Ще спестя подробния преразказ на концерта. В Мрежата се появиха достатъчно материали:

http://avtora.com/news/nowini/trichasow_zemetrus_ot_manowar_w_kawarna

http://news.ibox.bg/news/id_2059126714

http://showbusiness.actualno.com/news_110392.html

и т.н.

Няма да се впускам и в подробности, как с дъщеря ми и още двама приятели се добрахме в горещия последен юнски ден до Каварна, за душния автобус, за това как на магия намерихме място където да оставим багажа си, а след концерта и собствените си тела, потрошени от пътя, многочасовото стърчене на крак и безбройните киловати зукова мощ, която се изсипа отгоре им. Ще се спра на нещата, които ми направиха особено впечатление и които правят този концерт уникален.

Първото нещо, което ми направи впечатление, когато към 4 и 30 пристигнахме, че хората усилено репетираха (чуваше се идеално на автогарата 😉 ) и така плътно до 7 часа. Това много добре показва сериозното им отношение към това, което вършат.

Рок-настроението се почувства още на автогарата във Варна, когато щом се показа автобусът с табела „Каварна, Шабла“, тълпата на перона дружно изрева „MANOWAR!!!“ :-D. После палатковият лагер около стадиона, рокерите, моторите, импровизираните павилиончета „бира-скара“ – навлизаш в един друг свят, който паралелно съществува с добре познатото ни ежедневие….

Влязохме в стадиона, тълпата постепенно растеше, в 2 0 и 30 започна първата подгряваща група, която общо взето изнерви всички… Момчетата бяха добри музиканти, и вокалът го биваше, но освен много шум май не успяха да направят поне малко музика.

Виж втората група „HolyHell“ беше истински шедьовър, като вокалистката им Maria Breon показа завидни гласови способности, като направиха и страхотен дует с Eric Adams.

И така, вече добре подгряти и вече крайно нетърпеливи, в 23 часа дочакахме да се появят Кралете на метъла!

И се започна! От песен в песен, без почивка, без размотаване, с пълно себеотдаване. Нямаше простотии като плейбеци и т.н., никакво претупване или опростяване на нещата. Напротив, инструменталите бяха наситени с много импровизаци, пределно сложни, Ерик пееше както си го знаем, на върховно ниво. Joey DeMaio направи невероятни неща с баса, като съвместяваше едновременно ролята на басист и втори китарист (често беше трудно да повярва човек, че на бас-китара могат да бъдат изсвирени такива неща!)

Manowar са много интересна група. Имат както тежки студийни записи с хор и симфоничен оркестър, така и много песни, предназначени за „взривяване“ на публиката на концерти. Естествено предимство беше дадено на вторият тип, но не бяха пропуснати и песни от другия вид, като се намесваше и клавир.

И така без почивка цели три часа! Бяха изпълнени песни от всеки албум на групата. Вярвам всеки фен е чул поне една „своя“ песен. Не знам как Ерик издържа цялото това време да пее на върховно ниво.

Май от седемсете години такъв дълъг концерт не е правен, да не говорим, че в България никога не се е случвало.

Особено впечатление направи отношението към феновете! Първо DeMaio си беше приготвил доста текстове на български ( а не само „стравейте“ и „бльагодариа“, както правят повечето гости в България) и се беше постарал да научи да ги произнася правилно! После, когато говореха на английски и Джоуи и Ерик ясно си даваха сметка, че са пред хора, на които английският не им е роден и се стараеха да говорят ясно, произнасяйки отчетливо всяка дума. Явно ясно си даваха сметката, че всеки един е дошъл заради тях и трябва освен да получи удовлетворение от музкиата, също и да разбира какво му се говори, както и че за тях е важен контактът с публиката.

Естествено върховният жест на уважение беше изпълнението на „Мила Родино“. Ерик пя без да чете, беше научил перфектно текста, като произношението беше страхотно като за човек, на когото това са първите думи, които произнася на български и едва ли повече ще каже нещо на този език. Да не говорим, че едно е да говориш, съвсем друго е да ПЕЕШ на език, който не познаваш!

Както в един форум бе казано: „Нечовешки концерт, който постави стандарти, които трудно ще бъдат подобрени скоро“:

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=manowar&Number=1947525172&page=0&view=collapsed&sb=5

Добри думи трябва да се кажат и за организацията.Охраната беше на ниво, винаги се появяваше където трябва, без иначе да се натрапва. Също нямаше простотии, като на концерта на „Blackmore’s night”, където ако видеха някого с фотоапарат го гонеха от залата.
Освен това въпреки, че стадионът можеше да побере много повече хора, не бе допуснато да се превиши нормативът, който осигурява както беопасност, така и достъп на всички до павилионите за бира и вода, както и до тоалетните.

Накрая в 2 и нещо сутринта, под звуцита на „ The Crown and the Ring“ (на запис) се отправихме към квартирата с ясно съзнание, че нямаме сили за Джулая на Камен бряг, където също се очакваха да се случат (и са се случили) интересни събития.

Това беше едно от събитията, които оставят ярък спомен, винаги остават живи в съзнанието и ще бъде незабравимо за всеки, който е бил там!

„Brothers of metal will always be there
Standing together with hands in the air“