Думите с течение на времето менят значението си.

Преди време, когато излезе сбирка с мъростите на Лао Дзъ, мой приятел се тюхкаше, че много неща не може да схване, според него много думи през вековете са се променили. Аз силно подозирам, че в случая проблемът беше в лошия превод, все пак книгата беше отпечатана на съвременен български а не на древен китайски.

Но така или иначе, думите се променят. Примерно, през средните векове думата “воня” е означвала благоухание. Ако днес обаче кажете на някоя дама, че вони много хубаво, заливането с горещо кафе може да се смята за сравнително лек начин за отърване.

Думата “пич” при навлизането в българския език също коренно си е променила значението – оригиналното значение на турски, до колкото знам е “копеле”.

Какво да кажем, за думата “страхотно” – коренът й е страх, но никой не се плаши, когато му предлагат нещо “страхотно”.

Подобна е съдбата на много други думи.

Като чета изказванията на хората, имащи властта да се разпореждат с финансиите и законите в нашата държава, често се натъквам на думата “популизъм”.

Според това, което съм учил, “популизъм” има две значения:

• “Разнородни обществено-политически течения и движения насочени към широките маси, издигащи идеи за пряко участие на народа в управлението и стимулиране на недоверието в държавните институции.
• Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на широките маси (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми).”

Четейки вестници и слушайки изказванията на видни политици, стигам до извода, че в значението на думата има редица нови, заплетени нюанси.

Например:

• Да се увеличат пенсиите с няколко лева е популизъм.
• Увеличаването на заплатите, на работещите, независимо в коя сфера, освен в държавната администрация е популизъм.
• Намаляването на данъците, в частност на ДДС и акцизите на горивата е популизъм.
• Намаляването или премахването на ДДС върху лекарствата е популизъм.
• Стимулирането на частния сектор с различни преференции и данъчни облекчения е популизъм.
• Раздаването на 13-та заплата и бонуси в образователната сфера и на други места е популизъм.
• Отказа от 13-та заплата, бонуси и премии на народните представители е популизъм.
• Отказа от 13-та заплата, бонуси и премии на членовете на правителството е популизъм.

Да му мислят съставителите на новите тълковни речници и учебници!

Днес прочетох статията на wattie за шествието на студентите , по повод трагедията със студента Стоян Балтов.

wattie твърди: “…Също така шествието в Студентски Град няма нито да върне убития, нито ще спре насилието по улиците. За сметка на това някои хора ще извадят никак не-малки дивиденти от породилата се ситуация.”

Това ми напомня малко на дискусията, която водихме наскоро с Ясен

Христина също е написала мнение, в което хвърля вината за станалото върху самите студенти.

“Този път мили студенти вие прекалихте. Не управляващите.” твърди Христина.

“Не мисля, че политиците убиха студента, …” на свой ред заявява wattie.

Не съм съгласен.

Моето мнение – точно политиците го убиха. И не само сега упрвялващите.

Огромна плеяда политици, чиновници и тем подобни мизерници, години наред работиха “усилно” за да се стигне до тая трагедия.

Хора, за които винаги е бил важен само личният интерес. За които идеалът е бил само и единствено пълният джоб.

Хора, които унищожиха авторитета на образованието и на учителите още по социалистическо време и сега “успешно” се “борят” срещу всякакъв рецидив на научна мисъл.
Continue reading →

На Този пост не бих обърнал кой знае какво внимание, ако не беше реакцията на публикувалия го, както и на някои от коментиращите. Реакция, концентрирана в думата “ужас”, присъстваща в заглавието.

Става въпрос за комплект кукли – има ясни снимки в публикацията, които демонстрират разликите между половете, както и начинът, по който се появяват децата на бял свят. Поне най-традиционния.

Имайки предвид в кой век навлязахме наскоро, реакцията на доста от посетителите на блога (а и на “Svejo.net) ме удиви.

Не се наемам да споря, дали тези играчки са подходящи за постоянна игра, или само като пособия за онагледяване на отговорите на детските въпроси, относно половете и раждането. Психолозите имат думата.

Но въпросните психолози, отдавна са се изказали, че на децата трябва да им се обясняват тези въпроси ясно, без щъркели и други фолклорни похвати.

Когато бях на около 5 години може би, на въпросите ми майка ми отговри подробно, показа ми илюстрации в някаква книжка. Книжката, по-късно разбрах беше точно помагало за родители, на които децата задават трудни въпроси. Говоря още за 60-те години на 20-и век. Така от много ранна възраст не съм имал проблем с въпросите за раждането и ми беше странна реакцията, а и познанията на някои от другите хлапета, по тая тема.

Когато детето, което според законите на развитието стигга до върастта, да задава въпроси за половите отношения получи адекватен отговор, то ги възприема естествено и това му спестява много комплекси и притеснения в бъдеще.

