В предишния пост похвалих полицията. Когато някой си върши работата добре, заслужава похвала.
Когато вместо да си я върши, се прави на велик заслужава съответната реакция:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=336; http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=12
Сега при Краси попаднах на поредната грозна полицейска изцепка .
Всъщност полицейска е неправилно. Редовите полицаи, които както писах по-рано ме впечатлиха с работата си на концерта на AC/DC в случая не са виновни, а точно наследниците на “народната” милиция, заемащи ключови постове в полицията. И не само там за съжаление.
За какво става въпрос. Свалена е от мрежата една електронна библиотека. Според цитираната в поста на Краси статия от “Дневник”: “Разбита е пиратска интернет книжарница”.
Лъжата се набива директно. В една книжарница се плаща. В библиотека се чете безплатно.
В “Моята библиотека” не се плащаше. Входът беше свободен. Следователно за каква книжарница говорим.
Още повече познавам писатели, които сами си качваха книгите във въпросната библиотека.
Когато питах един от тях за книга, която не бях успял да купя, той ми прати директно линк към chitanka.info. Или и той е “престъпник”, че предлага книгата си безплатно, след като изразих ясно желание, че искам да я купя?
Всъщност тази “новина”, показва до колко са обективни новините, които чуваме и четем по медиите за “разбити престъпни групи”.
“Разбит е наркоканал” – да се чете “хванати са две циганета с лепило”
“Разбит е канал за крадени коли” – тоест “хванахме един да сваля огледало от изоставена с години бричка”
“Разбита престъпна група за фалшифициране на документи” – “хванахме ученичка с фалшива медицинска бележка”.
“Разбит е нелегален аукцион на картини” – ” бе той си беше легален, ама не са си платили на когото трябва.”
До колко електронните библиотеки, като chitanka.info са вредни за носителите на разни права и най-вече за авторите, защото всъщност единствено те са важни, прекупвачите не са интересни, въпреки че основно те злоупотребяват с преследване на читатели и фенове?
Ами след като открия интересна книга онлайн, обикновено си я купувам. Също ако попадна на интересна поредица, не чакам някой да качи следващите томове, ами ги купувам….
Така са и моите приятели. Какво, май се оказва, че електронните библиотеки не нарушават интересите на писателите, а работят в тяхна полза?
От друга страна те са безкрайно удобни, ако в даден момент ти потрябва пасаж от книга, която в момента е на километри от тебе, на лавицата у дома и да “прибягаш” до там е невъзможно.
При Григор видях един писател, който не се притеснява да дава линк към книгите си точно в “престъпната “книжарница”” . Чудех се, дали да постна линка, но си дадох сметка, че съответните “органи” надлежно са прослушали всички постове там, така че няма какво да го крия.
Но няма какво да търсим логика в милиционерската дейност.
Всъщност целта е да се имитира дейност. Да се имитира така, че да изглежда че нещо се прави, а всъщност истинските престъпници да остават недосегаеми. А за да има все пак наказани – набеждаваме някого за престъник и се саморазправяме грозно с него.
А на търсещите изява и лесна слава милиционери да подскажа:
В самия център на София се намира една много опасна сграда:
Там дават да се чете!
Вземете я гръмнете, че да не се учат те така да четат на “кьор софра”!
А и партийната повеля е да се затрива с бързи стъпки науката и образованието в страната, така че с този благороден акт ще спомогнете за по-бързото й изпълнение!
Снимката е от Actualno.com
Автор на “знака” 451 – Николай Теллалов
ПП
Още по темата:
“Героичната” акция на ГДБОП срещу chitanka.info
2010-06-22 chitanka.info
“престъпната” Читанка
451 по Фаренхайт – Григор
451 градуса по Глупенхайт
Четене и други престъпления
Ще възкръсне ли Читанката?
451° по Фаренхайт – при Маркуча
Евтин пиар, скъпи последици
Интернет отвръща на удара
Спад на криминогенната обстановка в страната
пак за Читанка.info
За книгоиздаването в България с тъга, или на кого пречеше chitanka.info
42° по Целзий (есе за сайта “Читанка.инфо”, МВР и авторските права)
Ако библиотеките бяха създадени днес…
Главна Дирекция за Борба с Обществената Просвета (ГДБОП)
За пиратите и паразитите
Това вече се е случвало
I-kvo-kato-sprqha-4itankata
И един доста по-подробен и систематичен списък с линкове по темата, подредени по дати:
Реакции по случаят „Читанка.инфо“
Ако трябва да сме прецизни, *БОП не е наследник на Народната милиция, а на Шесто управление на Държавна сигурност – нямам предвид в преносен смисъл, а съвсем официално.
