Преди време попаднах на съобщение за конкурс за фантастичен разказ на BBC Знание на тема “Моят свят през 2025 г.”.
Първоначално не обърнах внимание. Прогностиката е трудно нещо и обикновено греши, понеже работи на принципа на екстраполацията. Все пак за кратък период, като в случая от десет години, може и да се познае нещо. Постепенно в главата ми се оформи някаква картина, за ситуацията през 2025 (искрено се надявам, тогава нещата да са много по-розови, от това, което ми се “приуми” ).
След като картината изкристализира, седнах да я запиша.
Разбира се, няма да я пратя на конкурса, защото не отговаря на условията – не повече от 6000 знака. Краткият разказ е добро упражнение за стегнато писане. Преди време пробвах да се вместя в 9000 знака и установих, колко излишни неща всъщност могат да се орежат, без да се загуби основната идея. Все пак 6000 знака са прекалено малко за идеите, които ми се явиха.
Който се интересува от виденията ми за 2025-а, може да го намери на познатото място –
при бозите.
🙂 Уважаеми Неандерталецо, ако съвременните люде бяха толкова умни, образовани и добронамерени като теб - 2025 щеше да е чиста “магента”
🙂 Уважаеми Неандерталецо, ако съврененните люде бяха умни, образовани и добронамерени колкото теб – 2025 ще е чиста магента…
@qna -благодаря за оценката на скромната ми личност, но ето че явно не ми достига образованост – сега гадая каква метафора се крие зад магентата 😀
“Хората не могат да бъдат равни. Но всички трябва да бъдат образовани.”
Точно правенето на образованието нещо, което “всички трябва да имат”, т.е. задължително, го прави непривлекателно. Как ще се стремиш с жажда и интерес към нещо, което ти натрапват. Хората (животните) се стремят със страст към това, което е ограничен ресурс и което не всеки може да има.
Игрите са интересен път към обикновения човек. Сетих се за нещо, което няма връзка с предложението в разказа. Имаше няколко прости компютърни игри, чиято цел беше не да образова, а беше хората да помагат в научен проект като реконструират протеини или неврони (пространствена задача за разпознаване на обещаващи шаблони, която алгоритмите не успяват да правят ефективно, за разлика от човешкия мозък, който има естествено предимство в тази работа). Логиката на създателите беше – хората така и така си губят времето в глупави игри, биха могли да вършат и нещо полезно за науката по този начин. Друг забавен факт е, че първенецът в EyeWire (играта за реконструиране на неврони) беше тийнейджър от България.
Добра идея. Както и споделянето на свободното време на компютрите: http://boinc.bakerlab.org/