Защо не пиша нищо за назначението на Тумбак ага?
Що ли? Има ли смисъл, само да кажа, видите ли, знаех че така ще стане.

Или да кажа, че не се учудвам, че батката не гласува против агата и че в крайна сметка оня бе избран и с подкрепата на герб, въпреки привидните демонстрации на “бойкот”. Някой да се чуди?

Или да пиша, че там, където бях тия дни, повечето хора не знаят какво става, а тези, които са дочули, питат “к’ъв е он и от’ го не сакат?”.

Все пак, оказа се, че има много хора, които знаят какво става. Както Владо посочва – процентно много повече от протестиращите в Турция.

Обаче два въпроса ме глождят непрекъснато.

Единият е “Какво да се прави?”
Като слушам протестиращите, става ясно, че на никого нищо не му е ясно. Говори се за велики събрания – от к’ъв зор? Да направели нова конституция? Че тя и сегашната не се спазва, защо ни е нова, която също да не се спазва.
За кръгли маси говорят. Ами кой ще седне на масата? И кой ще “сипва”?

Другият въпрос е, защо правителството толкова рано направи толкова погрешен ход? За да изпробват търпимостта на населението? Не вярвам. Много наивно звучи.

Не са знаели, че такава реакция ще се получи? Да бе, да!

Има и един вариант, правителството е яко притиснато от мафията (знам, нищо ново не казвам), че са решили да покажат за какво става въпрос. Е, не. Виж, в дядо Мраз отдавна не вярвам. Нито в дядо Коледа. Нито в дядо Иван, нито в дядо Осман.

Та така.