Коя е най-важната наука?
Тъп въпрос. Всяка наука е неотделима част от познанието и в различни случаи може да се окаже различно “важна” всяка една.

Често за дадено откритие или изобретение ключови се оказват открития в съвсем, на пръв пооглед отдалечени области. А сложните устройства, които днес ползваме без да забелязваме и да им обръщаме внимание обединяват в себе си безброй откритя в най-различни области, често направени много (дори стотици) години по-рано.

12 април е ден на космонавтиката.

За какво ни е пък това, е често произнасяна реплика. Първо трябва да си оправим проблемите тук на земята, да оправим…. – сложете каквото поискате след точките.

Ами, космонавтиката е едно от най-силните оръжия на човешкото познание. Също едно от най-необходимите средства, за оцеляване на човечеството. Сериозно.

Първо, както знаем, космическата техника е сложна. Много сложна. За да се разработят надеждни системи, работещи безотказно в тежките космически условия се впрягат страшно много области на познанието и се разработват авангардни решения, намиращи после приложение и на Земята.

При мисията “Аполо”, за кратко време техниката прави гигантски скок, може би по-гигантски, от крачката, за която говори Армстронг. Интегрални схеми, стрували при Аполо 11 повече от 1000 долара, при Аполо 17 вече струват 2-3 долара. Направен е огромен скок в миниатюризацията, довел до скорошното разработване на т.нар микрокомпютри, които са предшествениците на машните, с които сърфираме днес в Интернет и пишем пасквили против науката ( в частност космонавтикта). Е, не всички. Някои пишат.

Не знам, колко хора знаят, много важна област от медицината – мамографията е базирана на системата, използвана за разчитане на лунните снимки и последващо картографиране, използвана при “Аполо”.

Някои приложения на “лунните” изобретения са куриозни, като например опаковки за хранителни продукти, от материала, използван за парашутите на командния модул.

Освен разработката на нови материали, трябва да се отбележат и изследванията в Космоса. При ниска и нулева гравитация редица материали имат различни свойства. Много лекарства могат да се получат по-лесно при нулева гравитация.

За изследвания при ниска гравитация Европейската космическа агенция предлага лаборатория в самолет , още, възможност, използвана и от мои (бивши) колеги, като например феодалната старица от тая страница.

Но за продължителни изследвания не може да се мине без Космоса.

Астрономията е една от първите области, привлекли човешката жажда за знание. В наши дни тя става все по-актуална освен за чистата наука и заради многото изкуствени спътници, които окичиха околоземните орбити. Но много важна е ролята й за откриване на потенциално опасни “камъни”, които биха застрашили живота на Земята. Още повече срокът, отпуснат ни от природата да се подготвим за такова “посещение” е на изчерпване, съдейки по цикличността, с която в миналото са ставали подобни катаклизми. Астрономията заедно с добре развитата космонавтика могат да бъдат решение на подобна заплаха.

Освен астероидна атака от Космоса дебнат безброй други опасности – избухване на Свръх нови да речем. Може би скоро ще сме способни да изградим щит около Земята, ако не пестим средства за изследвания в тази насока? Щит, който ще бъде полезен и когато земното магнитно поле спадне до нула, както е станало на Марс да речем и слънчевият вятър ще достига безпрепятствено земната повърхност.

Ако не мислим в перспектива, може наследниците ни да не ни бъдат особено благодарни за липсата на далновидност!

Може много още да се пише за ползата от космонавтиката.

Но да не забравяме, 12-април е ден и на още нещо, предизвикало революция в човешката история – рокендрола!

Поздрав с един клип, който обединява двете теми на деня: