Много отдавна се каня да пиша по тоя проблем, но тоя пост ме провокира най-сетне да го направя.
Аз за разлика от Longanlon съм силно против матурите. Защо ли?
Статията на Longanlon е добра, пълна с правилни изводи…. които биха прилягали на човек, който поне последните десет години не е живял в България…
Напъни да се въведат задължителни матури има отдавна. Няколко години след “промяната” обаче започнаха да стават все по-настойчиви, докато не се стигна до неистовия мерак на сегашния министър на образованието да ги наложи на всяка цена, колкото може по-рано, независимо от хилядите неясноти и по критерия за оценяване, и по какво ли не още.
На какво се дължи тая истерия? Дълго време кандидатстудентската кампания беше свързана с съпътстващи курсове и съответните приходи, които основно се усвояваха от преподаватели във висшите училища (или ВУЗ-ове, както доскоро се водеха. Защо едно училище пък било и висше трябва да се нарича “заведение”, – друг въпрос, надявам се да не е свързан със студентските навици…).
Съответно други хора, гравитиращи в сферата на средното образование пък недоволстваха, че тия средства не отиват при тях (не че нямаше и учители, участващи в кандидатстудентската кампания). И добивайки съответната подкрепа във висините на властта решиха да преминат към действие.
Още повече в курсовете за кандидатстуденти участват малка част от завършващите ученици. Да се въведат задължителни матури означава от своя страна да се обхванат всички завършващи. Съответно приходите скачат баснословно.
На всичко отгоре мераклиите за лесни печалби не се задоволиха само с абитуриентите. Задължителни изпити вече има и след 7-и клас, а надявам се безумието да се направят такива и след 4-ти да бъде спряно. Трябва всяка лакомия да има мярка. Какво ще бъде отражението на това безумие върху неоформената психика на децата на тая възраст не ми се мисли.
По наше време имаше матури по определени предмети, но човек можеше да се освободи, ако покаже добър успех. Това беше доста добър стимул за много ученици да положат повече усилия през учебните години.
Спорили сме с приятели, които смятаха, че матурите особено по български трябва да бъдат задължителни, защото езиковата култура е паднала много. На това отговарях, че хората, които имат добра езикова култура са били освободени от матура, защото са учили упорито през целия учебен период. Тези, които са се явили на матура, така и не си подобриха знанията, даже и да са се били подготвили добре за самата маура, защото ученето за един изпит не дава трайни знания, каквито могат да се постигнат при постоянни усилия. Ефектът на тоалетното казанче действа с пълна сила и в този случай.
Имам наблюдения върху френската система. Там матурите са наследство от Наполеоново време, от което повечето французи желаят да се отърват, но е трудно такава древна система да се разклати.
Там последните две години учениците не учат нищо ново в училищата, а се готвят за матурите (съвсем официално)
После, които бъдат приети във висши училища, първата година наваксват загубеното и забравеното през тия две години и едва след това започват истинското обучение. Така три години от живота им отиват за обслужване на една вече неадекватна система. Французите, с които съм обсъждал въпроса твърдят уверено, че още дълго тая система няма да я има, пък кой знае?
Искрено се надявам, при нас да не се случи нещо подобно.
Ще видим, как ще изглеждат матурите у нас, но вече видяхме, как бяха изпитите за 7-и клас.
Естествено, ако някой си е мислил, че на изпита материалът ще е само от учебния материал е бил много наивен. Както и че няма да има курсове за подготовка и т.н. Не казвам, че е нямало ученици, които са взели изпитите без да ходят на курс, но процентът им едва ли е голям. Аз лично не съм чувал за такъв.
Миналата година дъщеря ми трябваше да се яви на изпит след седми клас и естествено както повечето родители, с майка й започнахме да се ослшваме за курсове. Имаше привлекателна оферта – в прословутата школа “Иванови” запознати твърдяха, че който се запише взема изпита. Още по-запознати в дълбочина с проблема пък ни осведомиха, че въпросните Иванови участват в подготвянето на тестовете и охотно ги споделят с курсистите си.
Отказахме се от школата – не заради високата такса, а защото искахме дъщеря ни да научи нещо, а не само да зазубри тестовете. Записахме я на курс в СМГ и тя успя да се класира сред първите в страната. Както и да се запише в училището, което желаеше. Но както сподели, без курсовете не би имала шанс да отговори на много от въпросите в рамките на изпитното време, защото са формулирани по начин, който не са учили и би й трябвало повече време да ги осмили. Както и че наистина е имало материал, неизучаван в училищния курс.
Не виждам причина положението при матурите да е различно.
От друга страна не смятам че матурите могат да бъдат по-обективен критерий за влизане в дадено висше училище отколкото един изпит, съобразен точно с профила на това училище. По-скоро те ще доведат до нови несправедливости, ще се окаже че приетите студенти на много места не са точно за там, а други, които биха били там на мястото си не са успели да влязат и т.н.
Моето мнение е, че на хората, напъващи въвеждането на матурите да стане колкото може по-скоро им пука за образованието на българските младежи точно толкова, колкото на мен за марсианските бури на този момент. И че това ще бъде поредният удар върху издъхващата ни образователна система.
Ами те и без да са задължителни изпитите след 7 клас и така си генерират много приходи за учители – защото който ще кандидатства си плаща достатъчно солено за една-две години интензивни уроци…
Не мога да си представя матурите в този си вид да бъдат приемен изпит за университет. Не стига, че са елементарни, но критериите нямат нищо общо със студентстването.