Колебаете се, къде да си направите тиймбилдинг?
Това е мястото!
Не се колебайте, а идвайте.
Ние пак сме там.
Както миналата година.
И както по-миналата
Да е живот и здраве, да продължим дълго традицията. И фестът да “иляди” 🙂
След серията за ГЕБ, с която може да съм досадил на много читатели, за което се извинявам, но смятам, че книгата си заслужава още много обсъждане, реших да пусна нещо свързано с нея в по-развлекателна форма. А именно тази история.
Вярно, тя засяга много малко от въпросите, разглеждани в ГЕБ и малко физични въпроси, надявам се в лесно смилаем вид (особено с бира), но все пак дава някаква светлина върху част от темите, разглеждани в книгата.
В два последователни поста се опитах да дам представа за уникалната книга на Дъглас Хофстатър.
Разбира се, трудно е да се анонсира такова невероятно произведение, за това и този пост ще е последен, въпреки че до сега съм засегнал съвсем леко същността на книгата.
Съзнателно, няма да разгледам по-подробно, последните глави, които всъщност са най-интересни. Само ще спомена някои аспекти от тях, като способността на разума да гради хипотези. Ние непрекъснато си представяме алтернативни варианти на някое събитие, някои по-възможни, други доста по-фантастични. Няма смисъл да посочвам връзката с творчеството, нали.
В предишния пост поразсъждавах относно странните цикли и структурата на вселената.
Е, Хофстатър продължава и в следващите глави да разглежда различни примери на странни цикли в най-различни области от действителността, включително в политиката, икономиката и т.н., но няма да се спирам на тях. Само за “домашно”, ще дам на упорития читател, който е успял да стигне до тук, една лека логическа задача от книгата (всъщност, тя е популярна задача, може да сте я срещали вече другаде):
Имаме трима автори А, Б и В. Но В съществува само като персонаж от роман на Б, Б пък съществува само като персонаж от роман на А, който от своя страна съществува само като персонаж от роман на В. Възможно ли е и тримата наистина да съществуват? (Отговорът е Да и който е прегледал предишните два поста лесно ще се сети как, и без да е решавал задачи по логика. )
По натам отново се разглежда самоопознаването и възможността да разберем собствения си разум и мозък, включително и проблемите на психическото здраве, но вече наистина спирам, надявайки се да съм възбудил достатъчно любопитството ви и стремежа към нови знания и нестандартно мислене.
В началото казах, че ГЕБ е много повече от философска книга. Време е да се обоснова.
Много съвременни учени под една или друга форма твърдят, че философията е мъртва. Така е. Времето, когато философията всъщност е представлявала науката отдавна е минало. Философията се е отделила от науката. Повечето философи не познават съвременната наука. Изключения, като Азаря Поликаров , който разбираше от квантова механика са малко.
ГЕБ може да се нарече философска до колкото дава един обобщен модел на света, живота, мисленето, разума. Но тя е много повече, защото е базирана на научните постижения на съвременната наука и изгражда строен математически модел на разглежданите проблеми.
Всъщност ГЕБ е на ръба между научно-популярен и научен труд. Математиката в книгата е дадена на достъпно за повечето читатели ниво, където не може да се мине с такъв опростен модел има препратки към сериозни научни трудове, които разглеждат проблема. И все пак, математиката може да затрудни доста читатели. Но както казах, не е необходимо да се следят всички математически операции. Има я и забавната част – диалозите, които представят като сценки сложните математически и логически разсъждения. А когато читателят навлезе в главите посветени на генетиката, интелекта ….
може да поиска сам да се върне назад и да прегледа наново операциите от чисто математическите глави.
Ще завърша с цитат от книгата:
“Компютрите са смехотворни. Както и науката като цяло.
Този възглед е широко разпространен сред определени хора, които виждат във всяко нещо, напомнящо числа или точност, заплаха за човешките ценности. Жалко, че те не могат да оценят дълбочината, сложността и красотата при изследването на абстрактни структури като човешкия мозък, където наистина се влиза в тесен досег с фундаменталния въпрос какво е да си човек.”
