Човек трябва (все пак) да си изпълнява обещанията.
Както обещах преди доста време на razmisli, сега ще уточня защо смятам романа Утопия на Томас Мор за фактически първия образец на антиутопия.

Първо, какво разбираме, като чуем някой от двата термина?

“Утопия” се е наложил като синоним на идеално общество, с хармонични отношения между хората, уважение към личността и липса на експлоатация.

“Антиутопия” от своя страна се свързва с описание на тоталитарно общество, пълно потъпкване на човешките свободи, тотален контрол върху съзнанието.

Да видим, какво е описал Томас Мор, което е станало нарицателно за стремежа на хората към хармнонично общество.

Романът започва с една дълга част – въведение, която фактически представлява мрънкане в стил селска тетка/градски пенсионер, негодувание от икономическито положение в ония времена в Англия. До колкото историческата страна на въпроса в случая не ни интересува, ще пропуснем тази част, която обаче по един любопитен начин ни показва, че хората за едно 500-600 години хората не са се променили особено.

Втората част на романа е самото описание на островната държава Утопия.

Утопичното общество е разделено на семейства:

няма нито едно семейство под 40 мъже и жени и поне двама роби. (Опа, какво стана с експлоатацията, или по-точно с липсата й? )
По-натам в произведението се среща следната мисъл:
“…за убиване на животни и за къпане се ползва от робите им, тъй като гражданите никога не убиват собствения си добитък, тъй като считат че жалостта и добросърдечието, които са най-добрите им качества още от раждането, най-много страдат от убийството на невинни животни.”, коментара на която ще пропусна.

Всяко семейство се ръководи от един мъж и една жена, а на всеки 30 семейства има по един магистрат.

Ясно – комуна. Няма лошо. Да видим нататък.

Всяка година в града се завръщат 20, след като са престояли там (във фермите) две години и се изпращат на село нови 20 попълнения, за да научат какво е селскостопански труд, а на онези, които са били вече една година им е наредено да обучат новодошлите.
……..
На всеки десет години те сменят дома си с друг.

Всичкото това местене от града в селото и от къща в къща ми напомня на разказа на един приятел, който беше в Северна Корея преди доста време.

Той разправяше, че в Пхенян няма постоянни жители (освен може би някакво малцинство). Основното население на града се избира сред най-заслужилите корейци и всеки човек има право да живее в града няколко (мисля че 5 ) години. Изглежда на създателите на идеологията Чучхе “Утопия” е била сред любимите четива.

Да видим сега, как се носят утопианците:

Всички на острова носят едни и същи дрехи, като се отличават само по пол и семеен статус. Модата никога не се променя, не е нито неприемлива, нито неудобна, отговаря на климата и зависи само от това дали е лете или зиме.

Честито! Дамите модистки и по-суетните господа да му мислят!
Аз напълно подкрепям такъв начин на обличане. 😉 Всякакво разтакаване по магазините става ненужно. Всякакви въпроси “това стои ли ми”, “не е ли смешно”, “не е ли демоде” и т.н. стават излишни.

Но ако погледнем сериозно, еднаквото облекло означава само едно – униформа. Т.е. обезличаване и подтискане на индивидуалните различия.

те не се занимават със зарове или подобни глупави и прахоснически игри, имат си само два вида игри

Мдаа, след 9-и септември за кратко хазартът е бил забранен у нас. После Партията се е досетила, че много пари остават в хората “неусвоени” и е разрешила Държавната лотария и спортния тотализатор. По-късно и рулетката в някои хотели, но нея само за покварените западни туристи.

провизиите са така разпределени, че да не се стигне дотам един град да има повече от 6000 семейства спрямо съседния.
….
Изключително лесно е спазването на това правило, тъй като винаги може да се дадат на отглеждане децата от едно семейство на бездетна двойка от друго.

Така, на друго място пък се казва:
“Един и същ занаят често се предава от баща на син, тъй като те наследяват таланта, но ако някой реши да поеме по друг път, той бива осиновен от друго семейство, което се занимава с искания от него занаят, като грижата се поема не само от новия му баща, но и от магистрата, така че да порасне благоразумен и добър човек.”

Децата се менкат като ресурси, в пълно нарушение на естествените им потребности.