@Спас Колев – благодаря за уточнението.
Аз просто използвам “милиционер” и “милиция” като обобщаващ термин за много явления и няколко институции от близкото (не)минало.
При положение, че издателствата в България продължават да се дърпат и отказват те самите да продават електронни книги… не виждам какво ги бърка. Отказват да участват на този пазар даже и под формата на “собствен четец със собствен DRM формат” (не че харесвам защитените формати, ама пак ще е нещо).
Ами хайде всеки със скенер тутакси да го прибират в полицията. То каквото и да хванеш да сканираш, най-вероятно ще нагазиш в нечии авторски права.
@wakeop – тя историята с правата е като с устава в казармата. Така е направен, че винаги да си в нарушение и стига да имат желание овластените лица (и задници) винаги да могат да се заядат за нещо.
Издателствата в България са най-пиратските формирования.
1. Правят нелегални допечатки – за тези тиражи не плащат авторски права, данък печалба и ДДС.
2. Пълнят “Славейков” с шума.
3. Продават книги на безбожни цени.
Прогреса не може да се спре с полицейски акции. Тези, които четат знаят за “бунта срещу машините”… И как е завършил.
Друг въпрос, дали полицията не дигна рейтинга на “читанка.инфо” до небесата, съвършенно безплатно… Над 100 сървъра днес позволяваха копиране на ЦЯЛАТА “читанка”…
@dedomraz –
Естествено. Така за “читанката” със сигурност научиха и хора, които не са били чували за нея до сега 😉
А какво да кажем на дечицата, като ни помолят да им разскажем приказка? – Чакай миличко, да вляза в нета и да платя авторско право? Или като ги учим кое е добро и кое – лошо? Със сигурност ще се намерят някои, които да държат авторските права на фрази като “Не бъркай в контакта”, щото за фразата “Пресича се само на зелено” СИЕЛА ще скочи до тавана, ако не плащаш всеки път, като я произнесеш…
Имаше един фантастичен разсказ за планета, на която всяка песничка и стихче беше предмет на вторско право, и ако искаш да цитираш стих на любимата, роботи събираха такса – авторско право… Ако някой ми спомни името и автора, ще го сваля от “читанка”…
А къде е Паисий, който казваше (свободен преразказ), “чети и прочитай, и препиши и дай на друг да прочете…” Добре, че тогава ГДБОП или квото е там не е било измислено…
Хай сиктир, както се поздравяват в абсърдните страни…
Хм, не се сещам за този разказ, ще се поразтърся.
Иначе ето една подобна история:
http://www.gatchev.info/blog/?p=294
А имаше и една фантастична книга, в която не помня каква точно антиутопия се описваше, но покрай другото бяха ликвидирани книгите. И имаше хора, които помнеха наизуст книги. И имената им бяха заглавията на книгите, които знаят на изуст. А другите хора ги боготворяха, грижеха се за тях и се стремяха да ги опазят на всяка цена. Май натам сме се запътили. Аз знам наизуст “Чичовци”, “Суматоха” и приказките на Пушкин. Надявам се да успея да запомня поне още една.
Тази антиутопия се казва “451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри. Главният герой е ПОЖАРНИКАР, казва се Монтаг и отговаря за изгарянето на намерените у някого укрити книги! Аналогията е толкова прозрачна, че чак ме е срам за нашата страна, в която “библиотека” е срамно и позорно нещо, което трябва да бъде забранено!Затова пък разюзданият чалга концерт пред ХРАМА! е център на културния живот!
Зрелищата които ни устроойват ме навеждат към едни тъмни години през вековете – горенето на книги и хора. Падането на Римската империя, Инквизицията, Хитлер. Когато нямаш с какво да се похвалиш в управлението и страната ти отива към дъното, ти остава само това, ефтини зрелища за простия народ.Тези които надигнат глас веднага се изтипосват като врагове на ВЯРАТА в утрешния ден. Знаете предполагам химна “Шуми Марица” – там се пее “Марш, марш генеральо наш”, като марш е употребен в един патриотичен смисъл, но ако го запеят масите дали ГЕНЕРАЛА ще се усети какво точно имат предвид хората.
