Както обещах на morrt тук, дойде ред да разкажа за втория концерт на Таря, на който имах щастието отново да отида.

Към 6 и 30 заех позиция пред зала “Универсиада”, сред мощна тийн компания, на която бях обещал да окажа съпорт 😉 – да попълня делкарация, че поемам отговорност като придружител 🙂 Едно-две други хлапета усетиха каква е работота и помолиха и те да се включат в групата на “придружаваните”, на която молба отговорих с цялото ми вродено великодушие 😀

Времето въпреки заплахата на метеролозите бе благосклонно, като само намекна с гъсти тъмни облаци и съвем леко, направо лятно преваляване, че заплахата от студ и истински есенен дъжд е на прага. Но и след концерта беше още топло и феновете, повечето по къси ръкави успяха да се приберат без да зъзнат.

Е, Таря до клокото знам е предвидила днешния ден – 13-и октомври за разходка из София. Ще я посрещне една студена и мокра София. за разлика от вчерашната, почти лятна. Но пък Таря е финландка знаем …

В 7 и 15 премина вълна през тълпата – пропусквателните пунктове се отвориха. Организаторите се справиха добре – имаше много места за влизане и проверката течеше експедетивно. Освен това ми хареса, че не се проверяваше формално, като на други концерти. Единствено бих се радвал, ако организаторите на подобни събития се подсетят, че може проверката да започва по-рано, а примерно след това феновете да чакат да бъдат пуснати в залата. Така ще се ускори процедурата, а и при лошо време хората няма да висят навън.

В залата тийн-бандата успя да се промъкне до сцената, и заряза древния си приятел на 10-ина метра от нея. Какво да се прави – младото си е младо – промушва се навсякъде 🙂

Добро бе решението първата подгряваща група да започне в 19и30 – както на концерта на Пърпъл

Първата група FURNAZE – някакви трашари бяха добри, но много еднообразни – имах чувството, че слушам една и съща песен няколко пъти. Но добре се справиха със задачата да нажежат атмосферата.

Втората подгрявка обаче – KINGS OF MODESTY бяха истинско откритие за мен. Не ги бях слушал, но това което чух определено ме впечатли много!

Към 21 и 20, след както сцената бе почистена от апаратурата на предишните групи, бяха монтирани два вентилатора, (въпреки които обаче Таря пя обляна в пот – в препълнената зала бе доста задушно) и светлините притъмняха. Започна инструментална интродукция, след малко апокалиптикът Max Lilja “преплува” с челото си разстоянието от кулисите до подиума, който му бе отреден и след малко Таря изгря от тъмнината в задната част на сцената и откри концерта с Enough.

Да преразкажа концерта ще ми е много трудно (а да го изпея за пропусналите – невъзможно 😀 ) Но като цяло може да се опише с една дума – енергия! Усещането за мощ и динамика не притъпиха и няколкото балади, както и (полу)акустичната част, която Таря и групата направиха долу сред публиката. Казвам полуакустична, защото Таря беше със синтезатор, а останалите с акустични инструменти.

Тази година за съжаление не се събраха достатъчно хора, за да се премести концерта в по-голяма зала. Иначе “Универсиада” си беше претъпкана и се пръскаше по шевовете. Но публиката този път беше още по-емоционална от миналата година (до колкото това е възможно). Таря и колегите й са хора, които оценяват отношението на феновете. На фенската любов, която заливаше сцената на физически осезаеми талази Музикантите отговориха с пълно себераздаване и няколко биса. Както миналата година, когато Таря се отплати на българсите фенове с невключената в досегашните концерти от турнето Over The Hills And Far Away, и този път имаше изненада – Sleeping Sun.

За разлика от миналата година, когато Max Lilja бе забутан в дъното на сцената и през целия концерт запази някакво мрачно излъчване, този път бе поставен на подиум отпред и изглеждаше щастливо ухилен. Колко малко му трябвало на човека … 🙂

Таря бе споменала в инервюта, че сетлистите на всеки концерт ще са различни, съобразени с публиката. Миналата година тя изпя кавъра на Poison на бис, при което се оказа, че цялата зала знае текста. 🙂 Този път песента бе включена в основната листа, като Таря я анонсира “Я да видя, как българите можете да пеете” Можахме – групата почти не се чуваше от воя, имащ далечна прилика с песента на Алис Купър, който се надигна от залата!

Обаче, за отбелязване е, че за разлика от много звезди, които показват микрофона на публиката и се ослушват, Таря не спря да пее нито за момент!

Тази година нямаше “модно ревю” като миналата – Таря смени тоалетите 3 пъти май, без да броим дрешката с качулката, с която и преди изпя My Winter Storm. Но заради жегата в залата бързо бързо свали качулата 🙂

Като цяло ако миналият концерт, под надслова My Winter Storm създаваше усещането за приказка на живо, тази година приказното настроение бе изоставено, заменено с усещане за истинска ярост. The Final Storm Tour се превърна в не каква да е буря, а истински, всепомитащ ураган.

Снимката е от Metal katehizis