Глигор Т. Панаров се размърда в омачкания чаршаф. Някакво стържене и свистене проникваше отвън и изгони съня от кънтящата му глава. Г-н Т.Панаров издърпа одеалото, което се беше свлякло на пода, опита да се завие през глава, но сънят беше избягал. Шумът от улицата усилваше пулсиращата болка, резултат от петъчния запой.

Г-н Т.Панаров погледна часовника. 11 и 30.

Идиоти! И в събота не може да си доспи човек.

Навън 2-3 студентчета и също толкова пенсионери се бяха включли в акцията за почистване и вдигаха шум с метли и лопати.

Г-н Т.Панаров бе видял листовките, призоваващи за акцията и се бе погрижил да изчезнат, но злото бе сторено. Някои идиоти вече ги бяха прочели и ентусиазирано смущаваха покоя на съседите си.

Г-н Т.Панаров изчака ентусиастите да се отеглят на обедна почивка, взе найлоновите торбички, в които г-жа Т.Панарова бе събрала осттъците от снощния гуляй, облече анцуга, шубата и маратонките и с котешки стъпки излезе от входа. Щом се увери, че никой не го гледа, надлежно разхвърли остатъците върху току що изметените плочки. След това с мощен шут разпиля грижливо подредените от глупаците чували с боклук.

Келеши! Ще вдигат джабала по никое време! Но г-н Т.Панаров не е от тия! Ще им даде да се разберат.

След свършеното г-н Т.Панаров се завлече към супера за бира, за да потуши пожара от снощи.

Г-н Т.Панаров настъпваше рязко ту педала на газта, ту спирачката на елегантно тунингования си голф петица и щедро псуваще задръстването, селяните, които са плъпнали навсякъде в Столицата, общинарите, кмета и всичката паплач, решила точно сега да излезе с колите си.

Най-накрая причината за задръстването стана ясна – някакви серсеми обикаляха на кръстовището с табели “Спасете Рила” и колите не можеха да се изтеглят.

Г-н Т.Панаров замисли план за отмъщение. Когато наближи най-после зебрата, той изчака на разстояние и изведнъж рязко даде газ. Гумите на голфа просвириха на място, след това колата се втурна към навлеците, които се разбягаха като пилци.

Накаква патка не успя да се дръпне достатъчно бързо и вратата на голфа забърса задника й, в резултат на което тромлата се лашна напред и табелата, която стърчеше от ръката й разби цайсите на някакво келеме.
Г-н Т.Панаров се разсмя от сърце. Отмъщението му се бе оказало по-ефикасно, отколкото бе планирал.

Ааа, г-н Т.Панаров не е от тия. Пречели им лифтовете и хотелите. Той да не е някакъв баир-будала, да се катери в студ и жега по чукарите, за да види седемте езера например? Той ще изчака да посторят лифта, да издигнат заведения и си представи, как седи на чаша Пещерска и огромна чиния овчарска салата, а пред голямата витрина на заведнието се плиска кротко Бъбрека. Спуска се здрач. По склоновете се белеят преспи сняг, но вътре е топло и уютно. Г-н Т.Панаров пали цигара…

Така се беше рамечтал, че замалко не завря муцуната на голфа във високата черна задница на голяма лимузина. С яростен вой спирачките заковаха колата на сантиметри от бронята на лимузината, а г-н Т.Панаров отправи нова сочна благословия към проклетите “еколози”.

Пред автомата за закуски в предприятието колежката Лапнимухова сподели с г-н Т.Панаров, че се готви уволнение на трима колеги, на които остават по 2-3 години до пенсия. Естествено, нещастниците нямаше да могат да намерят нова работа, а нямаха и години за пенсия. Лапнимухова предложи на г-н Т.Панаров да подпише подписка в тяхна защита, както и да посети профсъюзното събрание, на което ще се обсъжда злоупотребата със СБКО от страна на някои отговорни лица.

Г-н Т.Панаров обеща да се разпише и на двете места. Вместо това след един час на бюрото на директора се мъдреше сведение, подписано от Гл. Т. Панаров за размирните настроения, които подбуждат някои елементи сред служителите.

