Строен човек (спрямо обема на автора на това писание може да мине за хърбав) с видимо не кой-знае колко голяма раница. Изведнъж, от раницата извира поток книги, и се чудиш, дали са били в нея, или са докарани с невидим пикап.

С две думи Калин. (Две, защото една не е достатъчна за идентифициране на явлението Калин Ненов. 😉 )

В изобилието, изсипало се от раницата една книга ми привлече вниманието. Дивна. Разгърнах я и първо забелязах приятните илюстрации.

Позачетох се. Хм… Погледнах други страници – пак “хммм…”

Току книгата се озова в чантата ми (шш-т, платих си я бе!).

Дивна е най-новата книга на фентъзи клуб “Светлини сред сенките”, издадена от Човешката библиотека, за която писах и по рано.

За клуб “Светлини сред сенките” бях чел и по-рано и се замислях да позагледам творчеството им, но все отлагах, докато “Дивна” не прекъсна този процес на съзерцание, набутвайки се сама в ръцете ми (шшшт там отзад – за книга говорим!)

Имаме в България една поговорка за орташката работа и ми беше интересно, какво може да направи един колектив от малди автори. … Серизоно, поговорката в случая не важи!

Всъщност много известни писатели имат свой екип – истинска манифактура за книги, където всеки от екипа работи по даден детайл, накрая полуфабрикатът се сготвя с подправки и се пуска на пазара, за да стане поредният бестселър.

Как точно младите автори от Казанлъшкия клуб работят не знам, но творението им е пълнокръвно, без следи от традиционните схеми, по които са изградени масовите бестселъри.(…А? Дан кой? )

Действието грабва читателя от първите редове и не го оставя до края, до последните думи, карайки го да гадае следващото развитие ( и да чака продължението).

Тъй като Григор е направил добро описание, в Човешката също може да се прочете доста за книгата, няма да се впускам в подробности.

Накратко “Дивна” е разказ за сблъсъка на действието, на креативността и полета на мечтите и въображението със системата, стараеща се да установи контрол над всяка мисъл, над всяка идея.
Система, при която всеки възрастен е полицай и всеки съученик потенциален доносник.
Добре познато от близкото минало и от … настоящето уви.

И в тая, държаща здраво за врата всички и всичко система, се намират хора с идеи и ентусиазъм, успяващи да я изхитрят. Под форма на игра, учениците от елитната Академия на сивите униформи успяват да разсинхронизират добре смазаните механизми.

Игра, която често е смъртно опасна. И води и до трагичен изход понякога. Но енергията и ентусиазма на мкладите хора не им позволяват да се откажат от убежденията си и ги кара да продължат.

Историята е убедителна, има различни фракции, вечни оптимисти и колебаещи се. Страх и предателство.

Заедно с борбата за промяна е описана и личната борба на мечтателната, емоционална Дивна, със стремежа за нахлузване на сива, еднотипна душевна рамка. Дивна успява да преодолее разрушителния първоначален шок от сблъсъка с бездушието, което я посреща в Академията и намира свой начин да запази богатата си душевност. Не и без помощта на приятелите.

На фона на живите образи на учениците и “трошачите”, образите на учителите в академията с едно изключение са не добре развити, като сива еднотипна маса. Първоначално сметнах това за недостатък, но с навлизане в сюжета си промених мнението. Всъщност търсен или не, получава се ефект подобен на някои филми, при които част от обстановката или героите е цветна, а останалата е в черно-бяло. Определено добро решение.

Специално искам да отбележа момента, в който Дивна и Питър спасяват “Старата Отрова” и тя отменя накзанието, което е искала да им наложи.

Един истински злодей не би го отменил. Но учителката не е злодей. Може да е злобна, ретроградна, оръдие на системата, но не и злодей. И от тази случка печели както образът на учителката, така и авторите.

След похвалите, малко критика.

Добре е, да се внимава с подробностите. Например плъхът не е мъжка мишка 😉 Съвсем различни видове са. Може да звучи като дребно заяждане, но ако някой ученик го прочете и после го изтърси на изпит? 🙂 Както и някои други дребни грешки.

Другото, което леко ме подразни са опитите за лека религиозна насоченост на книгата.
Всъщност авторите се опитват да дадат по-широк поглед върху религиите и събитията от Библията. Не случайно преподавателят, който единствен изпъква от сивата маса е по изкуства и религии, а не само по една религия. Но явно авторите са най-добре запознати само с християнството и гравитират около него.

Изобщо заиграването с митология и религии е трудно и може да доведе до подхлъзване. Трябва да имаш познания, от ранга на тези на Зелазни и Франк Хърбърт, или да го избягваш. Лично мнение.

И в крайна сметка с “Дивна” читателят не получава само една интересна, динамична и увлекателна история.

Книгата внушава вяра, че и в най-безизходните ситуации има път напред.

И извън сюжета, Дивна е доказателство, че не сме в тунел без изход. Че не на всички млади хора целта е само златният синджир на врата, BMW-то в гаража и силикона в гърдите, както се мъчат да ни натрапват отвсякъде.

И че има и кой да им помага, да успеят да реализират мечтите си.