“
Една от задачите на физиката е да открие “законите” на околния свят. Откриването на много такива закони се оказа сюрприз за учените и философите. В крайна сметка, някои открития се оказаха толкова неочаквани и толкова противоречащи на “здравия разум”, че с мъка извоюваха признание. Скептично гледаха на тях даже и нобелови лауреати. Ярък пример – Айнщайн публикува теорията на относителността и теорията на фотоефекта през 1905-а година, обаче беше удостоен с Нобелова награда чак през 1921-а. Той не получи Нобелова награда за нито една работа по Теорията на Относителността. Явно за някои бивши нобелови лауреати, участващи в обсъждането на новите кандидатури Теорията на Относителността е била твърде радикална.
За това сега физиците се отнасят много подозрително към всичко, произтичащо от “здравия разум” и изглеждащо очевидно. “Здравият разум” е продукт на човешкия разум и съвсем не е задължително Майката-Природа да бъде устроена така, както хората мислят. Ето прост пример. Днес ние се съмняваме даже, че 2+2=4, oтнесено към физичните явления. Например, ако прибавим 20×109cm/sek още 20×109cm/sek, няма да получим 40×109cm/sek, а само 27,3×109cm/sek. Ние знаем правилото за събиране на скорости, въпреки че от гледна точка на “здравия разум” това правило изглежда странно. ”
Свободен превод от руски от тази стара, но напълно съвременна книга:
Популярная физика Д.Орир 1964
Това като много добро допълнение към предишната статия.
Да, в родопските села още има хора, които казват “щом в Корана пише, че Земята е плоска, значи е полска!” – конкретен случай, за който съм чел.
Още има хора, за които Еволюционната теория противоречи на “здравия разум”.
Обаче, когато изучаваме природата, трябва да се интересуваме единствено от фактите.
Разумът е здрав, когато се съобразява с фактите и се опитва да ги обясни, а не когато ги отрича, ако противоречат на някакъв модел, който е приел за “верен” и “единствено правилен”!
Написаното естествено е вярно. Само, че не трябва да залитате и към другата крайност – всичко ново и нестандартно да се приема за революционно. Това, че трудовете на Айнщайн са изчакали близо 20 години, за да бъдат общоприети е съвсем нормално. Много по-опасно е да се приеме нещо, което в последствие се оказва невярно. Иначе едва ли ще се очудите колко много са псевдонаучните трудове, които дори след стотици години все още не са приети от никой 🙂
@Филип Петров – така е. Те и “феновете” на псевдо-научните бози с тоя аргумент излизат – “ама то и Айнщайн не са го признавали” и други в същия дух.
Много важно е да не се приемат на сляпо нещата. И да не се предоверяваме на “здравия разум” 😉
Айнщан пък не е приемал квантовата механика, защото “Господ не хвърля зарове”. Когато учен почне да си говори с Господ, става страшно 🙂
Шегата настрана, това което минава за наука сега е неразличимо от религия. Малко хора са способни на научен подход към света.
@Деян – Айнщан Е приемал квантовата механика 😉
Смятал е, че зад статистическите принципи се крият закони, който точно обуславят поведението на системите и ги е търсил, но ако не е приемал квантовата механика нямаше да разработи и теорията на фотоефекта, за която има Нобелова награда 😉
Това се дължи единствено на недостатъчно познание.
Малко повече четене помага да се различават лесно нещата. Достатъчно е и четене на популярна литература.
Примерно за Еволюцията:
http://www.knigolandia.info/search?q=%D0%93%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%82
и
http://www.knigolandia.info/search?q=%D0%95%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0
Неспособни, или предубедени?
Повечето хора са достатъчно интелигентни, липсата обаче на научно-обусловен поглед се дължи основно на предразсъдъци и “социално програмиране”.
За квантовата механика, може да греша. Може да я е приел. Първоначалната му реакция на квантовата теория обаче, ми се вижда високомерна. Като на ляв интелектуалец, какъвто е бил. Аз съм негативно настроен към левите интелектуалци, признавам. Това ми влияе на мненията.
