Брадвата, брадвата, брадвата пада върху всяка глава,
Брадвата, след себе си оставя мъртъвци без лица.

Надя публикува интересни разсъждения относно реалността, в която живеем и за човечествтото като цяло. Прочетете го. Струва си. Тя е доказала, че умее да пише добре, да напипва проблемите и да ги излага по убедителен начин. Толкова убедителен, че докато четеш въпросната статия ти идва да си прегризеш гърлото от срам, че си такъв добитък сред добитъци, или както казва авторката – “най-подгизналото от собствените си изпражнения същество”.

Но да не се подаваме на отрицателните емоции и да помислим по-спокойно.

Първото, което забелязваме е, че всъщност статията започва с погрешно разсъждение, върху което се гради концепцията. Да видим:

Някога преди хората били по-щастливи, по-здрави, имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки.

“Някога преди хората били по-щастливи” – опираме до това, какво е щастие – нерешен философски проблем, но да приемем, че е така.

“по-здрави” – категорично не. До началото на 20-и век хората са имали по много деца, често половината са умирали от “елементарни” за днешно време болести. Средната продължителност на живота е била много по-малка. Най-тривиална инфекция, често е била смъртоносна.

“имали ценности и морал и вярвали в доброто начало у всеки” – ами! Повечето ги е било страх от това, с което ги е плашел шаманът/жрецът/попът, иначе много много моралът не е бил по-малко абстрактна категория, отколкото сега.

Или накратко – мисълта се базира на склонността ни да идеализираме миналото.
Итало Калвино в “Космически комедии” има една повест “Динозаврите”. Прочетете я, ако не сте. Няма да загубите и ако прочетете целите “комедии”.

Но да продължим по статията.

Просто ей така седиш всяка вечер и зомбирано гледаш синия екран с на пръв поглед незабележимите трептения, които изтребват последователно малкото ти останали мозъчни клетки. Всички риалити-та, сериали и простотии, които смърдят отвсякъде на евтиния и безмозъчност, те вкарват в дълбоки размисли, които после споделяш по форумите.

Човекът е стадно животно и като такова се поддава на манипулации.
Айде, нека да е социално 😉
За да се интегрира в социума, (предпочитам стадото – да си говорим с истински наименования 😉 )
е вградено в повечето индивиди подчинението на лидера. (останалите стават или лидери, или ренегати 🙂 )
За съжаление водачите на стадото искат членовете му да са прости и постигат това успешно. Може да се спори, дали наличието на нет и електронни медии ги улеснява и до колко, но медиите са средство. Не причина. Ако ги нямаше, щяха да използват други средства – и без медии в някои страни (да не изреждам, че да не скочи някой) хората са много по-зомбирани отколкото средният европеец, да речем. В средните векове, и в днешните общества стоящи още на нивото на средновековното развитие на обществото, основният зомбиращ фактор е религията. В “модерните” общества – да речем задника на Азис и прочие аналози.

В кратки периоди от време, на ограничено място са се сформирали общества, в които средният гражданин е бил с широка обща култура. Да кажем в Елинските полиси, по-късно през ренесанса в някои малки държави, например Венецианската република. За съжаление тези периоди на просвещение са кратки. В по-голямата част от времето си на съществуване, средното ниво на обществата е (много) ниско.

По соц. време имаше противоречие между стремежа на управляващите да изградят “всестранно развита личност”, едновременно с това дълбоко вярваща в комунистическата идеология.
Тогава все пак средното интелектуално ниво беше по-виско. Изграждаше се положително отношение към науката и изкуството. Ноо, хората с широка култура опитват и да мислят… И беше сложен край. Грубо, рязко, с тежки и болезнени удари.

Всъщност и тогава въпреки по-големия брой, да ги наречем образовани (не непременно с някаква диплома) хора, масовото невежество беше високо. В казармата бях потресен, как голяма част от момчетата не знаят неща, които смятах, че са едва ли не както от къде изгрява Слънцето. А имаше толкова достъпна информация. Тогава осъснах, че наличието на достъпна информация въобще не е фактор за усвояването й. Както и днес – Мрежата прави информацията още по лесно достъпна. Но колко хора се възползват от това?

