Какви са тези минути? Защо пък точно 14?
Не, не съм се събудил преди разсъмване и понеже не мога да заспя съм седнал да съчинявам истории.

За друго иде реч.
Който следи блога ми е забелязал (може би) секцията “Бози” горе в менютата.
Възможно е даже някои са прочели някоя и друга приказка, от публикуваните там.

През 2019-а година реших да напиша нещо по-дълго. Първоначално тръгна като по-дълъг разказ, смятах да стане повест, но постепенно нещото се разтегна до роман.
През 2020-а го пренаписах, следвайки съветите на Григор, за което съм му особено благодарен. Без тях, следващият параграф от този пост определено щеше да липсва.

Тъкмо се чудех дали да я сложа при другите “бози”, или да се пробвам в някое издателство видях обява на Човешката библиотека за конкурса „Изгревът на следващото” и реших да пробвам как ще бъде оценена от сериозно жури. Както можете да видите, имената, които участват в журито са добре познати, поне за тези, които се интересуват от фантастика.

И сериозното жури реши, че книгата става. По-точно, класира я на първо място, което си раздели с романа на Невена Паскалева „Една хромозома повече“.

След това обаче, през ковид-ните времена, заради заболявания на различни хора различни графици изостанаха, процесът около издаването се проточи и чак сега дойде ред книгата да види бял свят.

Както вече се сещате, “14 минути до изгрева” е заглавието на въпросната книга. Защо точно 14 минути? От една стара песен от зората на космонавтиката, защото в романа става въпрос за космическата експанзия.

Да, става въпрос за фантастика, която за разлика от доста други произведения от жанра може с чиста съвест да носи определението “научна”. Но, както Христина Димитрова от “Човешката библиотека” пише в предговора: “Не е и изцяло научнофантастична, защото е дълбоко пропита със света и порядките, които познаваме.”

Повече подробности за съдържанието и датата на издаване – скоро.