Научният подход не е въпрос на интелигентност, а на упорство, страдание и лишения. Ако поставиш общоприетите “истини” под съмнение и почнеш да откриваш “социалното програмиране”, както го наричаш, тогава оставаш извън обществото. Извън театъра. Както е казал стария Ницше, горе на върха въздухът е рядък и студен. Не е за всеки.
Уф, дълга тема… а трябва и да работя 🙂
Науката и религията винаги са вървяли ръка за ръка. Те са двете страни на една монета. Науката се грижи за новостта, за прогреса, за развитието. Религията се грижи за традицията, консерватизма, опазване на вече съграденото. Ако едно от двете липсва или ако едното от двете вземе силно надмощие над другото, то резултатите не са хубави.
Не случайно рядко се намира велик учен, който да не е бил дълбоко религиозен. Това, че днешната младеж не знае що е то религия е друг въпрос. Религията на първо място е философия, отправна точка за развитие, базис от аксиоми. Повечето хора днес обаче си мислят, че религията е някаква църква, която се кланя на някой си “Дядо Боже”. Погрешно.
Някога е било така. Когато не се е правило разлика между астрономия и астрология, химия и алхимия, физика и метафизика. От тогава за щастие нещата са много напреднали.
Философия – добре, ама айде да е без религия.
Въобще не са напреднали – на нас само ни се струва така, защото знаем повече от преди. Ако си мислиш, че днешната физика, химия, биология, медицина и т.н. са се изчистили от лъженаучни знания, то трябва да си непоправим песимист. Нищо не ни пречи в бъдеще като ги изолираме да ги натъпчем да принадлежат в едно понятие като “астрология” например и да кажем “те не са научни”. Но сега са, нали?
А какво ще стане, когато открием, че финдаментално първично твърдение (аксиома) се окаже невярна? Тогава цели клонове на науката ни като такава се сриват из основи. Както се е случвало, както ще продължава да се случва.
Математиката като, че ли е най-устойчивата наука и затова устоява почти непроменена във вече натрупаното в себе си през вековете. Дължи се на абстрактността си.
Нека го обясня простичко и директно. За да изградиш една наука ти при всички положения стъпваш на една база от аксиоми и първични понятия. Няма друг начин – така е и никой не може да отрече, че е така. Е, ето това вече е религия! Ти вярваш, че нещо е вярно, че е такова, каквото си мислиш, че е, но по никакъв начин не знаеш то наистина ли е вярно и наистина ли е такова, каквото си го представяш.
Именно това е функцията на религията през всичките тези векове – да дефинира първичните понятия и аксиомите на различни нива в живота. За неграмотните селяни това са “10 божи заповеди” и “Дядо Боже”, за по-грамотните са “християнски ценности”, за учените са “аксиоми и първични понятия” в конкретния клон на науката им.
И ако няма религиозна институция, която да опазва именно тези аксиоми и първични понятия, то никога няма да има разбирателство между учените. Всеки ще си прави каквото си иска, ще “доказва” както си иска, но няма как да се приеме всеобщо за научно знание. И ще започнат едни корупционни схеми за това “кое да се приеме и кое не” и т.н.
Това, че християнската религия привидно “не се е реформирала спрямо новите научни открития” също не е съвсем вярно. По-скоро не се е реформирала към съвремения динамичен начин на битов живот. Тя отдавна много малко се бърка в науката, защото учените отдавна се научиха на това, на което църквата ги е учила през вековете.
“Разумът е здрав, когато се съобразява с фактите и се опитва да ги обясни, а не когато ги отрича, ако противоречат на някакъв модел, който е приел за „верен“ и „единствено правилен“!”
Така е.
Онзи ден попаднах на мисли на Паскал. Струва си да се прочетат.
Мда. Определено!
“Не случайно рядко се намира велик учен, който да не е бил дълбоко религиозен”?!
@Филип Петров, тази тема е толкова предъвквана по блогове и форуми, че вече е направо смешно да се твърди такава безсмислица.