Моето мнение е, че ГЕБ е точно пособие, което би помогнало на такива хора, със “страх” от математиката и науката като цяло да почувстват връзката на науката, въображението и творчеството и че математическото въображение не е нещо различно от проявата на въображение в областите на изкуството.
И накрая да обърна внимание на невероятно добрата работа, която са свършили от издателство “Изток-запад”.
Изданието е луксозно, оформлението е невероятно добро. Корицата и хартията, печатът, графиките, оформлението – всички детайли са изпипани съвършено. Корицата е дело на Светослав Петков и Деница Трифонова, адмирации за двамата. Някой би казал, че и цената на книгата е “луксозна”. Да, висока е, но имайки предвид, какво уникално постижение е ГЕБ, че не е “масова” литература и работата, необходима за да бъде оформена и издадена, цената всъщност не е висока.
Когато четох статията, посветена на книгата, за която разказах в първата част, авторът ѝ съжаляваше, че никога няма да видим ГЕБ на български, защото съдържа непреводими игри на думи и труден за превеждане хумор. Държа да отбележа фантастичната работа на преводача Боян Брезински, който се е справил съвършено с тази трудна материя. Даже въпреки, че хумор принципно трудно се превежда, а “научен хумор” – съвсем, на много места е успял да предаде комичния елемент. Сравнявам превода и с руския вариант, от който съм чел откъси и мога смело да твърдя, че преводът на г-н Брезински е върховен.
Някой може би ще попита, след като ни делят близо 36 години от първото издание на ГЕБ, не е ли вече демоде, независимо, че е обновявана през годините. Ето, има даже научно-популярни филми, които засягат някои от разглежданите аспекти.
Категорично не! ГЕБ и в момента на излизането си, и сега може спокойно да бъде наречена революционна. Уникалният начин, по който синтезира задълбочен математически анализ на действителността, в която живеем, от която сме част и която всъщност сме, обобщението на широк кръг процеси, обект на множество частни науки и уникалният начин за представяне на всичко това в една популярна форма ще поддържат ГЕБ още много години на върха на вълната (простете за баналния израз).
“Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността” е истински подарък, който умът заслужава.
След като в първата част достигнахме до етапа на самопозоваването и системите с обратна връзка, в резултат на която се появяват неочаквани нови свойства идва ред на самовъзпроизвеждащите се системи. Като се разглеждат много варианти на самовъзпроизвеждане, не само простото копиране а и такива, при които копията се различават от оригинала.
Тук навлизаме в генетиката. (Тази книга е добра основа за опознаване на основите на генетиката и улеснява четенето на частта от ГЕБ, свързана с генетиката. )
Авторът демонстрира приложението на разгледаните до тук доказателства от теорията на числата в генетиката. Виждаме, че не става въпрос само за абстрактни разсъждения, а за математика със съвсем конкретни приложения върху реални обекти и процеси. Изведнъж, тези абстрактни операции с числа и формални закони придобиват реално изражение.
По естествен път идва аналогията на процесите в гените с музиката.
Изведнъж, стават ясни диалозите между Ахил и Костенурката, в които те създават странни на пръв поглед логически операции с необикновени имена.
Теорията на числата е доста абстрактна и сложна математическа дисциплина, която обаче, както е демонстрирано има конкретни приложения в действителността. Всъщност за много математически абстракции, достигнати първоначално по логически път, за които се е считало, че нямат приложение в реалността, в последствие се е оказало, че в определени области са незаменими. Това всъщност беше отклонение, иначе теорията на числата има приложения не само в генетиката, а при решаването на безброй много проблеми от действителността.
