Monthly Archives: March 2014

Deja vu

Във филма “Матрицата” явлението deja vu представлява “системен бъг”, грешка, нарушение в Матрицата…

Deja vu е и появата на тия двамата доволни типове отново на стените на моята пещера:

Блажев§Иванов
Снимка – Литературата Днес

И друг път съм ги споменавал и то не веднъж.

А самото им съществуване представлява сериозен бъг в матрицата, която от години е наложена на битието ни, Прокрустовите рамки от невежество, простотия, суеверия, чалга, безхаберие, апатия и т.н., стягащи обществото.

Който не знае кои са тия (ако има такъв, сигурно е прекарал последните няколко години в друго измерение), ще напомня – въпросните господа пропагандират… четенето.
Четенето не на кайметата от последната далавера, или на етикетите на бутилките, или пък на субтитрите на поредния сериал с произход Босфора и околностите му. Не, четене на книги.

Какво, ако не сериозен фал в Матрицата може да бъдат, не захабен чичко или нафталинена лелка, които споменават стеснително, че то и книгите представляват ценност и ако някой рискува да им обърне внимание няма да сбърка, а двама вървежни пичове, които активно се занимават с книгоиздаване, реклама и разпространение на книги и са успели да напипат може би най-ефективня до сега подход за популяризиране на книги от най-различни жанрове.

Основно заради тях, както и заради още няколко други: Аз чета, Професия читател четенето отново става популярно и могат да се видят все повече млади хора с книги в транспорта и в парковете.

Тъкмо тия двамата успяха да предизвикат интереса към трудно продаваеми научно популярни книги.

И сега, на снимката изглеждат доволни от живота и от себе си, не защото са усвоили поредния транш от Брюксел, а защото са направили… собствено издателство… Да, на “тесния” български книжен пазар и при наличието на много издателства и нечетящи индивиди, някой прави ново издателство, планира да издава рискови заглавия, както научни, научно популярни, така и неиздавана и непозната у нас фантастика и книги, засягащи сериозни социални проблеми, каквато е и първата им книга, която предстои да излезе в петък ( 28.03.2014) и вярвам, че ще успеят, защото вече са доказали многократно, че си разбират от работата. Издателите не дремят, другата сряда имат ново мероприятие и представяне на нова книга, но новините може сами да ги следите на страницата на издателството. За сега само във Фейсбук: Издателство “Deja Book”, но надявам се скоро да имат и истинска страница. Още повече много потенциални техни читатели нямат ФБ профил и държат да нямат. Предполагам, новините от новото издателство ще ги има и на познатото място.

И накрая, макар и да вярвам, че всички са познали двамата доволни индивиди от снимката, редно е да споменем кои са – именно Христо Блажев и Благой Иванов и да им пожелаем да си останат така доволни и след една година, и след това също и успех на новото издателство!

Песента на Валя

Leave a reply

Като си говорим за филми, да продължа темата от предишния пост. Снощи гледах филма за Валя Балканска на btv-Документите. Много добре направен, поздрави на Гена Трайкова, която бе успяла да открие точно как Песента на Валя е стигнала от Родопите до Космоса, хората “замесени” в събитието и от българска и американска страна. Може би много хора ще бъдат изненадани, че България научи за Песента 7 години след изстрелването на Вояджър… И доста други интересни подробности. Филмът определено си заслужаваше.
Може да се види тук, поне първата част, не видях да има втора, поне за сега.

Има интересни подробности за хората, допринесли тази песен да стане известна толкова, че да стане един от представителите на човечеството пред Вселената, перипетиите на американския етнолог, който я е записал и издал в Америка, неприятностите с Държавна Сигурност на хората, които са го развеждали и свързвали с изпълнителите. Как той е изпратил плочи на всички изпълнители, участващи в плочите, които е издал, но те така и на са стигнали до тях, потънали някъде в мазетата на ДС…

“Забавен” момент бе разказа, за изображението на мъж и жена изпратено с Pioneer 10 и 11 и реакцията на “моралистите”. (хората на изображението са голи…)

“Най-забавно” обаче беше, как са подбирали изпълнителите, които да участват в представителния диск, качен на двете сонди (не само музика има записана на тях). По-конкретно, защо на диска няма песен на Битълс. Още повече, че всички членове на легендарната група са били съгласни, тяхна песен да участва. Оказало се, че те не притежават “правата” върху песните си (йезуитски наричани в България “авторски”)… А умственият инвалид, който тогава ги е притежавал, явно не е искал песен на Битълс да представя Човечеството пред евентуални жители на далечни светове…

И друг път съм пиасл за “правата”. И не веднъж. Но този конкретен пример много ярко подчертава безумието на системата с Copyright-a (моля, забравете за израза “авторски права” – тези “права” имат толкова общо с авторите, колкото холерата с гурме-то.)

И по-конкретно – с какво въпросният “праводържател” е чувствал правата си застрашени? Че евентуално след милиард години някой извънземен ще чуе въпросната песен, върху която претендира да има “права” и няма да вземе стотинки от това??? И колко безумна е системата, че хора, които правят диск, който никога няма да се слуша на Земята и няма да спечелят от него и цент, трябва да се допитват за въпросните “””права”””. Спирам до тук, че продължението няма да е лицеприятно.

Още веднъж поздрави и на Гена Трайкова, и на останалите от екипа ѝ, реализирали този чудесен документален филм!

Ритни ме да падна

1 Reply

Анджак,
ще си говорим първо за гравитацията. Или по-точно за филма “Гравитация” който тази година събра доста “Оскари”. Въпросът е – Защо!? За 3 от тях мога да се съглася: за операторско майсторство, за визуални ефекти, за монтаж. Но за наградата за най-добър режисьор някак не ми се вързва.

Какво е “Гравитация” – (много) слаб филм, тип катастрофична фантастика, който чупи, троши и рита по зъбите всякакви физични закони. Който е учил поне малко физика ще се сети за какво говоря, след като види сцената, когато Джордж Клуни бе “отвян” в Космоса… (То да беше само тая сцена, ама тя бе върха на недомислиците.) Освен това филмът реално бе моноспектакъл с актьор и половина, което само по себе си не е лошо, но моноспектакъл за да е интересен трябва да е наистина добър, това е много по-трудно, отколкото ако има повече актьори, а конкретно този беше адски скучен.

Правя паралел с “Аполо 13”, който въпреки че имаше много номинации, взе само 2 – за монтаж и … звук (??). А филмът бе много добре направен, добре следващ книгата и документалния материал, като същевременно не беше прост прочит на книгата на Джим Лавъл, нито документален филм. Рон Хауърд се бе справил невероятно. Очаквах “Аполо 13” да вземе много оскари – все пак това им е историята на американците, ама уви. Всъщност преди също бях писал за този филм и си давам сметка, че изводите които съм направил в предишния пост се припокриват с тези, които бих дал тук, за това приключвам по въпроса.