Въпросните елементи бяха спешно привикани “на разговор”, а към фиша на края на месеца г-н Т.Панаров предчустваше добавена премия…

Даа, г-н Т.Панаров не е от тия, дето подклаждат размирици. Това е животът – един идва, друг си отива, важното е да знаеш, как да се уредиш, а не да шумиш много-много!

Глигор Т.Панаров се разхождаше по златните павета. В градинката, до Народното събрание забеляза интересна група. Някакъв дългуч, две-три дропли и още един-двама тутманици и очилати кретени стърчаха до масичка, на която имаше халваджийски тефтер и напечатани листа – явно поредната идиотска подписка. Мизерната група пийваше студена водица от голяма бутилка и замезваше със сух хлебец. Наблизо стояха близо 20-ина журналисти, очакващи “сензация”,  от другата страна 30-ина полицаи пристъпваха от крак на крак и нервно пушеха.

Г-н Т.Панаров тежко се приближи към масичката и се направи, че чете нахвърляните по масичката листа. Нещо за някакви мерцедеси и здравни осигуровки му се мярна пред погледа. След това изкара “от дъното на душата си” една мазна храчка и я пльосна там, където би застанал следващият будала, решил да подпише тефтера.

С периферното си зрение г-н Т.Панаров забеляза, как тутманиците почервеняха, дългучът даже се рзтрепери, но той знеше, че под зорките погледи на полицаите, дошли да ги “охраняват”, навлеците няма да предприемат нищо.

Нее, г-н Т.Панаров не е от тия, дето се забъркват с рани подписки, а недай Боже, да си остави подписа някъде!
“Разни негри, канибали правят фестивали, а пък всички други подскачат Буги-ууги”. Г-н Т.Панаров определено не е от канибалите! Неговият девиз е “Разходи се, виж се с хора, уреди се!” А не се бутай между шамарите. Или там, където могат да завалят шамари!

Петък вечер. Време за заслужен отдих.
Глигор Т.Панаров си пие ракията с комшията Говедаров. Спомнят си войниклъка, как си вземаха “презоградска” да донесат пиене, как натопиха оня глъм, как му беше името, когато се разчу…
Приятната топлина на домашната гроздова отпуска напрегнатите през седмицата нерви.

Изведнъж г-жа Т.Панарова нахлува в хола с разтстроена физиономия. Сега ли точно реши тъпата патка да го тревожи!
Жена му му подава някакви листа. През мъглата от алкохолните пари действителността нахлува с груби ритници! Осъзнава, че това са резултатите, от изследванията, на които трябваше дъщеря им да се подложи и за които с досада беше изръмжал “женски работи”!

Говедаров изказва съчувствие, пожелава им да бъдат силни и в следващият момент буквално сублимира. Явно вече е заседнал другаде да си допие, нетревожен от чужди проблеми.

Глигор се опитва да успокои жена си, че той ще вземе мерки и прочие.

На другата сутрин звъни на съученика си г-н Тежкаров, собственик на няколко фирми. Тежкаров изкава съчувствие, обяснява че сега е критичен момент, но ще говори със счетоводителите, да го включат евентуално в някакви планове за дарения…

Следващото позвъняване е до г-н Келешев, друг съученик, понастоящем консултант в мощен международен концерн.
Келешев затваря по време на обясненията на г-н Т.Панаров, При следващото позвъняване ядосана секретарка заявяван на г-н Т.Панаров, че г-н Келешев е заповядал да не допускат повече негови обаждания и да не е посмял, да доближи до офиса!

Отчаян г-н Т.Панаров отива до телевизия NNNN. Обясняват му как да си отвори банкова сметка и че ще включат молбата му за помощ в рубриката с платени съобщения, но много да не се надява – дъщеря му е на 21 години, а има толкова много страдащи дечица и хората се трогват от тях и пращат пари в техните сметки. Имало и някаква фондация, но и там обясняват, че средствата са малко и се отделят приоритетно за малките деца…

В безисходица г-н Т.Панаров крачи към стената на офиса и в главата му не идват повече идеи. Но стената е твърда и здрава. С глава не може да се пробие и г-н Т.Панаров се обръща кръгом и продължава, докато не се сблъска с отсрещната, после пак обратно, към първата.

Защото г-н Гл. Т. Панаров не е от тия. А от ония, които се сещат, че има и други хора, когато останат сами.