На тоя етап от книгата се изяснява странната надпревара между Костенурката и Рака, при която Рака непрекъснато конструира нови грамофони, а Костенурката успява да създаде плочи, които ги разрушават. Рака опитва да прави самовъзпроизвеждащи се грамофони, които да се възстановят, след поредната атака на Костенурката, но е обречен, заради Теоремата на Гьодел…
Няма да издавам, какъв е естествения аналог на тази странна надпревара. Интелигентният читател веднага ще се сети, кого представлява Костенурката и кого – Рака. (щом говорим за ДНК и гени 😉 )
Да, и на лазерната маркировка, с която Рака се опитва да защити грамофоните си от опасните плочи има аналог при ензимите и белтъците…
В “Геномът”, който цитирах по-рано е добре обяснен процесът на изграждане на организъм, от информацията в ДНК. В смисъл, че в ДНК, не се съдържа копие на организма, а само последователност от операции. В ГЕБ по-сериозно внимание е обърнато на създаването на белтъци, на базата на информацията в ДНК. След обстойно описание, което няма да повтарям тук, стигаме до няколко графики, които показват пряка аналогия на процесите в клетките и стъпките от Теорията на числата, които са разгледани по-рано в книгата.
В краищата на двете графики се виждат поредица от странни цикли – твърдения за твърдения, за множества от твърдения, за множества от множества от твърдения и т.н. от едната страна и създаване на белтъци от белтъци от белтъци… от другата.
Следва отново връщане към един от основните въпроси, които разглежда книгата – мисленето.
Интелектът също е разделен на отделни нива, всяко от които включва по-ниските, но прехода между тях е един вид квантов скок.
Тук мога да направя интересен паралел с книгата на Стефан Димитров Информационната Вселена, за която също подготвям пост и която мисленето, разглежда съзнанието и подсъзнанието, както и аналога с компютрите и изкуствения интелект.
Да, Хофстатър също разглежда изкуствения интелект и компютрите. И не, не прави грешката да съпостави мисленето на човека и работата на компютъра едно към едно, каквито опити сме виждали (даже съм чел за “доказателства”, колко битов компютър бил човешкият мозък и други нелепости).
Хофстатър демонстрира изоморфизма между начина на работа на компютъра, на съзнанието и разбира се, неизбежно – изоморфизма между едното и друго и множеството на, да речем естествените числа, ако разглеждаме изчисления с числа от това множество.
Разбира се в книгата тези въпроси са разгледани много по-подробно, от колкото в моето кратко резюме, но мисля, че точно те са най-интересни и си заслужава да бъдат прочетени от източника, отколкото да се опитвам да ги препредавам.
Много интересен е следващият етап, където се разглежда ирационалното мислене, емоциите, чувствата и могат ли компютрите да са ирационални и емоционални. Разгледани са мнения на представители на различни позиции, включително на такива, които смятат, че това е проява на душата – тоест нещо с по-висш произход, което не може да се имитира. Съответно след това е показано, че нищо не пречи на едно ниво на развитие изкуственият интелект да притежава тези свойства. Напълно във връзка с изложените разсъждения и логически обосновки до тук.
Без да се впускам в подробности, ще се спра на твърдението на противниците не ИИ, че не е възможно машината да се самоопознае, защото противоречи на теоремата на Гьодел. И това е така, на определено ниво. Например хардуерно, машинно програмиране, програмиране на език от високо ниво – това са само примери за няколко нива, но отгоре може да се наслагат още много нива, които си взаимодействат по сложен начин. Описани са случаи, когато програми за решаване на теореми от теорията на числата изненадват създателите си и откриват и решават много повече теореми. Това става въпрос за далечните 1975…80-та години. Днес нещата да далеч по напред.
Изкуственият интелект не може да бъде предварително програмиран. Той възниква в резултат от взаимодействие на всички нива в компютъра, а не в резултат на конкретна програма.
Разбира се, тези нахвърляни мисли в книгата са подкрепени с подробни разсъждения и теореми, които няма да излагам тук.
