Снимка от страницата във Фейсбук на авторката
Как си отиде от тоя свят Фреди Меркюри? Заразен от СПИН в резултат на разюздания живот, който е водел, както добре “знаем”, или заразен целенасочено заради “непослушание”? Бил ли е хомосексуалист, или това е грижливо граден образ за пред света?
Какво, поредната теория на конспирацията? ( Да де, той и Елвис е жив…)
Всъщност, оказва се, че колкото повече рови човек, ще открие много несъвпадения с официалните истории, неясни моменти и откровени фалшификации. Самият Фреди не е споделял почти нищо за личния си живот с медиите. Съответно те не са се забавили да му изградят образ, удобен за продаване.
Опит за прочит между редовете на многократно тиражираните истории за душата на група “Куин” прави Ирина Гигова с пиесата си “Последната тайна на Фреди”, която се играе от скоро в театър “Възраждане”.
Основа за историята е предполагаемата връзка между Фреди и Рудолф Нуреев. Връзка, за която всички, които са познавали двамата твърдят, че е напълно измислена. Въпреки това са издадени техни любовни писма. Писани всъщност от кого?
Пиесата е изградена около измислен разговор между двамата. Измислен, но напълно възможен. Репликите са базирани на прочетено в интервюта и спомени както на двамата герои на пиесата, така и на членовете на “Куин” и на много други близки до тях хора.
В действието се явяват както истинският Фреди/Фарух Булсара, така и публичният му образ, смес от личните изяви на сцената и клюките от жълтата преса. Идеята двама актьори да играят двата образа е брилянтна.
“Двамата” са понякога съвсем различни, понякога двата образа се преливат един друг и не можеш да кажеш кой кой е. За това в отделни моменти и двата образа присъстват едновременно на сцената и участват в действието, всеки по свой начин.
Пиесата е конкретно за Фреди, но всъщност героят й е обобщен образ на твореца, попаднал в хищните челюсти на музикални компании, продуценти и търговци на авторски права. Чистата творческа душевност срещу алчната машина за пари. За компромисите, които се налага да правят творците, за цената, която трябва да платиш, за да бъдеш себе си.
“Големите акули в шоубизнеса не прощават, докато си още никой, да им се опънеш… Е, аз не бях от дашните… И машината се завъртя, за да ме смаже. Оказах се костелив орех, каквото и да ми струваше на черупката… Решат ли обаче, че трябва да платиш за гяволъка да си себе си, могат да „поръчат” биографията ти. Във всички нюанси на жълтото. Но аз продавам гласа си, не задника…” – казва “истинският” образ на Фреди.
Режисурата на Съни Сънински е брилянтна. Актьорският състав е силен и убедителен.
Пиесата е изградена като рок композиция. След психеделична интродукция следва твърдо начало, резки преходи между нежни, баладични мотиви и скоростни, динамични пасажи. Синкопи, кресчендо и накрая мощен, тежък гръмовен финал.
Музиката на “Куин” е органична част от действието, отделните пасажи са вещо избрани и подсилват в пъти въздействието на пиесата, освобождавайки емоциите на зрителя, докарвайки го до просълзяване в отделни моменти.
Много силен момент е, когато Мери – любовта на живота на Фреди се опитва да бъде чута от него. Музиката главата му взема победа.
Всъщност силните моменти са много. Един след друг от началото до края на действието.
Какъв човек в действителност беше Фреди Меркюри?
И кой в крайна сметка е написал писмата между Фреди и Нуреев?
Един възможен отговор в пиесата на Ирина Гигова в театър “Възраждане”
“Последната тайна на Фреди”.
