И необходими уточнениения.
Който си е направил труда да прочете внимателно предишния ми пост в забелязал, че навсякъде, където споменавам за късането на знамето, употребявам думата “нарушение”, а не “престъпление”. Това е напълно съзнателно и целенасочено. Не смятам въпросното деяние за пресъпление, а за форма на хулиганство.
Ненавиждам разните мантри, като “престъпление срещу държавата”, “държавна измяна” и произтичащите от тях “враг на народа”, “класов враг”, “враг на работническата класа” и черешката на тортата “врагът с партиен билет”. Все заклинания, послужили на сума главорези да узаконят престъпленията си спрямо безброй души, задоволявайки политическите си амбиции, или просто патологичния си садизъм.
Но от друга страна, гаврата със знамето, което символизира националната идентичност на определена общност е гавра със самите хора, чувстващи съпричастност към тая общност.
По националното радио често звучи съобщение на комисията за защита от дискриминация, което ако си спомням звучеше горе-долу така: “Ако някой ви е обидил, ако е засегнал чувството ви за национална принадлежност… Обадете ни се на…” Може да не цитирам точно, но смисълът беше такъв.
Аз се чувствам за добро или за лошо българин и когато някои късат българското знаме, оределено се чувствам обиден. Когато пишат “Долу България” или “Смърт на българите” се чувствам и обиден, и застрашен. Смятам за форма на дискриминация, ако в магазина не ми обръщат внимание, щом не говоря майчиния език на продавачката.
Интересно, ако звънна до горецитираната комисия, дали ще ми обърнат внимание?