@Feb – чудесна идея да се вложи нов смисъл в припева на “Шуми Марица” 🙂
Докато проблемът с авторските права у нас е в Пещерата на неандерталеца, на запад от нас той намира решение. Пример: “Хари Потър” прави световна премиера и в един ден излиза на 30-40 езика едновременно. Така се извлича максималното за авторския труд. Хората знаят, че никой не може да спре скенерите, но също така знаят, че никой не чете разпечатан роман, често това излиза дори по-скъпо. Не се чете и от компютъра, както и като e-books с разните там джаджи.
С две думи след като произведението е публикувано, авторските права се свеждат до отношение между автор-издател.
Иначе трябва преди да сготвим нещо, да платим за ползване на рецептата авторски права; кой плаща авторски права на Моцарт, Пайсии или на този, който е измислил колелото или пушката например. Не може с една книга излязла в 1 000 бр. да храниш сем. си цял живот!
преди “451” се сетих за “Лимонадения Джо”, чешки комедиен “уестърн” от 70-те.
Там имаше една фраза: “Как?! Правиш секс БЕЗ ПАРИ?! Какво падение!” (или “безсрамие”, не помня).
Това е то. Според държавата и печалбарите е СРАМНО (че и ПРЕСТЪПНО!) да се чете безплатно.
надявам се цялата тази дандания да накара хората да се усетят в каква архаична социална парадигма живеем. Старият свят се пука по шевовете от натиска на новите технологии. Това БИ ТРЯБВАЛО да е очевидно.
Уви, не е.
@Шаркан – преди малко четох някъде, че в Германия данъкът върху книгите бил по-малък от средния.
Тук май само хазартът е с по-малък данък.
Многозначително…
Pingback: 451° по Фаренхайт « Размисли и страсти на Маркуча
Е, забавно е, във всеки случай.
Имам чувството, че живеем в интересни времена.
Непрекъснато нещо се случва, очаквам в скоро време и някаква революция. 🙂
Pingback: 451 градуса по Глупенхайт | Blogatstvo.com
@Eneya – то времената са си интересни. Ама за революцията нещо не съм оптимист, като гледам какво безразличие и апатия се шири.
Ситуацията е безкрайно нелогична, защото едни издателства имат глупостта да настроят срещу себе си и да отвратят точно хората, които би трябвало да обгрижват най-много като потенциални клиенти. Очевидно нямат никаква представа, че са на свободен пазар и ЗАВИСЯТ от тези хора.
Важно е да разберем кои издателства са участвали и аз лично няма да купя нищо никога от тях.
@Александър: Ти първо виж продукцията на ИК „Емас” (днес са се изказали срещу Моята библиотека в Монитор) и после говори за “потенциални клиенти” – аз твърдо се разграничавам. 🙂
Pingback: Интернет отвръща на удара
Pingback: Реакции по случаят „Читанка.инфо“ « Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Каквото и да говорим, нещата са прости, без оглед на конкретни “кой” и “защо”. Цялата работа се състои в следното: има едни хора, които се издържат от писане, печатане и продажби на написаното; има и едни други хора, които изискват да ползват труда на първите даром.
Аз не знам дали има някой от нас, който работи даром и ходи гладен, без заплата.
@frog – не е така, никой не иска да ползва нещата даром
А точно хората, които пишат не вземат почти нищо от държателите на издателски права. Издателски – copyrights, не авторски, въпреки че тенденциозно двете неща се “бъркат”.
Тук са мненията на един писател
http://sharkannht.blogspot.com/ –
поне 3 статии има по въпроса.
Ето на още един:
http://www.gatchev.info/blog/?p=982#comment-313044
то и самият Григор, в чийто блог е този коментар е писател.