Да видим пак какво пише Надя:
“Ей така джиткаш цяла нощ пред компа и сутринта с кръвясал поглед, напълно зомбиран, отиваш на училище, вдигаш пушката и слагаш на място всички глупаци в класа. Кръв и лайна да има. Защото така е яко. “

Ами такива случаи имаше и във време оно (70-те години на 20-и век), когато и не сме подозирали, че ще има Интернет. Тогава обясняваха явлението с “разпадането на капиталистическото общество”, филмите и т.н. Хубаво, ами масовото клане в студентско общежитие в средата на 70-те в София? Не помня точно годината? Масовият убиец не беше “капиталист”.
Вярно, че тогава ставаха по-рядко такива неща – “народната милиция” пипаше по-здраво от “моята полиция”. Но пък и много неща се прикриваха, можеше да ги научиш, ако се случат близо до тебе или на познат човек. Но съдейки от тези случаи, за които се научавше, можеше човек да си прави извод за общата картина.

Надя споменава за някаква луда, която убила детето си, защото й “пречело” да фермерства във фейсбук.
Ами колко случаи има на пребити до смърт бебета, защото “дразнели” “родителя” си с плача си?
Не помня вече за колко такива случаи съм чел или чул по телевизията, много преди ерата на Нет-а.

Не, не твърдя, че Интернет (или телевизията) са “безопасни” и “безвредни”. Те не са нито вредни, нито полезни, сами по себе си. Всичко зависи в чии ръце са, кой седи зад тях, както и пред тях – например много хора се оплакват, как Нет-ът им “пречел” да четат (?!). На мене как не ми пречи (всъщност ми помага, ама да не ме чуе инспектор Я.Кол., че ще пита къде чета в Нета 😉 . Чета тук, да речем 😉 . ).

“Човекът твори. И два пъти повече разрушава. А това, което има най-малко право е да разрушава човешкото у себе си.”
Мдаа – човешко е да хапваш човешко , а напоследък сме позабравили този мурафет… Човешко е да принесеш човек в жертва на боговете… Човешко е да нахлузиш вериги на ближния и да го караш да ти бачка. Това всъщност много човеци още не са загубили като качество. И сума ти още човещнини…

“Откритията от рода на „ако продължаваме така, след n на брой години няма да има какво да дишаме”?

Ето – открили сме, че ще си създадем проблем 🙂
Иначе всички живи същества се размножават и усвояват околната среда, докато или не се самоунищожат, или не ги проконтролират други същества – било то хищници, бактерии или вируси.
Като почнем от ферментационните бактерии, които спират да създават алкохол чак, когато умрат от него, та минем през тревопасните, които ако няма кой да ги яде, ще опасат всичко и ще измрат от глад, така и хищниците, които ако изядат всички тревопасни…

Да, в природата има равновесие, но като се замислим, едва ли ще пожелаем природните регулаторни механизми да действат и в човешкото общество.

Хората, като биологични същества дълго не са се различавали от останалите животни – знаем за много народи, изчезнали защото са унищожили средата, в която живеят. Но имено познанието и развитието на технологиите ни помага да опазим средата и себе си.

По въпроса за “отчуждаването”, което “предизвиква” Мрежата, вече писах.

Накрая Надя завършва:
“И ще се надявам, че
Някога хората ще бъдат по-щастливи, по-здрави, ще продължат да имат истински ценности и морал и няма да се откажат да вярват в доброто начало у всеки. “

И аз. Кога и как?
Един възможен вариант дава Николай Теллалов в 10^-9 – книга, за която съм започнал да пиша, ама не чакайте статията ми, ами я прочетете, че да можем да дискутираме, след като публикувам моето мнение ;).

Да цитирам този път Теллалов:
“Но хората са различни — по природа. Затова е настъпило време за разделение на различните. Човечеството се разделя на различни и неинтересни един на друг ВИДОВЕ, не толкова био, колкото ноо. Различни духовни и интелектуални потребности — условия за състоянието, възприемано като щастие, към което всеки се стреми — само това е общото. От там нататък — почти никакви допирни точки.

Разделение. Разделение десет на минус девета. Толкова са тесни пукнатините в човешкия вид. Но поне на този етап, в цялата тази епоха навярно, те са непреодолими като шварцшилдова сфера, като хоризонтът на събитията около една черна дупка.”

Там се крие и отговорът. Който го влече, ще си остане да се въргаля в помията.Мислещите, търсещите, креативните, одухотворените имат шанс, само ако успеят да излязат от общото блато и да творят на спокойствие. Как да стане – Шаркан предлага възможен изход, но за това – в следващ пост.