Не виждам също, една такава играчка, с какво е по-лоша от илюстрация в специализирана литература.

Но пък реакциите срещу нея говорят много за изостаналостта на нацията и дават обяснение за част от причините за масовата комплексарщина, избиваща в крайните си форми като поразяваща простащина и насилие.

Преди време бях написал нещо като прощално писмо за шоуто на Слави.

На последък обаче, макар рядко да го гледам, защото разните там сватби и подобни, дето ги прави не ме интересуват, забелязах няои свежи моменти.

Тази вечер шоуто беше на ниво.
Имах чувството, че се е върнал Слави от преди 1997-а година.

Дали шоуменът се изпокара с много хора и сега не цепи басма на никого, или пък рейтингът е паднал толкова, че отчаяно екипът му се връща към проверени печеливши стратегии?

Не знам, но ако продължава в същия дух, има подкрепата и интереса ми.

Ще видим, дали това е тенденция, или случаен проблясък.

Видях, че Атанас Гергов ме е номинирал за играта Kreativ Blogger. Благодаря за признанието.

Щом има хора, кото ценят написаното, значи не е безполезно.

Да си изпълня задълженнията, които вървят с номинацията:

6 неща, които ме правят щастлив:

• Семейството
• Приятелите
• Добре свършената работа – когато сам казваш “Добре стана”, а не просто “получи се”
• Хубавата музика. За всеки хубава е различна музика :). Тая, която аз харесвам наистина ме прави щастлив.
• Увлекателна книга също може да ме откъсне от сивото ежедневие и срещата с нови светове, ме носи усещане за щастие.
• Срещата с готини хора, когато можеш да си кажеш “Не всичко наоколо е стадо”

Сега идва трудната част – да предложа шестима блогъри.
Аз по принцип мразя класациите и не обичам да подреждам нещата, които харесвам “това първо, това второ…” Освен това, също като Фен смятам всички интересни за мен блогъри за приятели( без те да се чувстват задължени да ме имат за такъв), а приятелите никога не бих класирасирал по места и по точки.

За това първо мислех да не номинирам никого, но в крайна сметка като съм получил номинация, редно е да спазя правилата.

Така че, ето моите предложения, нарочно няма да слагам номера, но няма как да ги подредя на един ред 🙂

• Григор Гачев Ако все пак трябва да отделя някого от другите, той винаги за мен е бил Блогерът с главна буква
• Стоян Стоянов – човек с разностранни интереси и много интересно хоби, за които умее да пише много увлекателно.
• razmisli Никът й и заглавието на блогрол-а “Размишляващата мрежа” говорят много. Ако търсите задълбочени анализи на най-разнообразни теми, описания на бита и обичаите в далечни страни, това е мястото. Ако пък мотото ви е “Най мразим да мислим”, стойте далече от там.
• yoalbo Сериозен блог, на сериозни теми, винаги добре написани и обосновани анализи
• БатПепСвеж стил, най-големите неприятности и проблеми успява да ги предаде с невероятно чувство за сатира и сарказъм
• Хипар Ами – хипар, и то истински. Или поне с много добри познания за движението на хипитата. И не само. Интересни теми, увлекателен разказ.

За съжаление, само 6 блогъри трябва да посоча. Това въобще не значи, че недооценявам останалите, които съм “номинирал” в блогрол-а. 🙂

Благодаря още веднъж за наградата и успех на всички и в блогването и в живота!

Преди доста време в един коментар

razmisli ме бе помолила да кажа мнението си по междуетническите отношения. Обещах да отговоря, но много бавих тоя пост, защото темат е трудна и неблагодарна. Колкото и да се старая със сигурност ще има недоволни, засегнати, а даже може би и озлобени от това, което ще кажа.

Но в края на краищата, това е моето мнение, а за това пишем блогове – да изразим мнението си по всякакви въпроси, не само по приятните и забавни теми.

Сега, 20-ина години след “промените” нещата позаглъхнаха, но преди време постоянно се говореше по медиите, как преди безумието, наречено арогантно “възродителен процес” българи и турци са си добросъседствали и е нямало никакви проблеми и търкания.

Това от една страна беше така. Както казва Пратчет:

Двуцветко вярваше, че ако хората само поговорят един с друг, пийнат по едно-две питиета, разменят снимки на внучетата, отидат може би да гледат нещо развлекателно заедно, то тогава всичко би могло да се оправи.

И наистина, когато видиш, че съседът има същите проблеми като твоите, когато ти помогне за нещо, ти му вътнеш услугата, като се поразговорите и седнете на маса, виждаш, че “те” са същите хора като “нас”, със същите тегоби и притеснения, радват се на същите неща като тебе и най-често намирате общи интереси.

От друга страна не беше точно така. Партията кърмилница се стараеше винаги да подържа междуетническо напрежение.

Дали винаги е било така?
Continue reading →