Monthly Archives: August 2012

Да поседнем, Бернардо

Заглавието е цитат от едно класическо произведение, от световно известен автор (драматург основно) няма да казвам кое.
Само демонстрирам интелигентност и начетеност.

А, нямало смисъл в заглавието ли? Карай, нали е класическо :p

Сега по конкретната тема, заради която реших да си поуморя пръстите малко в тая жега (нали не виждате, че пиша на климатик 😉 )

Отдадохме заслуженото на класиците, да видим съвременните български автори.
След като сутринта оплаках заедно с Христо “десетките прекрасни наши автори, които никога, ама никога няма да попаднат пред камерите, няма да бъдат преведени, няма да получат пари от някоя фирмичка за реклама. Ама пишат, мамка им, пишат от сърце и душа.”,

отворих последния пост на един точно такъв талантлив автор Петър Тушков , чийто блог редовно следя.

Та наред с другото, Петър споделя опита да издаде свои разкази през сайта http://e-knigi.net/ Цитирам:

“Опитът ми от е-Книги показа, че не знам какво, по дяволите, се случва с продажбите там и има ли ги изобщо. Собствениците бяха така добри да отговорят на инцидентното ми запитване какъв е броят закупени сборници с разказите ми. Да кажем просто, че не беше достатъчен, за да се съберат 50 лв. – сумата, която от сайта искат да генерират, за да започнат да отделят от спечеленото за мен.”

Мда. Книгите в Е-книги “вървят” по 2,40лв. Т.е. едно 25 човека ако си бяха купили книгата, този лимит щеше да бъде надхвърлен. Вярно Петър я е пуснал безплатно, но толкова никой да не я е харесал и да не е поискал да плати?

От друга страна както се казва, има и “обективни причини”.
Както както вече съм споменавал, Е-книги страдат от патологична липса на реклама. Даже страницата им във Фейсбук отдавна не се обновява.

От същата болест страдат за съжаление и моите приятели от Човешката библиотека. Опитвах да говоря с тях да обърнат внимание на рекламата, отговориха ми, че разчитали читателите им да си споделят… Е, споделям…

До някъде и книгата на Петър не се набива много на очи. Носи скромното име “Разкази” и ако не се види името на автора, човек трудно ще я свърже с него.

И пак дойдохме до несъвършенствата на сайта на Е-книги.

Като отидете на линка, който дадох, ще видите, че името на автора е някъде надолу, а не сред първите редове, които се виждат при отваряне на страницата. Има го и на сканираната корица на книгата, ама прочетете го от нея… Аз не можах!

И стигаме до поредния недостатък на сайта – опитайте се да намерите книгата на Петър от търсачката на сайта, особено ако не ѝ знаете заглавието.
Цък. Не става! Търсене по автори няма!

Виж гугъл знае.

Може да стана банален, пак ще спомена един човек, дето продажбите му вървят и се увеличават. Как го прави питайте него. Само за справка.

Та преди да ревнем, как българинът не обичал да плаща, а гледал само далаверата (бре де го тоя българин бре, дето все е виновен за всичко), да вземем да поседнем Бернардо и да помислим аджеба, как да я свършим, че да има файда, а не само да казваме – е аз направих сайт, книжарница и прочие, ама не върви.
Да помислим, а не само да си седим.

Дрис тиви-3

И така, нещата си идват по местата. “Любимата” ми телевизия си избра за лице на на своята PR кампания…
Дриско.

Не прекалявам ли, викате?
Ми, щом човекът е решил да се изс@.. върху феновете си (до колкото ги има) или казано по-културно, да хапе ръката, която го храни, заслужава напълно новото си прозвище (и не претендирам за авторски права върху него!).

Вярно, някой ще каже, че и антирекламата е вид реклама. Мда, до преди да се изтропа момчето, въобще не знаех, за съществуването му. Сега вече знам. И какво от това?

Съжалявам, че от пещерата ми се понесе кенефна смрад, но това е положението.
Знаем, как смърди София, когато каналите се препълнят и доста булеварди, които са на по ниско ниво ухаят неотразимо. Така и информационните канали преляха и нямаше начин да не избият и в пещерата, за съжаление.

Парите не миришат е казал оня там, Веспасиян бе. Президентчето. Тъй де, императорчето. На ромите. Ааа, на романите, ъъ, на ромеите. Абе сещате се, на ония там, с Колизеумите.

Та по негов почин и нашите каналджии са решили, че PR-ът не мирише и всякакви анални напъни са позволени, в името на голямата работа!

Нее, мирише драги ми! Смърди, та се не трае!

Ще си запаля огън на брега…

мангалГолям шум се вдигна тия дини, ама не край Босфора, а у нашенско.
Поводът – скандал с едни мангали, който беше леко позаглушен от другия, огромен скандал с дюнерите… ( Но за тях няма да говоря, темата е прекалено тъжна и не виждам, какво мога да добавя към всичко казано до сега.)

По конкретно – файлът на президеnтския сайт с колоритното многоезично наименование: NationalStrategyIntegrateMangali.pdf

Оплюха ги хората с мангалите, а аз си мисля незаслужено!
Кой е казал, че става въпрос за етнически проблеми? Ми съставителят на документа може да е имал предвид интеграцията на мангалите в европейската действителност, наред с камината и барбекюто, което въпреки завързаното му име си е на практика мангал със скара отгоре.

И правилно. Наред с луканката, ракията и шопската салата трябва да се интегрират и мангалите, като не се спира до там, а се продължи и с кварталните огнища.

Човек няма как да не почуства национална гордост, ако разхождайки се из Виена, Париж или Лондон види бодро къкрещи котли със зимнина, качени върху тухли четворки над уютно димящи огнища. Да се научат задръстените европейци, как се живее! Остава да се интегрират и сланинката, пачата и други национални гордости и светът (или поне Европа) ще стане като роден дом.

Така че, дерзайте другари с процеса на интеграцията!

А то всъщност грешката е вярна, чиновникът писал документа е имал предвид баш каквото трябва (или по-точно не трябва), ама карай. Не е лошо, човек да си помечтае за интегрирана Европа…
:p

снимка – уикипедия