В блога на Даниела и Михаил прочетох (поредния) вопъл срещу задръстванията и некадърното управляние, в случая на Софийска община.

“Два дни по-малко на месец, прекарвам със семейството си, заради некадърността на общинските “служители”, заради откровените им кражби, заради корупцията им…” пише Михаил.

Освен всички изредени в статията неуредици, основна причина за задръстванията е централизацията, която след “промените” вместо да се прекрати се задълбочи и стигна критично ниво.

Но понеже в България думата “далновидност” е непозната, стремежът е да се спечели много за кратко време, почти всички предприятия, които осигуряваха поминък в провинцията са затворени, голяма част от тях изнесени заедно с всички машини зад граница. Управляват местни феодали, за които приоритет е да разтурят и прибират, а не да инвестират в нещо ново, освен ако то не даде бързи печалби, като например сечища, хотели и кръчми.

Със селското стопанство положението е още по-зле. Нивото на “пролетаризация” никога след събитията по национализацията не е било толкова високо. Продукцията на селските производители се изкупува на нищожни цени, после крайните продукти след сътветната преработка, с много ниско качество се продават на порядъци по-скъпо. Самите производители са рекетирани и не им се позволява да продават сами стоките си, без да минат през вериги от прекупвачи. Всичко това с благословията на местните управници и в крайна сметка на държавата.

Сметките излизат. На пръв поглед. Приходите за някои хора растат. Да, ама уравнението всъщност излиза, че е неравество. Защото едни други хора, много повече на брой от първите се оакзват без работа, без приходи и в крайна сметка без средства.

Те обаче за неудоволствие на тия първите вместо кротко да си измрат от глад или да се гръмнат, видите ли търсят работа! И къде да я търсят – там, където все още я има, естествено. Част от тях заминават за чужбина. Малка част. По голямата няма тази възможност и търси работа в България. Най-лесно все още се намира работа в София. Резултатът – столицата така е нараснала, че се е изродила.

Като добавим към това некадърното управление и планиране на градския транспорт – примерно 5 различни автобуса, имащи общи участъци от маршрута да минават едновременно, а после да се струпват тълпи по спирките, лошият асфалт, който всяка година трябва да се подменя (и да се вземат комисионни за което), изкопите, струпаните една върху друга сгради, без мисъл поне къде ще паркират обитателите и т.н. купонът е пълен.

Скоро времето за пътуване до работа ще стане по-голямо от времето за почивка. Съответно хората ще са принудени да не се прибират, а да си стоят по работните места. При тези условия за семеен живот е трудно да се говори. Следва – по-малко семейства – по-малко деца – по-малко население. Демографският проблем ще се реши. Уравнението излиза. Или….?