Или размислите на един доволен от снегопочистването

Да, добре чухте. Аз съм доволен от хората, които се занимават с почистването на снега в София тази зима (февруари 2018).

Снимчица:

Кофти, а? Само че това оказва се не е София а Ню Йорк. Не може да бъде! Непочистен сняг в Ню Йорк! Е, може.

Наложи ми се да шофирам из София по време на най-силния снеговалеж – на 26.02.2018. Винаги когато мога, гледам да избягвам шофирането в такова време и да ползвам градския транспорт. Този път обаче нямаше как, уви. Но пътищата бяха почистени и обработени. На много места виждах снегорини, които не само пръскаха химикали, а и чистеха. Всички до един.

Уточнявам:
Говоря за сегашния случай и само за града. Иначе съм виждал предишни години как “прехвърчат” снегорини с вдигнати гребла там, където трябва да ринат, защото има много сняг, но те отчитат “километри”. Или пък как стоят неподвижно, а снегът е по-висок от клиренса на Жигула… Какво да кажем за съвременен автомобил.

Въпросът е, че трябва да се оценява конкретният случай, а не да се плюе по инерция.

Между другото, когато почистих колата и я размразих се качих за не повече от 10 минути да взема багаж. Наложи се да повторя процедурата с почистването почти отначало. За десет минути колата бе покрита със сняг и обледенена на много места.

Същото беше и с пътищата. Освен, че валеше много обилно, имаше силен вятър, който навяваше вече падналия сняг. Съответно скоро след като е минал снегорин слоят сняг ставаше вече дебел и даже големият трафик не успяваше да “изчисти” снега. Но улиците бяха посипани с химикали и нямаше проблем с придвижването, а и както казах, снегорините минаваха често и не се натрупваше дебел сняг никъде.

Тази сутрин пак се наложи да ползвам автомобил. В 5 сутринта улиците бяха почистени до асфалт, въпреки падналия същата вечер обилен сняг. И не само по големите улици.

Тодор Колев, когато беше културно аташе в Канада беше разказал, че там снегорините тръгват след като спре снега…

Така де. Но нашенският герой предпочита да мърмори и недоволства, вместо да оцени ситуацията. Може би повечето от плюещите, ако хващаха лопатата да почистят пред домовете си (както се и полага) щяха да имат малко по-различно отношение към хората, които пак казвам си вършеха много добре работата.

Но Балканский Лев най се страхува от Лили Рибката, че да не го “джендъряса” и от това, да свърши нещо сам. Друго си е да гледаш как хората бачкат, а ти да ги “храниш”… Голям кеф!

Защо избрах точно този човеколюбив цитат за заглавие ли?
Едно, че това изпълнение много ми хареса и освен това привлича внимание.

Като гледам историята на записите, за изкуство съм писал главно за книги и кино. Рок-концертите не ги броя – за тях даже има цяла отделна секция. Което не значи, че всички други видове изкуство ги пропускам. Просто за да пиша за нещо, трябва много да ме е впечатлило. Ако не се е получило много добре от уважение към труда на артистите се въздържам от негативни коментари. Всъщност, писал съм веднъж за театър, макар че е имало и доста други постановки, които много са ми харесали, по някаква причина съм пропуснал да ги отразя. По някаква причина не ми е дошло вдъхновението, или ищаха, за да е в тон с темата.

Вече е станало ясно мисля, че съм бил на опера. На “Отвличане от сарая” – постановка на Опера Нова България.

Няма да крия, че подходих с леки колебания, тъй като става въпрос за нова оперна формация – Опера Нова България. Макар че участието на оркестър “Симфониета” само по себе си говореше за серозен подход, както и на балета “Кралиците на ориента”, който и с танц и с цялостно присъствие допринесе много за страхотното изживяване и пълното потапяне в атмосферата на спектакъла.

Друго, което ме безпокоеше беше, че постановката бе в Синдикалния дом на транспортните работници и т.н. – непозната за мен зала. Обаче залата се оказа с много добра акустика! Нещо от което страдат много от залите, в които се провеждат музикални събития е ужасната акустика. В тази зала обаче се чуваше много добре. Или е била построена с мисъл за акустиката, или хората, които отговарят за звука са си свършили чудесно работата. Или и двете.

Единствената забележка за залата е, че е твърде малка. Събира около 300 души и билетите бяха разпродадени доста преди датата на постановката.
Понеже е малка, оркестърът е в самата зала. Което обаче на мен ми хареса, да мога да виждам музикантите, но не знам дали на тях не им е неудобно.

Постановката бе, слабо е да се каже разкошна. Бе невероятно удоволствие и приповдигнатото настроение остана много часове след като завесата се спусна за последен път и аплодисментите отшумяха.

Актьорите бяха разкошни. Няма да споменавам никого по отделно – всички много се стараха и се раздадоха напълно. Снощната постановка ми напомни за великия Видин Даскалов (знам, че играеше в оперети, а не в опери, мерси за напомнянето). Той многократно показа, че с хъс, енергия, старание и умение можеш на всякаква възраст да играеш всякакви роли и да убедиш че наистина си най-подходящият точно за тази роля! И разбира се с талант. С много талант. Изобщо, едно голямо браво на всички.

Не мога да пропусна диригента Свилен Симеонов, който с експресивното си поведение на практика бе още един, невключен в списъка актьор.

Задължително трябва да спомена и декорите и мултимедията. Ненатрапчиви, даващи голяма свобода за въображението на зрителя. Много добре подбрани!

Адмирации и за режисьора Георги Симеонов.

Сигурно ще пропусна някого, така че поздрави за добрата работа на всички от екипа.

Следващата постановка на операта ще е на 24 март 2018 и билетите вече са в продажба.