Monthly Archives: December 2017

И още малко за Дисни

Мислих си тия дни, какъв точно им е проблемът на Дисни. Защо уж направиха нещо, което се води продължение на “Междузвездни войни”, на пръв поглед прилича на “Междузвездни войни”, но след като го изгледаш, остава едно чувство, че са ти пробутали яко менте и че всъщност нещата имат малко общо с “Войните”.

В предишния пост цитирах няколко мнения на други фенове. Но мисля, че открих какво всъщност не им е наред на Дисни.

Когато Уолт Дисни поставя основите на съвременната мега компания, всичко което прави е ново, революционно. Той създава една нова приказна вселена с непознати досега герои. Но това е било в началото на 20-век.

В последно време “Дисни” не са създали нищо оригинално. Най-успешните им проекти са преработки на стари приказки. Много променени, разказани по нов начин, различен от оригинала, но все пак стари истории. Да видим – “Малката русалка„, “Аладин”, “Рапунцел”, “Пепеляшка”, “Красавицата и звяра” и още много. Нещо ново и оригинално? Може би “Покахонтас”, ако затворим и двете очи и примижим с третото.

Какво? “Хана Монтана” ли дочувам от ъгъла? И Джъстин Бийбър. Оп, извинявам се. Това последното не беше филм.

Да, от ония времена, когато “Дисни” бяха новатори, датира и първата анимационна версия на “Снежанка и седемте джуджета” и това наистина е било оригинално. Но от много време основната дейност на компанията е да претоплят стари манджи, да преразказват стари приказки по техен начин.

Затова и “Дисни” се захванаха със StarWars. Няма какво да се лъжем -“Войните” са си приказка. Приказка, която въздейства на малки и големи и кара дърти хора да се вдетиняват, но приказка. И верни на себе си “Дисни” се докопаха до приказката и я преразказаха по свой начин. Без да се съобразяват със същността ѝ, без да им пука за близо 40 годишното наследство от книги, игри и анимации, от Канона и Легендите, градени досега.

А че Дисни преразказват старите истории всеки, който погледне обективно ще се съгласи. Епизод VII бе лошо повторение на епизод IV. Изключително лошо. Малко по темата тук.

Както чета за Епизод VIII, повторенията продължават. Цитирани бяха в Мрежата много паралели с епизод V. Битката на Люк с Доналд Дък, извинявам се, с Кайло Рен повтаряла битката на Оби-Уан с Дарт Вейдър и т.н.

Дисни за съжаление повториха отново това, което основно правят. Преразказват приказки. В някои случаи им се получава добре. Но една добра приказка, вкарана в калъпа на Дисни може да бъде само окепазена.

Дисни, Дисни…

Дойде дългочаканият Епизод VIII. (Ако питате за кой филм става въпрос, не четете. Този пост не е за вас.)

Не съм го гледал… Няма и да го гледам. След като видях, накъде отиват нещата в Епизод VII се отказах да гледам продукциите на Дисни на тема Междузвездни Войни. По стечение на обстоятелствата направих изключение за Rogue One и останах доволен, но това е все пак филм от “старата вселена” на Star Wars, а не тази на Дисни.

Защо пиша, след като не съм го гледал ли? Попаднах във Фейсбук на две много интересни мнения, които съвпадат с моето. Във “Фейса” човек може да се натъкне на много интересни неща, наред с ежедневната плява. Лошото му е, че да пишеш там е все едно да пишеш в снега. Или на пясъка на плажа. Затова реших да копирам тук въпросните мнения, за да се запазят за по-дълго.

Тома Петров:
“Знам какво става, да, съвсем ясно е. Дисни са много щастливи, че притежават Стар Уорс франчайза. Дотук добре. Но всъщност точно този франчайз не им харесва. Или по-точно, харесва им само едно нещо в него – възможността да им носи кинти. Иначе съвсем не ги кефи. Не ги кефи алюзията с падането на Рим, не ги кефят джадаите, не ги кефят даже Чубака или R2D2. За това са решили да убият всичко. Не просто като персонажи, но и като концепции, като сюжет, абе всичко. За това е важно да убият последния Скайуокър. За това променят механиката на света на Лукас, философският му строеж. По-интересното е с какво ще го запълнят. С още плюшени порги и безполови дайвърсити янг адълт персонажи, ето с какво. И ще си направят техен си Стар Уорс, който по нищо няма да прилича на любимата ни поредица, освен, разбира се, по името. То ще си остане същото и ще носи приходи, точно с каквато цел бе купено.”