В крайна сметка изкуственият интелект също ще стане чувствителен, способен на абстрактни мисли и… ще бърка, няма да е безпогрешен – неизбежен резултат от сложните взаимодействия и противоречия на различните нива.
Тук неизбежно трябва да цитирам книгата на Николай Теллалов: 10-9 , за която писах преди време:
Чудат термин. ВСЕКИ интелект е всъщност „изкуствен“, той е продукт на културата. Само че хората съзират в израза „машинен интелект“ нещо необосновано враждебно.“
По повод странните цикли, ще спомена, че аналогия може да се намери и на квантово ниво.
Както от една система може да се прескочи на друга, по-висша, но не и да се направи плавен преход, така и частиците в квантовата механика обитават определени енергетични нива и могат да преминат на други само със скок.
Изобщо структурата на Вселената на определено ниво показва дискретен характер.
Единствено този начин на възприемане на действителността може да ни помогне да обясним парадокса на Зенон
Да, именно за Ахил и Костенурката – героите и от книгата, която разглеждаме.
Древният философ още преди близо 2500 години е имал прозрение за сложността на света. Първоначално съвремениците му не са му обръщали внимание, после много учени и философи са оценили сериозността на парадокса и са опитвали да го разрешат съгласно нивото на познанията на епохата, към която са принадлежали. Но чак сега, когато имаме общата картина от толкова много различни науки, можем да оценим и разрешим парадокса. Защото всички досегашни “решения”, които студентите по логика зазубрят, са непълни и са заобикаляне на проблема, а не разрешаването му.
Първа част
Горното заглавие всъщност е от ревюто на книгата в списание “Съвременник”.
Януари, 1984-а година. Набързо купувам от павилион на софийската гара първото списание, което обещава да става за четене и има повече материали, за дългия път до Търговище.
Зачитам се в статията с най-странното заглавие и оставам без дъх!
В последствие ми свиха списанието. Яд ме е, че заради нещо съвсем друго. Ако тоя, който го завлече, беше в състояние да оцени въпросната статия, щях да съм доволен.
Както и да е. От тогава си точа зъбите за тази книга, въпреки изказаното твърдение, че не подлежи на превод.
Е, преди няколко години в в Книголандия излезе съобщение, че издателство Изток-запад подготвят българското издание и заех дебнеща поза. Не след дълго книгата беше в ръцете ми.
Трудно е да се класифицира точно тая книга.
В предговора авторът пише:
в книжарниците съм виждал ГЕБ да украсява лавиците на най-различни раздели, не само математика, обща наука, философия и когнитивна наука (които са приемливи), но и религия, окултизъм и бог знае какво още. Защо е толкова трудно да се разбере за какво става дума в тази книга? Със сигурност не е само заради обема й. Вероятно поне отчасти причината е свързана с това, че ГЕБ покрива, и не просто повърхностно, тъй разнородни теми – фуги и канони, логика и истина, геометрия, рекурсия, синтактични структури, естеството на значението, дзен будизъм, парадокси, мозък и разум, редукционизъм и холизъм, колонии от мравки, понятия и ментални репрезентации, превод, компютри и техните езици, ДНК, белтъци, генетичният код, изкуствен интелект, творчески способности, съзнание и свободна воля – понякога дори изкуство и музика, да не повярва човек!, – че за много хора се оказва невъзможно да определят основния фокус.”
Аз лично я определям като философска. Но в оня широк смисъл, от времето, когато философията е била единствената наука и е обхващала всички области на познанието.
Всъщност философска е слабо определение за книга като ГЕБ. Тя е много повече и ще поясня по-късно, какво имам предвид.
Трудно е да се каже, какво точно представлява ГЕБ. Не е “стандартна” философска монография, нито учебник, още по-малко историческа или биографична книга. Но от нея човек може да научи много за основите на формалната логика, теорията на числата, генетиката, че даже и елементарната теория на музиката. В нея има исторически данни, както за тримата “герои” от заглавието, така и за други личности, свързани с тях, макар че всъщност тези данни заемат много малка част от обема й.