Характерно за тоталитарните общества е опита да се промени природата на човека, естествените му стремежи и желания. Това е добре отразено в произведенията от типа “Антиутопия”:

“В нашия свят няма да има други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение.
….
Разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена.
…
Децата ще биват отнемани от майките им от раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката. Половият нагон ще бъде заличен. Създаването на потомство ще стане ежегодна формалност, като подновяването на купон за дажбата. Ще унищожим оргазма. Върху това сега работят нашите невролози. Няма да има никаква преданост, освен предаността към партията. Няма да има никаква любов, освен любовта към Големия брат.” реди зловещият О’Брайън от “1984” на Оруел.

Властимащите в “Ние” на Евгений Замятин директно подлагат поданиците си на лоботомия, за да не страдат от излишно въображение и да не им идват неправилни мисли.

Но във всички случаи се започва с обработката на индивидите още от деца, с отнемането им от родителите, нарушаването на естествените инстинкти – и детски и родителски.

Даже и в “Мъглявината Андромеда” – едно произведение, което може да се класифицира като “утопия” според посечените по-горе критерии, децата биват взети от родителите и възпитавани в отделни общности.

Тоталитарните общества се грижат за навременнета обработка на детското съзнание. За съжаление това не е само в литературата. Да си спомним Павлик Морозов. Както и невръстните ислямски терористи.

Когато утопианското общество нараства, естествено е да търси нови територии – на континента, защото островът е заселен изцяло:
Там ако жителите пожелаят се присъединяват към утопиянското общество, лесно възприемат начина на живот, спазват законите и така се провеждат идеите за щастие и добър живот всред останалите нации. По конституция същата грижа се полага и на чуждата земя, така щото да стане плодородна и богата, та да стигне за изхранване и на месните и на колонията. Но ако местните откажат да се присъединят към правилата и законите, то те биват изхвърлени от границите, които счетат за техни собствени и използват сила, ако е необходимо. Ако народът откаже да им предостави и парчетата земя, които не използва, а напротив е оставена не посята и не гледана, то според закона, който гласи че всеки е длъжен да гледа земята, поне колкото да се препитава сам, то може да се стигне до война.

Такаа, накой да си спомня за “износа на революция” и за всеобщата победа на комунизма?

Те нямат добро мнение за онези, които се кичат със злато и скъпоценности и които се отличават на външен вид от останалите, и ако те дори съдят ония, които се обличат необичайно,
Айде – хипари, пънкари и друга подобна измет да ходи да чука камъни, та да поумнее (като си помисля, че и аз ходех преди с дълга коса… Ама това е друга тема. )

“Жените им не се женят преди да навършат 18, а мъжете преди 22, а ако ги хванат в греховна връзка преди брака ги порицават и им забраняват да сключват брак въобще, освен ако не получат позволение от принца. Подобно събитие води до много неприятни последици за целият дом и особено за ръководителите му, тъй като това означава че те не са се справили със задълженията си.”
Добре де, моралът през 16-и век е бил по-различен, това няма как да не се отрази в произведение от ония времена.

Но пък как си избират съпрузи:
“Преди сватбата някоя стара матрона представя булката гола, независимо дали е девствена или е вдовица на младоженеца, а после някой стар мъж представя гол младоженеца на булката.”

Бееееееее. Муууу….

Това последното го цитирах само за разведряване, но ясно става, че в романа е описано едно типично тоталитарно общество, с много от характерните му особености.

И май опитите на всички мислители, опитали да обрисуват (а някои и да създадат) идеално общество минават през насилието над човешката природа и естествени стремежи. Изобщо никой не си е представял май достигането на “доброто” общество без насилие над човешката природа.

Чел съм, че в документите на Пол Пот са намерили описания на идеалното общество, което той се е опитал да създаде.
Интересно, дали ако не бе имал възможност да провери на практика идеите си, той нямаше да остане в историята като виден мислител, философ и …. хуманист?

За писанията на Ленин и други идеолози на социалистическта революция за това, колко хора трябва да бъдат избити, след като революцията победи да не говорим.

И накрая да си припомним как завършва опитът да подобри отношенията между хората на робота Добрица от “Алтруизин” на Лем:
“……
Видях какво става всред горските птици, монасите, козите, рицарите, селяните и жените им, девиците и матроните и от тези гледки последните ми неповредени лампи се пръснаха от сърдечна болка – и именно такъв паднах недалече от твоя дом, милосърдни господине – излекуван во веки веков от желанието да ощастливявам ближните си по ускорени начини…”

Винаги, когато решим да направим нещо за доброто на близките си хора, да им “помогнем”, да извършим нещо против волята им за “тяхно добро”, да им наложим своята воля, защото “така е правилно”, не е зле да си припомним това произведение на великия Лем и да помислим много сериозно, преди да го сторим.