Този пост много добре обяснява, кой всъщност печели и кой е губещ от дейността на подобни библиотеки:
http://knigoman.wordpress.com/2010/06/25/%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81-%D1%82%D1%8A%D0%B3%D0%B0-%D0%B8/
А ето и мнението на един писател, който не само се издържа с писане, а и е “припечелил” доста:
http://www.gatchev.info/blog/?p=908
В коментарите из нета и за Куельо се спомена, че сам си пуска книгите онлайн и стимулира подобни библиотеки.
Фактите говорят, че ако една книга е добра, това че има свободен достъп до нея само увеличава продажбите. Е, ако е лоша, това е друг въпрос.
А, още един интересен коментар:
http://www.gatchev.info/blog/?p=981#comment-312858
май точно на писателите, които в случая са най-важни много не им помагат издателските права.
Божо, видя при Марфа мнението на един издател, макар и малко отвлечено, но той си е такъв – човек на словото. 🙂 Той си плаща като поп за правата на две от най-култовите книги (няма да кажа кои са, освен в лична бележка, но ми вярвай – имаш мейла ми – питай, ако те интересува), преиздава ги с много любов и старание (и средства) – познавам го, приятел ми е. Не знам какво се бърка и защо, но не е справедливо да се говори, че тези хора са такива и онакива, защото не дават даром. Ми не дават, откъде-накъде.
Мисля, че има някакво сиромахомилско объркване – не е важно кой колко печели, а колко губи ощетеният. И защо, след като почтено си гледа работата.
Признавам си, че и аз съм прибягвала 3-4 пъти до читанката, но само защото книжното тяло го няма никъде. А тези, които се фукат като колко боготворяли това или онова произведение (въпросните 2 са в топ-списъка), щом нямат любимите си на книжно тяло, с хубави превод, редакция и визия, за да са им подръка винаги, а се тръшкат, че не могат да ги докопат през монитора – не са никакви читатели, а позьори и кряскачи.
Надявам се да ме разбираш какво искам да кажа – правните дебри не ме интересуват и нямам намерение да споря. Въпросът е принципен.
И последно, във вторник очаквам да получа една от книгите на въпросния Николай Теллалов, когото цитирах по-горе. Тиражът е изчепран по книжарниците, но във вълшебните складове на Човешката библиотека се оказа че още може да се намери.
Иначе файлът го има в “Читанката” и съм го чел.
Сега имам почти всички книги на Шаркан в къщи, макар че от това той не печели, защото издателствата са му платили една еднократна сума и толкова. Изключвам последната му книга – “Слънце недосегаемо”, защото доколкото знам “Човешката” плаща директно на автора за продаден брой, Калин да ме поправи, ако греша.
Обаче, ако не бях прочел “Дракончето” при Виктор, никога може би нямаше да си купя книга на Теллалов, още повече, грях не грях признавам си, свързвах фамилията му с едни други хора…
Всъщност сега, след като познавам творчеството му, щях да купувам книгите му и ако наистина имаше връзка с въпросните хора, но тук навлизаме в дълбоката тема за предразсъдъците.
А, докато писах, съм пропусал новия коментар:
Ами аз продължавам да твърдя, че от дейността на подобни библиотеки, издателите само печелят.
Виж и по-горния коментар.
Виж, ако твоят приятел разсъждава като членовете на RIAA, че ако се затвори всякакъв свободен достъп до музика, филми и книги печалбите им ще скочат неимоверно, ами честно казано – съжалявам го.
Например аз спрях да ходя отдавна на кино, и няма да ходя, докато и ако цената на билетите не стане приемлива за мене -говоря за лев, най-много 2. В студентски град имаше едно кино “Лъки” където билетите бяха от този порядък и го посещавах, докато не го затвориха собствениците на сградата, където се помещаваше, за да правят кръчма.
Ако не мога да тегля филми от мрежата на приемлива за мене цена, няма да ги гледам, но и няма да плащам цена, която не е приемлива за мене. Така че няма да увелича печалбата на RIAA.
Виж при книгите е по-друго, за разлика от филм бих платил по-голяма цена за книга, но и там, ако човек не познава книгата или автора, трудно би я купил. Особено ако цената го притеснява.
Остава и вариантът на офлайн споделяне – няколко човека купуват дадена книга – многократно практикувано.
Е, в онлайн библиотеките от друга страна човек може да види и кои книги не отговарят на неговите критерии и никога да не ги купи. Но, ако някога съм се излъгал да купя книга, за която нямам информация и не ми е харесала, било заради лошо съдържание, качество или превод, следващият път бих помислил сериозно, преди да купя книга пак от този издател. Освен ако не съм я видял някъде, било при приятел, било в Мрежата.
