Че ще се удавим в секрети.
Основателят на Българската антарктическа експедиция тия дни “се отби” до южния полюс.
Въпросното събитие бе съпроводено както с вълна от неадекватни “репортажи”, така и с още по-голяма вълна от злобни и ехидни коментари от недоразбрали тролове, които по стара българска традиция не закъсняха да избълват килограми злъч.
Най-честата клевета беше, как професорът на държавни разноски се е разходил до полюса. Цитират се цените на екскурзиите до там – 40000 долара със самолет до самия полюс.
Никой не си направи труда да проучи случая и да разбере, че проф. Пимпирев не е участвал в такава екскурзия. За това и давам линка от вестник “Преса”, защото те са едни от малкото представители на медиите, които отразиха новината адекватно. (Вече споменах за професионализма 😉 )
Да уточним, че Българската антарктическа експедиция не получава финансиране от държавата, а от спонсори. Което не пречи на държавата “да се гордее” с постижението. От която “гордост” идват и неадекватните писания по разни правителствени сайтове, предизвикали от своя страна неадекватните реакции на троловете.
Сегашната “разходка” на проф. Пимпирев също е финансирана от спонсор, в случая монголски. Освен това тя няма нищо общо с туристическите полети до полюса, а е част от международна експедиция. Вярно, експедицията не е минала през цяла Антарктида, а са вървели пеша “само” 10 километра. Но това няма нищо общо с приказките, как професорът долетял да се щракне на полюса и после се набутал на топло в американската база, както може да се прочете в една от най-злобните статии по въпроса.
Проф. Пимпирев не бил първият българин на полюса.
Да, имало е двама други, единият като частно лице, другият като френски поданик. Който иска може да намери информация за тях. Проф. Пимпирев е първият официален представител на Българската антарктическа експедиция. Така да се каже е първото “официално лице” на България стигало до полюса.
За който не знае, България става една от първите антарктическите държави от 1978 г., когато подписва Антарктическия договор, но без право на глас, а през 1998 г. е приета вече за пълноправен член на организацията с право на вето по всички въпроси относно съдбата на шестия континент. Цитирано от тук.
Точно проф. Пимпирев е един от хората, благодарение на когото сме сред антарктическите държави. Привилегия, за която на държавните мъже не им пука, както и за цялата българска наука.
Сигурно ще има хора, които ще кажат “и какво от това”. За смисъла от науката съм писал в други статии, за това няма да разводнявам тая с обяснения, има ли смисъл да правим наука. Който не иска да го разбере, колкото да му обясняваш, той си държи на неговото, вече се убедих. Статията е за тези, които искат да научат за какво иде реч и се лутат сред разните неадекватни писания.
В горецитираната статия от e-vestnik има още много недомислици. Важното е да плюем, а не да се обосновем, защо го правим. Винаги ще се намерят и други да се включат в надплюването.
“Впрочем – там е географският Южен полюс. А има още два – един магнитен полюс, към който сочат стрелките на компаса, той е на около 2000 километра оттам.”
И какво? Никой не е твърдял, че професорът е ходил на магнитния полюс. И Амундсен не е ходил. А и магнитните полюси на Земята се местят. Не са там, където са били по времето на Амундсен.
“А географският полюс се мести – кълбото Земя се върти така, че оста му се мести наоколо постоянно. Иди, че ги гони тия полюси.”
Опаааа. Каква глупост изръсихме, без да подозираме. Нищо, важното е храчката да е по-мазна, пък то природонаселението не го интересуват тези подробности. То се кефи на скандалите.
Е, ние за разлика от тях, (тия, скандалджиите) се интересуваме от подробностите. Земята се върти около оста, която обаче не се мести. В геологическата история е имало премествания на оста на Земята в резултат от удари на астероиди, преразпределение на масата и т.н., които са били доста отдавна.
Иначе вярно е, че по време на въртенето Земната ос, както оста на всяко въртящо се тяло има прецесия и нутация, които обаче са спрямо Еклиптиката. Иначе оста, съответно полюсът си седи на мястото.
Все пак авторът на въпросния пасквил е донякъде прав. Знаем, че континентите не кротуват, а шават с 5-6 сантиметра на година – прословутият дрейф на континентите. В резултат на него полюсът не е точно на същото място, където е бил по времето на Амундсен, а на някой друг сантиметър по-встрани. Което обаче е коригирано. Така че експедицията, в която участва професор Пимпирев е отишла точно до самия полюс. В това не може да има съмнение.
За сега толкова, ако попадна на друга простотия, ще я добавя със съответното разяснение.
снимката е от http://www.aerohroniki.com
Прочетох тази статия вчера, и от оттогава до днес не ми дава мира мисълта, колко много “кривите огледала” могат да изменят образа на човек или някое събитие. Това е старо, но някак си, когато се представят глупостите на политиците, не ни прави чак такова впечатление. Когато обаче видиш лупата насочена към някой човек с истинска страст и постижения и настръхваш, сякаш са нахлули в дома му, докато си спи. Разбира се, научната стойност, а дори и приключенската в експедицията, не е интересна, няма да продава – трябва да извадим нещо по-така, нещо за дъвчене. Дразни ме самото впечатление за човека, което статиите в повечето медии оставят (мога и имена да посочвам), някак все едно говорят за някой герой от кръчмата – с леко презрение, пренебрежително и увеличително само за недостатъците му.
Знам, че това е старо, но просто не мога да свикна и трябваше да си го кажа.
Браво за материала!
@morion – благодаря 🙂
За съжаление е така.
Истинските стойности са подменени в общественото съзнание с боклуци и
отношението към истинските личности е грозно.
Аз също искам да се изкажа по въпроса. На държавниците ни изобщо не им пука за науката и хората които я развиват. На медиите пък им пука само от това до колко материалът им ще се продава и за това по-скоро биха измислили нещо скандално. Сещате ли се колко пъти в новините са давали репортажи за българските учени, техния живот и труд, освен ако с това не е свързано нещо скандално или просто няма голям публичен интерес. Няма какво да се залъгваме, не очаквайте нещо повече от медиите тъй-като те са предприятия и като такива трябва да следват някакви маркетингови политики и да създават продукти които масите харесват и биха консумирали.