Когато става въпрос в разговори за конкуренция и пазарна икономика, често чувам и от много интелигентни и по принцип умеещи да мислят хора подобни разсъждения: “Не може ли да се сложат добри специалисти, които да ръководят нещата?” Когато спомена свободна конкуренция, стремеж да излезеш пред другите, антимонополни закони, някакси го пропускат покрай ушите си и си продължават да настояват, че само кадрите могат да оправят нещата.
Спомням си в началните години на “прехода”, когато се случваха доста интересни събития, като демонстрации и граждански неподчинения, колегите, с които тогава работех, всички до един партийци (!!) кършеха ръце, недоумяваха какво става и си мърмореха – “дано отгоре да успеят да взема мерки!” По никакаъв начин не успяваха да излязат от стереотипа да чакат някой “отгоре” да действа и да решава.
Социалистическият модел на мислене здраво е пуснал корени в масовата психика и не иска да си отиде толкова години. За това без съмнение има принос и развитието, което наблюдаваме в България. Реално истинска конкуренция у нас (почти ) няма. В сферите, където са големите пари има негласни картелни договорки и нищо не се конкурира. Очеваден пример са мобилните оператори. Надявахме се, когато дойде трети оператор цените да спаднат, но … зв̀ънци. Все още хора от чужбина говорят по-евтино с абонати в България, отколкото вътре в самата страна. Но да бяха само мобилните оператори. Цените се договарят между едрите играчи, дребните производители биват рекетирани с негласната благословия на държавата.
И това е естествено имайки предвид от къде са парите на всички тия големи играчи.
Но все-пак къде по естествен път , къде под натиска на ЕС монополът полека трябва да тръгне натам, накъдето му е мястото и да се създадат условия за истинска конкуренция.
В кибернетиката има един принцип – за отрицателната обратна връзка. Тоест създава се връзка между изхода и входа на една система. Когато на изхода започват да постъпват повече данни, продукция, информация, електрони и т.н. част от тях се отклоняват към входа (с обратн знак) и намаляват потока, който влиза в системата. Обратно, когато потокът на изхода намалее, през обратната връзка намалява притокът към входа и той се отваря повече, като продуктивността на системата се увеличава. Така системата се саморегулира. Един оператор, колкото и да е бърз, не би могъл да реагира достатъчно бързо и адекватно във всички моменти на промяна на състоянието на системата, да не говорим, че при много системи времената се измерват в милисекунди, даже в микро и нано секунди.
Обществото и икономиката представляват също такива кибернетични системи и принципът за обратната връзка важи за тях с пълна сила. Конкуренцията се явява именно вариант на обратната връзка при тия системи. Има и други разбира се – като обществено мнение, да речем. Сложен обект като обществото или икономиката в частност не могат да се опишат само с такъв елементарен модел, просто разглеждам едно принципно положение.
Когато липсва обратна връзка колкото операторите – в случая управляващите органи (или тези отгоре) да се стремят да регулират системата и колкото да са опитни, неминуемо и самите те внасят шум, не могат да реагират на всички изменения. В резултат хаосът в система се натрупва, след което тя неминуемо се срива.
Сложна система като държавната икономика може да има много повече резерви и степени на свобода отколкото да речем един трептящ кръг и срутването е по бавно, но в крайна сметка неизбежно.
