повече.

Концентрирането на огромна маса в една точка води до гравитационен колапс. По същия начин концентрирането на много средства на едно място води до израждане. Трупането на капитали стимулира развитието до едно време. Мине ли се критичната точка обаче монополистът започва да бави развитието, например да изкупува технологии и да ги замразява, защото промяната на технологията ще намали непрекъснатия поток от печалби, осигурени от съществуващата технология.

Сблъсквал съм се с “живи” примери, как много ефективни технологии за слънчеви батерии са били “погребвани” и всякакви публикации са били забранявани от поръчителя на изследването.

Обществото до някъде успява да предотврати “монополния колапс” с различни механизми, като например антимонополните закони. Някой да си спомня “Пан Америкън”? Имаше подобни антимонополни дела и срещу петролни компании.

Но не винаги антимонополните закони сработват. Пресен пример е делото срещу Microsoft. За да бъде предотвратено разцепването на компанията беше разигран кофти сценарий около президентските избори, които спечели Буш младши при доста неясни обстоятелства. В последствие беше сменен главният съдия, водещ антимонополното дело и MS остана цяла.

Все пак MS има все още мощни конкуренти и не е станала още непоклатим мастодонт. Пример е скорошната битка между HD и bluray стандартите, която Sony и SUN спечелиха убедително.

По-рано в един от коментарите Longanlon ми прати много ценен линк към книгата “Приключенията на Джонатан Гълибъл”.

В книгата е описана една действителност, която крещящо напомня нашата с всички законодателни безумия и икономически недоразумения. Явно историята се повтаря многократно и други държави са мниали през подобен етап (или са си останали завинаги на “острова” на Джонатан Гълибъл.

Логичен е въпросът, щом това не е някаква нова ситуация, щом добре познатите ни явления са изучавани и описани многократно от ралични икономисти, защо грешките упорито се повтарят?

Когато MS Windows се превръщаше в мрежова операционна система и връх сред продуктите на Microsoft беше Windows NT, той повтори общо взето почти всички грешки, които бяха известни по-рано и отстранени отдавна в UNIX.

Това показва две неща – първо, че човешкото мислене се развива по подобни схеми и второ, че високомерието на отговорните кадри в Microsoft им е попречило да направят проучване и да избегнат грешките, с които са се сблъсквали други разработчици.

В случая с българската действителност, където наблюдаваме непрекъснато повтяряне на добре познати грешки, едва ли става въпрос (само) за високомерие или недоглеждане.

По скоро след сътресенията около падането на Берлинската стена и рухването на Съветската империя при борбата за влияние бяха подпомогнати правителства, за които основното изискване беше да са послушни и да изпълняват недомислени прогами и експерименти на тоя или оня икономист или групировка. В резултат и не се получи никакво смислено развитие.

И не, че има “конспиративна игра” за затриване на всичко българско и родно както за някои хора е много удобно да шикалкавят, ами просто от едната страна не знаят какво да правят и дали изобщо искат нещо да направят, на другата страна не им е ясно, какво да ни правят и така си затъваме в блатото на автоконспиративните недомислици.