Днес по обедно време за малко реших да “цъкна” телевизора, да видя как тече мисълта народна по улиците.

“Гениална” идея на режисьорите на няколко телевизии беше да разделят екрана на две и в едната половина да показват смяната на караула пред президентството или честването на връх “Шипка”, а в другата, “народа”, или там както се води.

Тържествената смяна на караула, ритуал който се извършва само на големи празници, като днешният национален празник например бе съпроводена с мощно дюдюкане и освиркване от страна на “народа”.

Парадоксалното беше, че покрай президентството минава “лъчът” на протеста, организиран от “Атака”, изявяваща се като националистическа партия.

Точно симпатизантите на една националистическа партия да освиркват националните символи, като почетния караул, президентската институция (а не човекът, който я оглавява) и националния ни празник, някак не ми се вързва. Или по-точно националистите ни са ерзац, като всичко останало.

По тоя повод се сещам за случка от времето, когато министър-председател е бил Стамболийски. Веднъж при обиколка из местните организации на неговото БЗНС замръкнал в нашенско, а тогава нямало хотели като днес. Помолили човека с най-хубавата къща да го приюти. Обаче малко с безпокойство, защото въпросният гражданин бил върл мразител на Стамболийски и БЗНС. Той обаче казал: “Човека Стамболийски може да го мразя, но не мога да откажа подслон на министър-председателя на България”. (Познавах внука на този човек, само за протокола)

Е, патриотизмът преди сто години и в наши дни има различни измерения.

Поздрав за всички “патриоти” и “националисти”:

Булгар