“Страх, страх, страх” …. надписи аранжирани кръгово, с различни размери и на различна дълбочина плуват по екрана. “Ужас! Ужас!” – реди съсипана старица. Различни разстроени хора описват потреса, който са изживели, на фона на апокалиптична музика.

Такава беше “главата” или както там се казва на информационната емисия “По света и у нас” на Българската национална телевизия на 22 май, денят след земетресението.

Медиите у нас упорстват здраво в мисията да се поддържа населението в състояние на непрекъснат страх и униние и този път природата “удари здраво рамо” в това тяхно начинание. Който “жест” пък бе охотно употребен по предназначение.

Да, земетресението е страшно събитие, от тези, на които човек по никакъв начин не може да противодейства и реално има малко ходове, а трябва да разчита основно на шанса.

Да, хората в най-пострадалите райони са изживели истински ужас. При много от тях допълнен със сериозни повреди на имуществото.

Обаче в цялата страховита ситуация има един много светъл лъч, стига човек да си отвори очите – няма нито един загинал!

Също така повечето сгради в района показаха, че са надеждни, при бедствия с такава сила. Което не е малко.

Да, има хора, чиито къщи не стават вече за живеене. Това е ужасно. Но пък самите хора са живи и не са загубили роднини! Което пък е чудесно! Животът е един и не може да се построи наново, за разлика от къщата.

Ще кажете, “лесно ти е, твоята къща нали е здрава!” Така е, за щастие, но преди всичко предпочитам аз и семейството ми, приятелите и роднините да сме живи и здрави. Това е най-важното.

Та в целия ужас имаше ободряващи новини, които вярно, бяха споменати, но бяха неглижирани в целия мрачен поток, леещ се от средствата за масова информация. Средства, които с изключение на някои Интернет-агенции като http://www.mediapool.bg/ и http://dnes.dir.bg, които реагираха на втората минута (може да е имало и други, съжалявам ако съм ги пропуснал), останалите се забавиха много, да изпълнят основната си функция – да дадат на населението адекватна информация.

А именно липсата на информация способства Страх и Ужас и сестра им Паника (( Според древните гърци,сестра на Фобос и Деймос е Хармония, но те за това са древни – не са дорасли до всички аспекти на познанието)) да надделеят над разума и да доведат до много по-големи опасности и проблеми, от тези, които Природата поднася.

Още за бавната реакция на “информаторите” при Ясен.

ПП. Да спомена с добри думи радио “Хоризонт”, което е дало кратка информация на 15-тата минута. За съжаление кратка и много хора като мен са я изпуснали.
Още по-добри думи заслужава радио “Фокус”, което някъде към 45-тата минута излезе с подробни репортажи и информация.

Още източници:

Български национален сеизмологичен информационен център
Тук информацията излиза почти в реално време, часовете са по Гринуич, без корекция за лятното часово време. Т.е. през лятото трябва да се добавят 3 часа а през зимата 2 към показанието за часа на сайта.

Earthquake report
Същото уточнение за часа.

Проблемът тук е, ако нет-ът спре, остава да се разчита на благоволението и бързата реакция на ефирните медии.

Ние с Нея сме приятели.

Но Тя не знае за това. Защото Тя е над тези неща. Високо. Много, много високо. Над всички човешки емоции, сплетни, интриги, както и над героизъм, подвизи и доблест. Тя грее еднакво за всички. И за тези, които я обичат, и за тези, които я мразят, както и за безбройните безразлични, за които Тя е просто факт. Те ще кажат, че Тя е само един камък, който обикаля на повече от 300 000 км. от тук.

Нее. Вие нищо не знаете!

Ние сме приятели с Нея отдавна. От както вечер вдигах глава към обсипаното с ярки звезди небе над слабо осветеното предбалканско градче, заслушан в стройния жабешки хор на едно изчезнало преди много време блато, останало на мястото на преместеното корито на реката, минаваща през градчето.

Тогава Тя заливаше със сребърна, приказна светлина един свят, пълен с феи и вълшебници, свят в който Веселите зайци слагаха лошите вълци и лисици на мястото им и Трите прасенца постигаха успехи в строителството. Но също така и свят, в който звучаха имената на Гагарин, Герман Титов, Валентина Терешкова, както и едни други имена, които тогава у нас не се споменаваха много, като Джон Глен и Алън Шепърд.

Свят, който тръпнеше от очакване, кой ще стигне първи до Нея.

Свят, в който Чипоноско се изхитри, да се промъкне на гърба на калинка в ракетата, готова да полети към Луната и в който Облачето Пух пееше:

“Ще порасна аз голям,
в космоса ще ида сам”

По-късно Тя продължи да грее, в един по-различен свят, пълен с перигеи и апогеи, либрации ((люлеене на Луната спрямо центъра на масата и)) , еклиптики, алмукантарати ((малък кръг върху небесната сфера,равнината на който е успоредна на равнината на хоризонта,минаващ през светилото)). Свят, който хората хилядолетия наред са градили, опитвайки се да опишат един друг, невероятно огромен и сложен свят, отначало свеждайки го до сфера и постепенно осъзнавайки истинската му необятност. Свят, не по-малко интересен, зовящ и примамлив. И не по-малко романтичен…

Когато вечер лъчите Ѝ осветяват лицето ми чувствам, как те ме свързват с всички по света, или поне от тази негова част, осветена в момента от нея. Как същите лъчи докосват стари, отдавна изгубени приятели, както и много други, с които бихме могли да бъдем приятели.

Когато през прозореца светлината Ѝ докосне клепачите ми лъчите ѝ ме водят в други светове, където вълшебствата са реалност и драконите говорят с хората.

Снощи се събудих в едно планинско селце, където вечер, и когато щорите на прозорците са вдигнати, в стаята не се вижда нищо и се налага опипом да търся това постижение на цивилизацията, мобилния телефон, за да си светна. Всъщност единствената причина, да нося телефон там (иначе има покритие 😉 )

В стаята беше светло и реших, че е сутрин. Не, беше 2 часа.

Отидох до прозореца и погледнах. Тя обсипваше пейзажа със сребърна, приказна светлина. Славеи декорираха звуково картината.

Планинските склонове се виждаха ясно, познати и същевременно съвсем други. В тях непременно живеят змейове. И джуджета. Полянките блестяха ярко огряни, току след приключилото самодивско хоро. А горските феи танцуваха между дърветата. Защото какво може друго да правиш, ако си самодива или фея, на тази приказна светлина, освен да танцуваш…

Тогава почувствах връзката с тези незнайни творци на легенди от преди векове. Които не съчинили легендите и митовете. А са ги видели!

Даа, ние винаги ще бъдем приятели с Нея.
Нищо, че Тя няма как да разбере.