Имаше такава рубрика преди години във вестник “Стършел”. Сетих се за нея, като прочетох за отношението на “Селинет” към техен клиент.

Добре известна е максимата от реалния бизнес, че „Клиентът винаги има право”. В условията на мутрокрацията и бандитския “бизнес” клиентът има право да си плаща и да си мълчи. Има право да не се оплаква от лошото качество на услугата, която получава, а най-добре нищо да не получава, а да си плаща. А ако наруши правото си, да не се оплаква – бива заплашван. Понякога с мутри. А в “по-цивилизованите” (по-скоро псевдо-цивилизованите) фирми и със съд. Слабо образовани адвокати пращат малограмотни писма за вразумяване на “непослушните” клиенти.

Всеки, когато пише може да допусне грешки. Обаче интелигентният, грамотен и добре образован човек, какъвто се очаква да бъде един адвокат би използвал някое от многобройните средства за автоматична проверка на правописа. Ако да речем във фирми като “Селинет” такива “върхови” технологии не са познати, добрият професионалист би си проверил написаното и не би допуснал официален документ да бъде изпратен с толкова елементарни грешки, които лесно биха били забелязани при един повторен прочит на написаното.

Съответно, по “професионализма” на адвоката можем да съдим и за професионализма на останалия персонал на въпросната фирма. Както и да си обясним този абсурден акт на заплаха към клиент, позволил си да изкаже недоволство от качеството на предлаганата услуга.