Петър Тушков не е от авторите, които се радват на медийно внимание, поне засега. Когато се спомене понятието “български писател” повечето хора се сещат за няколко конкретни имена, които по една или друга причина са влезли в полезрението на тези, които имат грижата да ни поднесат някакъв модел на заобикалящата среда, който да замени реалността.

Тушков обаче е от авторите, които щом се чуе популярния мотив, че няма добра съвременна българска литература спокойно могат да бъдат посочени като пример, че това въобще не е вярно.

Досега Тушков е публикувал основно разкази и повести, много интересен е проектът му “99 истории”, който се обновява периодично и абонираните за него получават новите варианти и разкази, щом излязат.

Преди около две години излезе и първият роман на Петър Тушков “Отдел “И”” издаден от издателство ЕРГО

“Отдел “И”” е доста особен роман. Тушков е известен предимно като писател на фантастика и фентъзи. Отдел “И” обаче не пасва много добре в тази категория, макар фантастични елементи да не липсват.
Романът се развива в алтернативна реалност, където Втората световна война е завършила по по-различен начин, геополитическата карта на света е различна. Фантастичните елементи се ограничават до устройства, с които се четат спомени от трупове, както и още някои дребни детайли, но те са само похват, подпомагащ развитието на историята.
Романът рисува много точно социалистическата действителност от средата на 20-и век в България. До такава степен, че докато го четях буквално виждах олющения балатум, прашните завеси, препълнените пепелници, тежките, грозни мебели и потрошени картонетки, свистящите чугунени радиатори – характерен изглед на средностатистическата канцелария в произволно учреждение от онова време. Физически чувствах миризмата на мухъл, тежък, застоял въздух, легиран здраво с тютюнев дим.

В романа няма положителни и отрицателни герои. Всеки по стечение на обстоятелствата е попаднал в определена ниша в системата и действа според степените на свобода и ограниченията, които му налага положението в йерархията.
Много точно е показана действителността в различните отдели на Държавна сигурност, армията и милицията, воюващи както срещу външния враг, така и помежду си.

В книгата не очаквайте “Доброто” да победи “Злото”. Относителността на тези категории крещи с пълен глас. Героите няма да покорят някаква голяма цел, след която да заживеят щастливо. На тях просто им се стоварват събития и трябва да реагират спрямо тях. Като цяло от книгата намига духът на Бернщайн, с неговия лаф за движението и крайната цел.

Отдел “И” е един нестандартен роман, историята се развива по неочакван начин, завършва неочаквано.
Всичко това, съчетано с богатия речник на Тушков и неговия специфичен начин да си играе свободно с думите са гаранция за страхотно преживяване.

Добра новина е, че следващият роман на Тушков вече е приет за издаване, а авторът работи и върху трети. Добри новини за българската литература и почитателите ѝ.