Божо, общо взето се въртим между яйцето и кокошката. 🙂 Това, че си почтен и купуваш, въпреки че вече си прочел, изобщо не може да се отнесе към огромната част от ползвателите на читанката. И аз прочетох това-онова, неиздадено още, от Тери Пратчет (от друго място), но ще си купя в момента, в който излязат от печат. 🙂 “Родът Атреидес” при преиздаване – също. 🙂 Само че хората не разсъждават така – искат и изискват безплатно – сам гледаш крясъците из нета. Обаче културата без пари не става, както и всичко останало прочее. Ей това трябва да разберем – че е като всичко останало.
Ако Виктор/или Борислав, де да го знам кой е, бешее достатъчно умен, щеше се разбере със собствениците на правата – дали да пусне цялото, дали частично, колкото да придобием впечатления и да вземем решения, а не да се държи нагло. Никой няма да откаже реклама. При това щяхме да видим качествени преводи, не едно за главата-едно за краката. 🙂 И всички щяха да са доволни (освен муфтаджиите). Ама не – в момента гледам, че се провежда разследване като кое, аджеба, издателство е сезирало милиционерите. Глупости. Всяко има правото да го стори. Може някое, а може и те сами – тая читанка да не е от вчера и в дълбока нелегалност. 🙂
Между другото, под “библиотека” разбирам място за съхранение и временно преотстъпване на КУПЕНИ книги, което място ги предоставя на читателите срещу скромна годишна такса, която все пак му е в помощ за бъдещо закупуване на нови заглавия и така… Ама хич без пари не бива.
П.П. Викам да оставим авторите, преводачите, издателствата и печатниците да си се оправят. На мене например не ми влизат в работата отношенията им – те не са ми аргумент, за да ги крада. 🙂
То за преводите, май се оказва, че любителските напоследък са по-добри 🙂
Като в случая с последните книги на Пратчет и издънката на “Вузев”.
И на Бюджолт съм намирал по-добър превод от официалния…
Колкото до Борислав, както и Виктор никога не са отказвали да свалят съдържание, за което има претенции за някакви права. Така че и този аргумент не върви.
За “крясъците из нета” – ами доста от хората, които са писали имат идеи подобни на моите.
Да обобщим, ако издателите обявят война на клиентите си – тоест читателите, ще я изгубят.
Да преследваш читателите (феновете, зрителите) като пресъпници и пирати е може би най-малоумната политика.
И без това все повече и писатели и преводачи търсят алтернативни начини на издаване, недоволни от политиката на издателите спрямо тях.
Ще оцелеят издателства като “Човешката”, които се отнасят почтено както с авторите, така и с читателите.
Не отричам, че има и такива хора, които винаги ще търсят авантата, но тях винаги ги е имало и ще ги има. Това не е повод за гонения на всички.
Колкото за “краденето” – ето два цитата, на които често се позовавам:
http://www.gnu.org/philosophy/words-to-avoid.html#Theft
http://www.gnu.org/philosophy/words-to-avoid.html#Piracy
А, Йовко е ударил точно в десятката с този пост:
http://yovko.net/blog/4401
хубаво го е написал 🙂
но на този етап всички ние само си говорим…
Pingback: K.I.S.S. » Blog Archive » Това вече се е случвало
до Eneya, коментар 17 🙂
“Е, забавно е, във всеки случай.
Имам чувството, че живеем в интересни времена.
Непрекъснато нещо се случва, очаквам в скоро време и някаква революция. ”
Дано живееш в интересни времена се счита за древна китайска поговорка или първото от три жестоки проклятия (другите две са: Дано привлечеш вниманието на властите и Дано намериш онова, което си търсиш)… e точно в такива интересни времена, криви огледала на книгите на Бредбъри и Оруел, никак не ми се искаше да живея. Като се замисля – и при Пратчет главните герои доста бой ядяха на моменти… 🙂 Честит първи юлски ден на всички @}-)–
@ Librarian – честит и на тебе 🙂
Pingback: K.I.S.S. » Blog Archive » Неотчитане на входящи връзки