Даниел Георгиев:
“коментар по отношение на Star Wars VIII:

Ако не сте го гледали – помислете. Филмът е по-добър от седмата част и това може би ще ви надъха. Но може би само това.
———
(следват спойлери!!!)

Да си джедай е лесно. Трябва да кръстосаш крака на една скала и да си много много спокоен и да почнеш да усещаш различните чувства – тъга, щастие, злоба и т.н. Може в началото да си филмарче с меч, но само това. Само това. Каквото и да кажем, както и да го сучим – ДИСНИ, СПРИ С ФИЛМИТЕ ЗА STAR WARS. За бога, Йода приличаше на Мики Маус.

Историята беше по-завъртяна от тази на седмата част – факт. Но само до тук мога да си изразя хвалбите. Дисни, излиза, че главният Сит може да повлияе на младши-представителката на джедаите, а тя може да повлияе на обучен представител на ситите – Кайло Рен, като последният убива своят учител Сит… твърде елементарно. За справка със “Завръщане на джедаите” – Дарт Сидиъс съсредоточаваше цялата си енергия да “изпърже” с мълнии Люк и тази му разсеяност позволи на Дарт Вейдър да убие Императора. В тази част обаче Сноук просто си лафеше и изведнъж – хоп на две части.

Идеята Кайло Рен да е много силен поради това, че в него се блъскат светлина и мрак, подобно на Вейдър, но с една идея по-малко, е добре.Но се получават някакви моменти на “тук ще е както при Вейдър, а тук – не”. Въпреки че му е внук, Кайло е по-скоро залитнал към тъмната страна не както Анакин (да спасява любим човек), а просто защото е чул, че е яко да си лош. Поне така се представят нещата при Рен.

Но новите части уж са проводник на някаква нова идея и все пак… само на “уж”. Люк умира като Оби-Уан в IV-та част. Нищо ново. Преди това обаче се държи като Йода, но нека да не сме педантични. Въпреки всички години Люк си остава син на Вейдър – толкова силен и толкова нерешителен на моменти (“отивам да запаля тоя храм. Или пък по-късно”).

Връзката на разговор между Рей и Кайло беше като по Скайп. Не, че нещо, но и представянето на духа на Йода в VI-та част, и разговорите между син и баща бяха в пъти по-добре направени от екипа на Лукас, въпреки да са се използвали технологии от миналия век.

Хумор. Навсякъде. Кораби се взривяват и умират бунтовници, но това е само за 5-7 мин. След това почва яки майтапи. Помним как Хан Соло пускаше майтапчета с Чуи или без него и бе смешно, като това не изместваше фокуса от сериозността. А сега – Лея се шегува, Поул се шегува, Фин се шегува, някаква азиатка се шегува, Люк се шегува, Рей се шегува. От всички изброени на Лея, Люк и Чуи шегите наистина си ги бива, но и те събрани в един филм и редуващи се през 30 мин. някак… не са като за Star Wars.

Та така де.
Като цяло аз лично не ще гледам другата част на Star Wars на кино, защото вече просто на Дисни си проличава все повече и повече целта – пари. Магията на Star Wars беше в това да не бъде комерсиален, а преди всичко интересен. Е вече не е така – комерса е преди всичко.
Затова сбогом Star Wars на кино от мен.

– Критиката ми не е насочена към нито един от актьорите. Те играят много добре и наистина са посветени на поредицата и завета на оригиналните филми (от I до VI). Критиката ми е насочена към сценаристите и режисьорите. -“

Ето и мнението на Светослав Александров
цитирам:
“През изминалите години съм се нагледал на такива бълвочи, че съм ги зарязвал още по средата. На фона на това The Last Jedi е класи над тях. Но не е и добър на фона на стандартите, които предишните епизоди са поставили. Star Wars: Episode VIII – The Last Jedi е типичен съвременен филм. “

Както коментирахме и на друго място, Дисни упорито се стараят да напъхат Star Wars в рамката на “Спящата красавица и звяра”, “Малката Русалка” и останалите “одиснени” приказки.

