Това е паметник на гъска. Намира се във Виена. Това не е паметник на незнайната гъска, спасила Виена по примера на нейните римски прабаби. Това е гъската Лили. Лили обичала да си полягва на трамвайната линия. Съответно ватманите спирали трамваите и премествали Лили на безопасно място. После ѝ направили паметник. Явно хората са се били привързали към нея, макар че логично е да я мразят, понеже реално е бавела трамвая.

Моят инструктор по кормуване разказваше за един нашенски герой, подвизавал се по същото време, когато е живяла Лили. За нейно щастие – на българска територия. Въпросният горд селски труженик обичал с трактора си да гази гъски. “Най обичам, като мина през гъската, да гръмне” – споделял той тънкостите на хобито си.

45 години по-късно, не виждам разлика в манталитета на редовия жител на нашия участък от Земната кора, наричащ се все още България.
Та ще ги стигнем викате…