Monthly Archives: November 2008

мдааа…

Седя си и си се почесвам…

Тия дни древният ви приятел е отпускар. Ще кажете, в музея ли обитаваш, ама йок – правя се на съвременен индивид и обитавам бетонна пещера в тих (все още) софийски квартал, а не природна такава 😉 . И от Божидар Димитров се крия, че току ме взел за експонат. И от Петър Берон и Йордан Йорданов – то не знаеш, кой ще е по-меракля да си препарира неандерталец за музейната колекция.

А отпуската трябваше да я взема, щото задължително било до края на годината еди кво си, ама това са проблеми, с които всеки се е сблъсквал. Но пък като ще съм в отпуска, да му отпуснем края в края на краищата.

Но както си отпускарствам сладко сладко, току ми звънва грозно телефона, дето ми го знаят от работата. Continue reading

Епизод

Преди 5-6 години докато работех и слушах радио с едно ухо, прозвуча “Новото гробище над Сливница” на Вазов в рок вариант. Заслушах се, групата ме заинтригува. След това чух и “Хаджи Димитър” в тяхно изпълнение. Оказа се, че има още песни по “Епопея на забравените” и по стихове на Ботев също, а групата е “Епизод”.

Първи беше открил това моят съкурсник от Шуменкото ВпИ (сега Шуменски университет) и приятел Максим от Монтана (Михайловград по ония времена).

Не групата – тогава те току-що са започвали, а това, че стиховете на Ботев и Вазов много пасват на метъл-музиката. И още повче, че тинейджърите много се палят, като ги слушат в такъв вариант. И ако в училище са спяли, когато са изучавали тези стихове, след концерт ги научаваха доброволно “от самосебе си”.

Като учител в Михайловград, Максим сформира ученическа група и с тях забиваха здраво по разните мероприятия на художествената самодейност, дискотеки и други подобни.

Максим покрай тая дейност беше си спечелил голям авторитет сред повечето ученици и те уважаваха мнението му. Доста хора беше отказал от опитите да пробват наркотични вещества – тази “мода” тогава си пробиваше път и използваха най-често разни лекарства, защото другите наркотици още не бяха разпространени “на пазара”.

Но от Партийното ръководство му забраниха.

Не, не антинаркотичната пропаганда. А музикалните изяви. Които пък стояха в основата на имиджа и уважението към него както вече казахме.

Какво им е пречел, от какво “другарите” са се уплашили, не знам. По-скоро от омраза към всичко, което не им е привично. Ако Максим и групата му изпълняваха частушки, едва ли щяха да го спрат.

А михайловградските партийци бяха особено консервативни. Когато съвсем официално и легално излезе филмът за “Щурците”, в Михайловград, оплака се Максим го давали само веднъж, в работен ден по обяд, когато почти никой не е могъл да го гледа.
И “Щурците” бяха “опасни”…

Но дойдоха други времена, що-годе патриотичното възпитание, което се опитваше да наложи българското образование отстъпи на съвсем неясно ориентирани програми. Все повече младежи или мразят България, или без да я мразят, гледат как да се изнесат на по-цивилизовани места. Всякакви български постижения са забравени, българското се отрича.

В това време група “Епизод” решиха да се опрат на българските корени, със стихове от българската класика и със свои собствени искат да припомнят героичната част от българската история, със средствата на най-подходящата музика за целта – метъла.

Наред с песни за измислени герои от скандинавския фолклор, за Валхала и Асгард, можем да чуем и не по-лоша музика, за реални личности от нашата история. Левски, Хаджи Димитър, Патриарх Евтимий, героите на Шипка, Батак и много още.

Във време на крайно засилване на българския национален нихилизъм, “Епизод” правят музика, която да утвърждава българските ценности, да припомня, че корените ни не висят във въздуха, а са дълбоко вплетени в историята.

История на групата
Официален сайт

Един свеж ден на… една нощна птица

Както си прави човек планове, току някой му стовари неочаквана работа.
Ей го на сега Стоян решил да ме включи в играта на svejo.net.

То не, че ми е опрял пищов в челото, да пиша, ама не върви да откажа – Стоян е готин пич, все му вися в блога, що да му скършвам хатъра.

Но, понеже все правя нещата, както на мен ми скимне, а и не обичам изкуствените освежители, ще пиша за един обикновен ден. Може пък някой да се почуства свежо, след като го прочете.

Бухалът и вътрешният глас

Дебели слоеве непрогледен мрак. Подземен тътен ги разпуква и ярък лъч светлина си пробива път между парчетата. Будилникът! 9 часа. Мамка му!

Събуждам се в автобуса. Каната кафе най-после е подействала. Всъщност пих ли кафе? Сигурно. Зад мен хорово кихат, кашлят, някой е подпрял ръбест кашон на гърба ми.
Continue reading