Жалко.

We’ve got the power. We are divine!

14-и декември 2017. Зала “Арена Армеец”.  Последните закъснели зрители търсят местата си по трибуните. Музиката, която забавлява зрителите преди да почне концертът постепенно се усилва. Светлините угасват и…

Отидох на този концерт със смесени чувства. От една страна да видиш Киске и Хансен отново в Helloween е събитие, което спокойно  може да се нарече историческо. От друга, лошият звук при концерта през 2007-а и не много доброто представяне в Каварна през 2014-а година (плюс повече от отвратителния звук) ме караха силно да се колебая, дали да ходя на този концерт. Докато приятел от Каварненската компания “ме изнуди” да отида… За което съм му изключително благодарен.

Още с първите акорди на песента Halloween стана ясно, че притесненията ми са били напразни. Звукът беше чист (като се има предвид, че става въпрос за Арена Армеец – място славещо се с отвратителна акустика) и балансиран. За първи път на концерт на Хелоуин чувах ясно вокала до такава степен, че можех да различавам отделните думи.

Като цяло, шоуто бе невероятно! И “невероятно” е слаба дума. Нищо не бе пропуснато. Лек хумор, заигравки между членовете на групата и с публиката. Страхотна мултимедия. ( И топки 🙂 )

И разбира се музиката. За близо 3 часа чухме може би всички емблематични песни на Хелоуин от различните им периоди, като всички на сцената се раздадоха максимално.

Анди Дерис за разлика от последният път, когато го гледах беше в много добра форма.

Но Киске е голям! Не, Киске е велик! Казах ли вече? Михаел Киске е бог!
Невероятен обхват (от бас-баритон до висините, които малко тенори могат до достигнат), невероятен тембър. И абсолютно запазен през годините глас.

Разбира се Кай Хансен също беше там, изпя три или четири песни и през другото време чино свиреше като трети китарист, като никоя от китарите не беше “в повече”. Трите китари на моменти постигаха страхотен щрайх-ефект.

На концерта “участва” още един от създателите на Helloween – починалият Инго Швихтенберг. На мултимедийната стена гледахме негово соло, след което Дани Льобле свири заедно с него, като постигна пълен синхрон.

Може би върхът на концерта бе изпълнението на “Keeper of the Seven Keys”, когато Киске демонстрира пълните възможности на гласа си, след като малко преди това със Саша Герстнер неочаквано направиха “Blue Suede Shoes” на Елвис Пресли.

Но и най-хубавите неща, даже и да са по-дълги от стандарта свършват. След шеметно изпълнение на“I wont out”, сред много овации и след много поклони и селфита с публиката музикантите се изтеглиха и дойде нашият ред да търсим своя път навън, заредени задълго с енергия от един невероятен концерт.

Накрая малка забележка към организаторите. Организацията беше почти перфектна, като изключим декларациите за непълнолетни – в нашата група имаше потърпевши на недомислицата, която бе сътворена. След като чакаш 15-20 минути на опашка, за да достигнеш до проверката за оръжие научаваш, че трябва да вземеш декларация от касата – една единствена такава имаше на близо 100 метра, където даваха декларации и продаваха билети едновременно. След което, като я попълниш, трябва с детето да се наредиш пак на студа да изчакаш реда си отново. На всички други концерти досега декларациите бяха при проверката на билети.

Истина, истина ви казвам!

Тия дни мярнах в Сурат-китапа снимка. Снимка стара, пожълтяла, избледняла – орижънъл, дет’ са вика!
На снимката – млад офицер от SS. Текстът към фотото пояснява, че това е Джордж Сорос на млади години и разказва, как е натрупал богатство, продавайки евреи на нацистите.

Бърза, та чак светкавична справка показва, че Сорос е роден 1930-а година. Критичният размисъл и аритметиката от началния училищен курс водят до такива едни въпроси:

На колко години аджеба, тойзи мрачен вундеркиндин е успял да стане офицерин! И как на тази крехка възраст е съумял да направи зловещите си сделки!

Мисля, та се чудя  и подвиквам “Въх!”.

И като заключение да припомня един златен завет на Патриарха на Българската литература: