October | 2018 | Пещерата на неандерталеца

Григор Гачев е добре известен в българския Интернет свят още от самата поява на това явление в България. Негов е един от първите BBS-и, които беше май единственият свързан с фантастика.

Помните ли онези времена на телефонните модеми, дуплексите и BBS-ите? Мина толкова време от тогава, че сигурно има читатели, които изобщо не са преживяли тази “епоха”.

След епохата на BBS-ите Григор остана сред най-популярните имена в Интернет-пространството с може би най-добрия блог.

Освен това Григор е известен като много добър писател, който за съжаление има твърде малко време да пише.
Някои от разказите му могат да бъдат прочетени на сайта му.

Освен разказите Григор има и роман – невероятният “Ортодокс”. Различни реалности се преплитат една в друга, магия, религия и наука са в конкуренция (и в крайна сметка в единство), невероятен полет на въображението.
Мислите, че “това сме го виждали вече”? Не, “Ортодокс” е много по-различен от многото романи с подобна тематика. Романът е оригинален, не повтаря вече казани неща, различен.

Дълго време романът беше в процес на дооформяне. Добрата новина е, че вече е завършен и предстои да бъде издаден от Човешката библиотека.

До края на октомври там могат да се направят заявки за хартиени бройки.
Подробности – при човеците.

The first man Още отдавна, когато бях писал за филма “Аполо 13” бях задал въпроса, защо филмът за една катастрофа е много по-добър от многото филми едно от грандиозните постижения на човечеството през 2-и век – стъпването на човешки крак на Луната. (По-точно – човешки крака – общо 24 на брой).

Не съм спирал да задавам този въпрос, докато вчера гледах “Първият човек”.

Хм, не. Филмът не постави точка на въпроса.
Всъщност това не е филм за кацането на Луната. Това е филм за Нийл Армстронг. За живота му, проблемите с които се сблъсква и служебно, и в личен план, за кариерата му.

Самото кацане бе отбелязано мимоходом. Като едно от събитията от живота му. Вярно, беше показано много добре. И с много силния момент с гривната на дъщеричката му. Не знам, дали е истина, или режисьорска идея, но беше наистина силно и хващащо за гърлото.
Филмът всъщност започва с тази трагедия в живота на Армстронг – загубата на детето му и създателите умело успяха да покажат как тя оставя отпечатък върху целия му нататъшен живот.

Сравнително добре бе отразена и катастрофата с Аполо 1. Приятелството на Армстронг и колегите му със загиналия екипаж и как научават, че тях вече ги няма. Отишли си поради нелепа грешка. Добре, но някак набързо.

Всъщност това бе основният проблем на филма. Създателите му се бяха опитали в кратко време да съберат страшно много неща. Вярно, все важни, но някак като цяло остана впечатление за препускане през събитията. Хора незапознати подробно с историята мисля, че след филма не биха били много по-наясно, а по-скоро по-объркани. Може би и затова няколко момичета си тръгнаха по средата на филма. Не знам, какво бяха очаквали да видят, но явно не откриха това, за което бяха дошли.

От друга страна, за нас, космическите ентусиасти филмът е още един начин да си припомним историята, да усетим ентусиазма, страховете и надеждите на участниците в космическата епопея от преди вече половин век. Буквално да изживеем моменти от полетите. Те бяха много реалистични и добрият звук и мощният бас от уредбата в киносалона буквално създаваха илюзията, че чувстваме вибрациите и сътресенията, на които са подложени астронавтите. Това е филм, който задължително трябва да се гледа на кино.

Да, “Първият човек” е наистина добър филм. Но все пак “Аполо 13” за мен си остава най-добрият филм на тема космонавтика. Следван може би от “Салют 7” ( „Времето на първите“ още не съм гледал) и “Чалънджър” – този от 1900-а. Филма от 2013-а съм го пропуснал.