Честит ден на Космонавтиката!
Защо го отбелязвам като важен ден бях писал преди една година.
Независимо от ламтежите за превес в Космоса и технологиите на политици и военни, от стремежа на луди идеолози да доказват, че те са най-прави и че прогрес може да има само при “правилната” идеология, сред хората, работещи по космическите програми, както и сред обикновеното население това бяха дни на чист ентусиазъм, очаквания, че скоро пътешествията в Космоса ще станат ежедневие и ще донесат още много неподозирани открития.
Всъщност Космонавтиката доказа много директно, че науката и техниката, и изобщо напредъкът не подлежат на обвързване с идеология, а зависят единствено от интелектуалното и културното развитие на обществото.
Надявам се оня ентусиазъм от първите дни на космонавтиката някога да се върне и хората да обръщат повече внимание на сериозните неща и по-малко на дивотии, като въоръжаване, псевдонаука и идеологии.
Поздрави на всички мечтатели!
ПП
Един чудесен пост, в същия дух: Мечти…
Еххх, колко хубаво си го написал! Като бях малка живеех с убеждението, че като стана на 20-30 със сигурност ще имаме фърчането из космоса за нещо лесно и ще съм била на Луната поне веднъж. Жалко, че с порастването ми стана ясно, че заради изброените от теб неща това се отлага най-малкото за ммоите внуци (ай да не звуча прекалено оптимистично!)
@Pippilota Mentolka – страхувам се, че май наистина звучи доста оптимистично, но знае ли човек, може нещата да се обърнат. Да бъдем оптимисти 🙂
Мда, внуците…50-60 години не са много…Добре, оптимистично ще гледаме 🙂
Амин, дано за внуците да стане ;).
Отдавна се канех да те поздравя! Привет лунатикам! – както казва Вълкът.
🙂
10х NightwishEl !
:beer:
Pingback: Пещерата на неандерталеца » Колко?
Pingback: Ден на Космонавтиката « Пещерата на неандерталеца