Протестченцето мина тихичко и кротичко (както трябва и да бъде де, надявам се никой не е очаквал скандал и погроми 😉 )
Бяхме 30-ина протестиращи човечета и малко повече журналисти, които на пръв поглед придаваха допълнителна плътност на групата.

Може би всъщност хората, които дойдоха бяха повече, но някои идваха, други си тръгваха така че, през повечето време присъстващите бяха малко.

Така, не знам с тая “масовост” какво послание успя да изпрати протестът към останалата част от населението. Предполагам, че в очите на случайния минувач нестройната групичка е била просто поредната “група граждани”, недоволни от нещо, която най-често събужда раздразнение, присмех и дори презрение.

Не съм наясно, как може да се обърне наистина внимание на хората за сериозността на проблема за следенето на Интернет трафика. За повечето хора, нямащи достъп до мрежата, в Интернет се мотаят само разни “хакери”, педофили и “крадци на интелектуална собственост” – образ, който непрекъснато се предава от средствата за масова хипнотизация. Представям си, как средният, неинтернетстващ гражданин доволно потрива ръце и си казва “Хак им е!”.

Лошото е, че има и много хора, които ползват Мрежата, но си казват “Какво пък толкова?”.
На тях бих им отговорил, че ако си представят, че навсякъде има камери и микрофони, които следят всяка тяхна стъпка, включително и в домовете им, едва ли биха били толкова безразлични. Някой може да обяснява, че тези камери всъщност са много полезни – ако влязат примерно крадци в дома на гражданина Х, ще бъдат по-лесно заловени, даже още в момента на кражбата. Или пък, ако на гражданина Х му прилошее и е сам, наблюдаващият ще може да повика бърза помощ. Но въпреки тези “ползи” не вярвам, гражданинът Х да бъде особено вдъхновен от идеята всяка негова стъпка в дома му да се наблюдава и записва.

Интернет става все по-използвана среда за връзка между хората както само за общуване, така и за работа, за плащане на сметки и за много други цели, така че сравнението с поставянето на камери по домовете е уместно мисля.
Организаторите на протеста бяха избрали интересен начин да покажат безсмислеността на подслушването на трафика, като бяха напечатали картички с некриптиран и криптиран текст, които протестиращите да изпратят до комитета за далекосъобщения.

Аз обаче си мисля, че в абсурдната ни държавица може това послание да предизвика абсурдни реакции. Примерно на някого може да му дойде на ума, че трябва да се вложат огромни средства за разбиване на кодирана информация.

Моля, не ми обяснявайте, че има необратими алгоритми и т.н. Това не пречи на “умните глави” да дадат милиони $$$$ за закупуване на машини, още толкова милиони за разработване на софтуер, както в случая с детските градини. Със съответните комисионни, усвояване на средствата и т.н. Средства, за които всички ще платим, независимо че знаем безсмислеността на харченето им.

Още по-зловещият сценарий, който ми минава през главата е да се обяви криптирането за незаконно. Както беше във Франция – там можеше да криптираш информация само, ако си депозираш ЧАСТНИТЕ ключове в съответните служби. За това и Netscape правеха френската версия на браузъра си без подръжка на SSL. Е французите се осъзнаха и вече страната им не се нарежда сред варварските страни, в които ползването на secure технологии е забранено. Но ние сме се отличили в усвояването на чуждия лош опит с години закъснение.

Иначе забраната на криптирането няма да спре престъпниците – има много начини за кодиране на информация – включително пращане на съвсем невинни съобщения от съвсем странични на пръв поглед лица, но за който знае кода, тези съобщения значат много. И други подобни. Но обикновенният човек ще бъде “прозрачен” за следящите. И няма гаранция, че със събраната информация няма да се злоупотреби. А много комнпании, които инвестират у нас ще се отдръпнат, защото едва ли биха искали да си дадат частните ключове на нечии служби.

Надявам се да не се стигне до такава мрачна развръзка, но от достатъчно дълго време (над 40 години) живея в България, за да очаквам развитие, неграничещо с абсурда.