И накрая но това въведение ще използвам още един цитат от десета глава на ГЕБ, за да дам някаква представа за същността ѝ –“Да бъдат предложени начини за преодоляване на противоречието между софтуера на ума и хардуера на мозъка е основна цел на тази книга.”
ГЕБ може да се чете задълбочено, вниквайки постепенно в логиката на доказателствата, изведени на страниците, (спокойно, далече не целият ѝ обем е изпълнен с математически и логически уравнения) може да я четете с лист и молив и да си правите упражнения по логика и други дисциплини (авторът се е постарал даже да остави “задачи” за “домашно” на особено любознателните читатели, но пак повтарям, не става въпрос за учебник!).
ГЕБ не може да се чете повърхностно, отгоре отгоре, за “убиване” на времето. Четенето изисква задълбочено вникване в съдържанието, което не никак трудно, защото е написана много увлекателно.
Всъщност това не значи, че е задължително подробно да проследявате всички математически доказателства в книгата,(макар че не пречи, даже е по-приятно), достатъчно е да се схване основната мисъл във всяка глава и стъпка по стъпка да оставим автора да ни води към същността.
След историческо въведение, включващо срещата между Фридрих Велики и Бах, следва кратко запознаване със структурата на каноните на Бах, картините на Ешер и теоремите на Гьодел, въведение в теорията на странните цикли. До тук вече читателят може да си изгради представа за идеите на книгата.
Следва въведение във формалната логика и теорията на числата, с въведение във формалните системи и няколко прости задачи, които лесно могат да бъдат решени съгласно установените правила. Изведнъж задачите стават по-сложни и решенията, без излизане извън рамките на системата – невъзможни. Често, решение може да бъде подсказано от интуицията, а не по пътя на формалните операции. При прилагане на изоморфизъм, или съпоставяне на една сложна структура (множество) на друга, като определени части от едното множество имат изображение в другото. Оказва се, че при откриване на един вид изоморфизъм се получават едни решения, при друг – други.
“Границата, която разделя множеството от истинните твърдения от множеството от неистинните твърдения е всичко друго, но не и праволинейна; тя има много коварни извивки, а математиците са очертали някои нейни участъци след стотици години работа.”
За улесняване на възприемането логическите задачи след като биват изложени във формален вид, биват „изиграни“ под формата на случки. Въведени са няколко герои. Ахил и Костенурката, да същите от Парадокса на Зенон. Към тях са прибавени още два странни образа – Ракът и Мравоядът. Защо точно те, става ясно с напредване в съдържанието.
Постепенно, през формалните задачи идваме до описанието на организацията на мравките, от там достигаме до същността на мисленето. Чудесно авторът чрез своя герой, Мравояда илюстрира процесите, възникващи в мравуняка при дадено събитие, примерно намиране на храна. Отделните мравки не мислят и се водят от прости инстинкти. При възникване на събитие отделят химически вещества, с които сигнализират на посестримите си. Ако събитието е слабо, сигналът затихва. Ако е с достатъчен интензитет, възникват екипи от мравки, които обработват събитието, като през цялото време на обработката, мравките в екипа могат да се сменят. Когато събитието отшуми, екипите се разпадат. Отделно има екипи от по-високо ниво, които от своя страна са съставени от други екипи на по-ниско ниво. Така се изгражда йерархична структура и дейността на мравуняка изглежда отстрани като проява на разумно същество.
Тук леко ще се отклоня от книгата. Примерът, как от прости структури и действия могат да възникнат сложни е много важен за разбирането на света. Добра илюстрация представлява филмът “The secret life of Chaos” (субтитри). Доста от темите, засегнати в книгата са илюстрирани във филма.
