Когато се прибрахме след концерта, дъщеря ми каза, че от изпълнителите, които сме гледали, тези, които умеят истински да грабнат публиката са Manowar, Deep Purle и Таря.

За Manowar, който е бил на концертите им в Каварна лесно може да направи паралел между тях и Holly Hell, които ги подгряваха. Holly Hell са една изключително приятна нова група, с разкошна музика, чудесни музиканти и страхотна вокалистка. Но контактът с публиката някак им се губи. Докато при Manowar е непрекъснат.И не става въпрос за глупостите, които Джоуи или Ерик току ръсят, нито за сценките, когато качват тоя-оня от публиката при тях. Просто с начина на поведение контактът се чувства непрекъснато.

За Пърпъл няма какво да говорим. Те определено знаят как се прави концерт. И от цялото им поведение личи че се кефят страхотно , като заразаяват и публиката.

До сега Таря я познавах като разкошна певица, която умело разкрива и съчетава красивите страни на оперната вокална техника и рока (да бе, знам – пауър-готик-метъл и дрън-дрън. Няма лошо – обширните понятия е удобство да се класифицират на по-малки категории. Но предпочитам да наричам рок-музиката рок и да не изпадам в подробности).

Снощи видяхме, че и на концертния подиум Таря и групата й се чувстват в “свои води”. Между студийно и концертно свирене има голяма разлика. Музикантите които бяха пред нас показаха, че умеят и двата вида. При всяка песен (без баладите) умело успяваха да вмъкнат пасажи, в които да “загряват” публиката и да я докарват по няколко пъти до екстаз. Песните бяха изпълнени определено по-твърдо, отколкото студийните варианти, без разбира се това да води до компромис с качеството на изпълнението. На което феновете се отплащаха подобаващо.

Оригинално беше решението, концертът да започне зад завеса и в началото наблюдавахме интересен театър на сенките, като димните ефекти допълнително добавяха мистична нотка към общото излъчване.

Самата Таря изглеждаше точно както на снимките. Знаем, че обикновено когато видиш на живо някого, когото си виждал само на снимки или по телевизията има разлика, понякога водеща даже до разочарование. В случая обаче не видях никаква разлика от образа, който познавах от снимките и електронните медии.

Само в началото звукът беше доста тихичък. Публиката заглушаваше групата. Постепенно звукът се усилваше и към средата на концерта вече беше прилично силен, а в края още повече. Но все пак ушите ми не пищяха след като излязохме 🙂

Този път бях долу пред сцената, между колоните – общо взето най-добрата позиция за слушане и не мога да кажа, дали в другите места в залата се е чувало добре, но ми се стори, че високите и ниските честоти се чуваха добре, а тия по средата бяха малко глухи. Гадното ехо, за което споменах в поста за концерта на Пърпъл го имаше, но там където бях не дразнеше много защото беше сравнително заглушено. Какво да се прави – зала Фестивална кънти като тенекия за сирене, но все пак е доста по-добре от мизерната акустика на зала 1 на НДК. Сума молове се строят напоследък, а никой предприемач не се сети да направи една добра концертна зала. Дали се страхуват, че няма да е рентабилно, или се дължи на ограничен бизнес усет не знам.

Организацията беше на ниво! Започнаха да пускат рано – още малко преди 19 часа. След кошмара на концерта на Helloween винаги изпитвам притеснение, как ще влезем. Охраната добре си вършеше работата и се влизаше бързо. В 8 часа вече мисля ,че всички бяха влезли в залата и прилично загрели, така че можеше концертът да започне навреме, но въпреки това започна 35 минути по-късно, което не е чак толкова много. Не знам, дали са изчаквали още фенове или е имало нещо за довършване в подготовката, но такова закъснение не е съществено, особено когато не чакаш навън на студа. В крайна сметка при поредния възглас на феновете светлините угаснаха и “зимната буря” помете всички с мощта на красивата музика и гласа на Таря.

Подробно за концерта тук, тук, и тук.

ПП
А и Майк Рам е пуснал добър репортаж . Тъкмо се чудех, къде се бави 🙂