При Туарега прочетох много интересна статия за новите технологии и средата в която днешните деца израстват.

Туарега (или Валентин Михалев, ако предпочитате) споделя мнение близко до моето.

Често се натъквам на мнения, как новите достижения на цивилизацията са лоши, опасни, как технологиите ни “отчуждават” ( а на практика е точно обратното) и т.н. В случая в поста си Валентин говори за разпространеното мнение, че технологиите лишават децата от въображение.

Много е изкушаващо да се обявава прогресът за упадък и да се надигат гласове за “предпазване” на децата от новите неща. Резултат от консервативността и страха от новото, а и да си говорим направо – на невежеството на възрастните.

Искаме или не, децата ще живеят в нова среда и е важно родителите да се стараят да са в час с новостите, за да могат действително правилно да насочват децата си, а не да се стараят да ги ограничават. Ограничаването води знаем до противоположна реакция и не помага на никого.

Освен това новите постижения спомагат за развиване на въображението, стига детето да бъде стимулирано малко и с личен пример. Да речем по “наше” време електрониката беше новост. И тогава съм чел, как дървеното конче много по-добре развивало въображението на детето, от електронната играчка… Хубаво, но ако детето има пример от родител, батко или съседско дете, как да изследва елетрониката на играчката, как да я промени и да й даде нови функции, тогава вече следва качествен скок в мисленето на детето.

Важното е, да се виждат наклонностите на детето и да се стимулират, а е ужасно да му се забранява да се занимава с нещо, защото “при Гала казаха/в бгмама пише, че е вредно”.

За съжаление това обикновено става така. И сега, и когато ние бяхме деца. Виждал съм как в семейство на хуманитари, на дете с технически наклонности се забранява да се занимава с нещата, които го вълнуват с най-нелепи аргументи. Макар и по-рядко се е случвало обратното – на дете с хуманитарни наклонности да не бъдат оценявани опитите за изявата им и даже да се стигне до подигравки.

Съвременните технологии могат да стимулират мързела, да. Но могат да стимулират въображението до невероятни висини, които нищо друго не е в състояние да го направи.

Виж, зависи как се подхожда към тях. Когато се появиха персоналните компютри и направиха заявка за навлизане в образователния процес си мислех, че щом това стане, няма начин на децата да не им се вдигне интересът към учението. Уви, компютрите 30 години по-късно седят още на прага на училището и доколкото изобщо учениците имат досег до тях, той е свързан с досада, а не с интерес. Ако се чудите защо, погледнете конспекта на детето си по “информатика”. А в изучаването на другите предмети възможностите, които днес дават компютрите и такъв невероятен ресурс като Интернет въобще не се използват.

И за завършек, като стар човек, да се отдам на спомени 🙂
Преди мнооого време, бил съм на 10-ина години май, някакъв човек ми говореше, как ние (тогавашните деца) знаем много неща, ама нищо не знаем. “Знаеш ли, какво е диканя?” – попита ме човекът. Ами, знаех какво е диканя, и в музея бях виждал въпросното съоръжение. Но и да не знаех, какво би ми попречило това? Знаех обаче много неща, за които човечецът си нямаше идея.

Та не подценявайте възможностите на децата, да се справят със съвременните предизвикателства. Уважавайте ги. И им помагайте, до колкото можете, старайте се да сте в крак с децата си.