От структурата на мравуняка Хофстатър преминава към човешкия мозък. Мравките са заменени с неврони, различни процеси на възбуждане създават различни сигнали, те от своя страна – сигнали от сигнали. Разбира се нещата не са елементарни. Съпоставката с „изкуствения мозък“ – компютъра не е пълноценна, най-малкото, защото логиката на компютрите е двоична. Всеки неврон има много входове и изходи и зависи кои ще бъдат възбудени, на кои съседи ще се предаде възбуждението, какви събития предизвикват различните сигнали, дали един сигнал отговаря само за едно събитие, или може да се предизвика от различни… Всички тези, както и много други аспекти са разгледани в книгата.
Заедно със задълбочаването в мисловните процеси, върви и навлизането все по навътре в теорията на числата. След въведение в основните понятия от следващия етап, направени от двамата герои – Ахил и Костенурката, стигаме до етап, в който авторът ни демонстрира, как Гьодел е показал, че една система не може да се дефинира сама в себе си:
“Гьодел намерил лесен начин да изрази твърдението “ТТЧ (Типографска Теория на Числата) е непротиворечива” във формула от ТТЧ и после показал, че тази формула (и всички останали, които изразяват същата идея) са теореми от ТТЧ само при едно условие: че ТТЧ е противоречива. Този, обратен на очаквания резултат бил тежък удар по оптимистите, които се надявали да бъде намерено строго доказателство, че математиката е свободна от противоречия”
По-натам е показано, че за да се избегне противоречието е необходимо да се разшири системата, или както в геометрията да се въведат аксиоми.
Следва хитроумен диалог, в който Ахил се опитва да убеди костенурката, че има рожден ден, но въпреки всичките му опити, не успява да пробие логическата система на Костенурката. За целта Ахил се опитва да излезе от системата, да мине на по-високо ниво в логическата верига, но Костенурката му показва, че отново са се върнали там, от където са започнали, макар и на едно ниво нагоре. Диалогът е много ценен, няма да го възпроизвеждам, както и следващите илюстрации на безкрайни поредици от разновидности на ТТЧ, всяка от която съдържа външни аксиоми, за да избегне противоречията в себе си. На свой ред Теорията от по-висш ред, включваща външните аксиоми за ТТЧ от предишното ниво се оказва също противоречива и има нужда от външни аксиоми, които да решат противоречията в нея и така – до безкрайност. Тези разсъждения водят до извода, че компютърна програма не би могла да излезе от системата, тоест, да направи нещо, което не ѝ е заложено предварително. Моментно чувство на превъзходство? За малко, докато не осъзнаем, че реално, щом не можем да напишем подобна програма, ние самите не знаем, как да излезем от системата, да надскочим себе си. Следват няколко страници, които ни показват, че реално ние самите няма как да излезем от себе си и да речем се видим отстрани, без да ползваме външна помощ – било на огледало или на мнението на приятел, или пък на психоаналитик…
Всъщност, дълбокият смисъл на този диалог, както и другите става напълно ясен, когато от абстрактната теория на числата минем към разглеждането на реални проблеми, като генетиката, процесите в клетките, интелекта.
В диалога между Рака и Ахил е направена интродукция към следващата част от анализа – самопозоваването. Който е гледал филма, който препоръчах по-рано, веднага ще се сети за системите, базирани на прости много правила, включващи обаче обратна връзка, в резултат на която се генерират нови и неочаквани форми. Рака демонстрира абсолютно същият опит с камера и огледало, който е онагледен във филма. Следва разбира се аналитично “разнищване” на проблема на математическо ниво.
Повечето диалози между героите на пръв поглед са странни, но с напредването на книгата се изясняват и се оказва, че са чудесен начин да бъдат онагледени изключително сложни процеси. Посредством тях читателят осмисля много по-лесно разглежданите по-късно аспекти от действителността, която ни заобикаля и от която сме част.
Ако някой не е разбрал – поради големия интерес, ще има и втора лекция на проф. Докинс
И разбрах, че и за нея билетите са на изчерпване.
Има лъч надежда!
ПП:
Ето на сайта на театър “София”
